РЕШЕНИЕ

№ 43

29.04.2010 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тридесет и първи март през две хиляди и десетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ;

ПЕТЯ ПЕТРОВА;

Секретар В.Т.,

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

въззивно гр.д. № 102 по описа за 2010 година:

 Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ДПБ Карвуна, община Балчик, срещу решение №701 от 09.12.2009 год. по гр.д. 865/2009 год. на ОС Добрич, в частта му, с която е признато за установено по изпълнителен лист от 10.04.2009 год., издаден по гр.д. 192/2000 год. по описа на РС Балчик Н.Р.Н. ЕГН ********** ***, не дължи на ДПБ Карвуна сумата от 14088 лв., представляващи стойността на причинени липси на 28176 л промишлен газьол, съгласно акт за начет №564/10.11.1999 год., както и законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.1998 год. г. до окончателното погасяване на главното задължение. В жалбата се твърди, че СЪДЪТ неправилно е приложил материалния закон по отношение на началния момент, от който започва да тече давността за погасяване на вземането, предмет на спора. Твърди се, че давността е била спирана и прекъсвана, започнала е да тече отново и изтича през 2011 година. Твърди се, че давността е материално-правен институт, поради което по отношение на него не може да има преуреждане на заварено положение от действието на новите закони – ЗДФВК и ЗДФИ. Претендира се за отхвърляне на иска.

Насрещната страна Н.Р.Н. е оспорил жалбата в писмен отговор, в който се излага, че от датата на причиняване на вредата, за която се дължи от него обезщетение, са изтекли повече от десет години, поради което и искът му е уважен законосъобразно.

ВАпС, за да се произнесе по спора, взе в предвид следното:

Производството по гр.д.№ 865/09 год. на ОС – Добрич, е образувано по отрицателен установителен иск, предявен от г-н Н. срещу ДПБ Карвуна, за установяване несъществуването на ВЗЕМАНЕТО НА ДПБ Карвуна от г-н Н. за сумата от 14088 лв., ведно със законната лихва, от липси на промишлен газьол, по изпълнителен лист от 10.04.2009 год., по който е образувано изп.д. 20097360400090 на ЧСИ № 736. В исковата молба се твърди, че вземането е погасено по давност.

Ответникът ДПБ Карвуна е оспорил иска.

ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По фактическата обстановка между страните не е налице спор: Видно е от представеното копие от покана за доброволно изпълнение на л.5 от делото на ОС, получена на 01.09.2009 год., че срещу г-н Н. е образувано изпълнително дело  по изпълнителен лист, издаден по гр.д. 192/2000 год. на РС Балчик за сумата от 14088 лева, стойността на причинените липси на промишлен газьол, ведно със законната лихва, считано от 05.07.1998 год., която до момента е 21427,34 лв., както и разноски в съдебното изпълнение, които до момента са 3094,25.

По гр.д. 192/2000 год. е реализирана имуществена отговорност за липси, с дата на настъпване на вредата 05.07.1998 год., констатирани с акт за начет от 10.11.1999 год. Делото е приключила с влязъл в сила съдебен акт на 18.03.2009 год., поради което и изпълнителният лист е издаден на 10.04.2009 год.

Спорно е между страните кой е приложимият закон спрямо началото и продължителността на срока, след който вземането на ДПБ срещу ищеца се счита погасено по давност.

Вземането е станало изискуемо на 05.07.1998 год.

Видно е от фактите по делото, че изискуемостта на вземането, съставянето на акта за начет и началото на съдебния процес са събития, настъпили под действието на ЗДФК, действал в периода 09.02.1996 год. – 01.01.2001 год.

Съобразно разпоредбата на чл. 28 ЗДФК, в сила до 01.01.2001 год.: „ (1) Имуществената отговорност, включително лихвите, се погасява с изтичане на 10-годишна давност от деня на причиняване на вредата, а ако това не може да се установи - от деня на откриването й. (2) Давността по ал. 1 освен при условията на Закона за задълженията и договорите се прекъсва и със съставянето на акт за начет.”

Погасителната давност е материално-правен институт, следователно се регулира от закона, действал към началото на давностния период. В приетия след ЗДФК Закон за вътрешния финансов контрол в §7 и 8 ПЗР е предвидено, че имуществената отговорност за вреди, настъпили до влизане в сила на закона, се реализира по стария ред, т.е. по ЗДФК, включително по отношение на института на погасителната давност. Не е изрично предвидено, че законът преурежда заварените правоотношения, следователно не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 35, ал.1 и ал.3 ЗВФК, възпроизведена в новия сега действащ ЗДФИ, според която давностния срок се намалява на пет години и се въвежда абсолютен десетгодишен давностен срок, независещ от спирането и прекъсването на давността.

Следователно, имуществената отговорност на ищеца не е погасена по давност, тъй като давностния срок, съобразно чл. 28, ал.2 ЗДФК /отм./ е прекъснат с издаването на акта за начет на 10.11.1999 год. и е спрял да тече за периода на съдебното производство 2000-18.03.2009 год.

Искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Предвид установеното неправилно приложение на материалния закон, твърдяно във въззивната жалба, решението на ОС Добрич следва да се отмени в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен. В полза на ДПБ следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 100 лв. за адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 701 от 09.12.2009 год. по гр.д. 865/2009 год. на ОС Добрич, в частта му, с която е признато за установено по изпълнителен лист от 10.04.2009 год., издаден по гр.д. 192/2000 год. по описа на РС Балчик Н.Р.Н. ЕГН ********** ***, не дължи на ДПБ Карвуна сумата от 14088 лв., представляващи стойността на причинени липси на 28176 л промишлен газьол, съгласно акт за начет №564/10.11.1999 год., както и законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.1998 год. г. до окончателното погасяване на главното задължение и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Н.Р.Н. срещу ДПБ Карвуна за признаване за установено, че по изпълнителен лист от 10.04.2009 год., издаден по гр.д. 192/2000 год. по описа на РС Балчик на Н.Р.Н. ЕГН ********** ***, не дължи на ДПБ Карвуна сумата от 14088 лв., представляващи стойността на причинени липси на 28176 л промишлен газьол, съгласно акт за начет №564/10.11.1999 год., както и законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.1998 год. г. до окончателното погасяване на главното задължение.

Решението подлежи на касационно обжалване В ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ ПРЕД ВКС ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЧЛ. 280 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: