РЕШЕНИЕ

60

Гр. Варна, 02.05.2011 год.

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тридесети април през две хиляди и единадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ;  

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

ИВАН ЛЕЩЕВ;

 Секретар М.Б.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 95 по описа за 2011-та година:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба срещу решение № 1/03.01.2011 год. по гр.д. 512/2010 год. на ОС Добрич, подадена от „Аптечно Добрич” АД, гр. Добрич, представлявано от изп. Директор ЕНЗ, с което Е ОСЪДЕНО същото АД да заплати на Община Шабла сумата от 38305,20 лв., представляваща продажна цена, ведно с дължим ДДС по предварителен договорот 20.04.2003 год., получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2010 год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2882,21 лв. съдебно-деловодни разноски.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при неправилно възприета фактическа обстановка. Твърди се, от една страна, че вземането е погасено по давност, поддържа се евентуалното възражение за прихващане на исковата сума с обезщетение за ползване на имота, обект на предварителния договор за продажба. Заявено е и ново възражение – за изтекла погасителна давност на волеизявлението за разваляне на договора поради неизпълнение. Твърди се, че с предявяване от насрещната страна на иск за собственост е направено подразбиращо се изявление за разваляне на процесния договор още преди предявяване на настоящата искова молба.  Излагат се съображения за  разваляне на договора по право, за началния момент на погасителната давност по отношение на вземането, както и твърдения за ползването на имота от страна на ищеца, които са приети за недоказани от ОС. Твърди се, че са налице нарушения на съдопроизводствените правила, като докладът на ОС бил непълен и не давал указания за правното значение на предявения иск.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна Община Шабла. В него се оспорват всички доводи във въззивната жалба. Оспорва се правният довод, че давността за погасяване на вземането по прекратения договор поради неизпълнение тече от момента на неизпълнението, ведно с давността да се иска разваляне на договора; правният довод за наличие на хипотеза по чл. 89 ЗЗД, твърдението за несъобразяване на решенията по  предходните спорове между страните, както и всички твърдяни нарушения на закона. Твърди се, че Община шабла не е установявала владение върху имота и не го е ползвала. 

Жалбата е приета за допустима и подадена в срок.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:

В исковата молба се твърди, че на 20.04.2003г. между страните е е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот-терен с площ от 1160кв.м. в с. Дуранкулак, общ. Шабла ,заедно с построена в него двуетажна сграда със застроена площ от 225 кв.м., състояща се от аптека със складови помещения на първия етаж и едностаен апартамент на втория, за сумата от от 31921лв. без включен ДДС. Твърди се, че Община Шабла е заплатила договорената продажна цена на недвижимия имот -31921лв.  без ДДС, съобразно уговореното в чл.3 от договора, но въпреки това имотът бил продаден на трето лице, с влязло в сила решение бил отхвърлен иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД за финализиране на договора, като се претендира връщане на дадената сума на осн. чл. 55, ал.1 ЗЗД, като платена на отпаднало основание.

            Ответникът пред ОС е оспорил иска с твърдения за непълното и неточно изпълнение на задължението на купувача по предварителния договор за плащане на договорената цена, вкл. отказът му да актуализира вноските съобразно индекса на инфлацията, което дало основание за едностранното му разваляне от негова страна. Твърди, че ищецът е изпълнил частично задължението си. Признава плащането на сумата от 9166.67лв. и отделно преведения ДДС върху нея, както и плащането на  сумата 5844.3лв. и отделно дължимия ДДС, извършено на 14.06.2004г., като срокът за плащането му бил 01.06.2004г. Твърди, че ищецът не е платил пълния размер на уговорения задатък – остава да дължи  843.3лв. + ДДС. Втората вноска съобразно уговорките възлизала на 10 960лв. без ДДС, от която сумата ищецът платил 5844.3лв. без ДДС. На 24.11.2004г. търговското дружество отправило изявление до ищеца за разваляне на предварителния договор и продало имота на трето лице. Едновременно с разваляне на договора внесло получената до момента сума  от Община Шабла в б. сметка, като условието за нейното връщане било ищеца да върне владението на имота. Въпреки прекратяването на договорната връзка, ищецът на 10.12.2004г. превел сумата от 20 305лв. Направено е и възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца за платените суми по предварителния договор, станало според него изискуемо за първите две вноски на 24.11.2004г., а за платената на 10.12.2004г. сума – от момента на нейното плащане. При условията на евентуалност прави възражение за прихващане със вземането на ищеца на сумата от 10 000 лв., представляваща дължимо обезщетение съгласно чл.93 ЗЗД по сключения предварителен договор, и на сумата от 17 000 лв. представляваща обезщетение за ползването от ищеца на собствения на дружеството имот, предмет на разваления предварителен договор за периода 20.04.2003г.- 24.11.2004г.

 

 

Между страните е сключен предварителен договор в писмена форма на 20.04.2003г.  за покупко-продажба на собствен на ответника-продавач недвижим имот в с. Дуранкулак- терен с площ от 1160кв.м, заедно с построена в него двуетажна сграда със застроена площ от 225 кв.м., състояща се от аптека със складови помещения на първия етаж и едностаен апартамент на втория етаж, за сумата от 31921лв. без ДДС, който се начислява допълнително  и е дължим от купувача/чл.8/. Съгласно чл.3 от договора плащането на договорената цена е следвало да се извърши на три вноски – първата в размер на 10 000 лв., представляваща и задатък,– при сключване на предварителния договор. Остатъкът до пълния размер е уговорено да се плати на две равни годишни вноски до края на 2004г. Съгласно чл.7 от договора , в случай, че годишният индекс на инфлацията надхвърли 5%, неизплатената част от цената се актуализира с увеличението. Постигнато е съгласие за предаване владението на имота след сключване на предварителния договор и плащане на първата вноска/чл.2/, а сключването на окончателен договор/чл.1/- след окончателното плащане на договорената цена. 

 От доказателствата по делото и заключението на вещото лице С.И. по СИЕ , се установява, че ищецът-купувач е извършил плащане на цената, ведно с дължимия ДДС на три вноски. На 27.05.2003г. е платил 9166,67 лв. от уговорената цена и дължим ДДС 1833.33лв. На 14.07.2004г. е платил 5 833.30лв. от договорената цена и дължим ДДС 1160.70лв. На 10.12.2004г. е платил остатъка от договорената цена 16 921.03 лв. и дължим ДДС 3384.17лв. И трите плащания са приети от ответника-продавач.

Установява се по безспорен начин, че с уведомление от 24.11.2004 год.  продавачът е отправил писмено изявление до купувача, че разваля договора поради неизпълнение. Уведомлението е получено на 25.11.2004 год., но купувачът е оспорил писмено правото на продавача да развали договора и е заплатил последната вноска.

На 24.11.2004 год. „Аптечно – Добрич” АД, гр. Добрич, е продало имота на трето лице. По делото не е представен наемен договор, сключен от Община Шабла с д-р Георгиев, каквито са твърденията на въззивното дружество. В заключението по ССЕ вещото лице е вписало, че при справка в общината е открило такъв договор, но в този му вид заключението не е годно доказателствено средство за съществуване на договор именно в процесния период и за процесния имот. Не са такова средство и събраните гласни доказателства, от които се установява само, че сградата на селската здравна служба или на „Аптечно Добрич” се ползва от д-р Георгиев и до днес, но кой го е допуснал там и на какво основание, по делото не е установено.

Впоследствие между страните са водени три съдебни спора – с влезли в сила решения са отхвърлени исковете на Община Шабла по чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен, както и иск по чл. 135 ЗЗД. С влязло в сила решение Община Шабла е призната за собственик на 91 % от същия имот по отношение на въззиваемото АД.

По делото липсват доказателства Община Шабла да е установила владение върху имота в периода от сключване на договора до края на 2004 год. Твърдяното използване на имота от д-р Георгиев като наемател, ако касае същата сграда, датира според свидетелите преди сключване на предварителния договор и е по-логично да е по договорни отношения с „Аптечно Добрич” АД, което не е оспорило, че към момента на сключванена договора между страните е било във владение на имота.

При тази фактическа обстановка се налага изводът, че сключеният между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот не е могъл да бъде развален с отправеното от „Аптечно Добрич” АД предизвестие за разваляне поради неизпълнение от 24.11.2004 год., тъй като към този момент продавачът не е бил изправна страна по договора, продавайки имота на трето лице. От друга страна, Община Шабла се е обвързала със задължение да заплати две равни вноски по цената на имота до края на 2004 год., което означава, че към 24.11.2004 год. не е била в забава. Дори и да се приеме неточност при изпълнение на задължението за заплащане на цената, то тази неточно не прави изпълнението ненужно и не дава право на разваляне на договора, при липса на фиксирана дата на втората вноска е неизтекъл срок за изпълнение. И не на последно място, продавачът е приел последонот извършено плащане по договора, въпреки прехвърлянето на имота на трето лице.

Налага се изводът, че договорът между страните е развален едва с предявяване на исковата молба по настоящото дело, от който момент е дължима и исковата сума, като дадена на отпаднало основание – развален поради неизпълнение предварителен договор за покупко-продажба. Налице са основанията за уважаване на иска по чл. 55, ал.1 ЗЗД: заплатена сума въз основа на договор между страните, впоследствие прекратен.

По отношение на възражението за погасяване на задължението за връщане на сумата по давност, същото е неоснователно. Давностният срок тече от момента на изискуемостта на вземането. Този момент е моментът на разваляне на договора или предявяване на настоящата искова молба. Преди този момент Община Шабла е предприела съдебни действия за финализиране на договора, макар и неуспешни. Не може да се приеме доводът, че предявяване на иск за собственост е конклудентно действие, развалящо предварителния договор. Законовата форма на такова едностранно разваляне по чл. 87, ал.1 ЗЗД е едностранно изрично предизвестие именно за разваляне.

Едва с въззивната жалба е направено възражение за погасяване по давност на волеизявлението за разваляне. Това възражение е преклудирано и не подлежи на разглеждане. Същото, впрочем, е и несъстоятелно.

Поради неизправност на въззивното дружество, недоказано е и възражението по чл. 93 ЗЗД за реализирано право на задържане на сумата, платена като цена, в размер на 10000 лв. до изпълнение на задълженията на Община Шабла за предаване на владението върху имота и заплащане на обезщетение за ползване на имота. Такова право има само изправната по договора страна и то при действително възникнали насрещни задължения, каквито в насотящия спор не са доказани.

По отношение на възражението за прихващане, същото е недоказано по отношение на факта на владението върху имота, от една страна, от друга страна, между страните е установено, че въззивното дружество е било собственик в периода на възражението едва на 9% от спорния имот.

Предвид установената основателност на иска по чл. 55, ал.1 ЗЗД, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

На ответника и въззиваема страна Община Шабла следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 1250 лв. 

С оглед на горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 1/03.01.2011 год. по гр.д. 512/2010 год. на ОС Добрич.

ОСЪЖДА „Аптечно Добрич” Ад, гр. Добрич, да заплати на Община Шабла, сумата от 1250 лв., разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ