РЕШЕНИЕ

№ 15

гр.Варна, 15.02.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на първи февруари, две хиляди и дванадесета година в публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                     ПЕТЯ ПЕТРОВА

секретар М.Б.,                       

прокурор ,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова В.гр. дело № 9/12 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на Д.Н.Ч. *** срещу решението на Окръжен съд-Шумен от 16.11.2011 г. по гр.д.№ 349/11 г. в частта му, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 10000 лева до 30000 лева. Като се позовава на неправилност поради нарушение на закона, моли за отмяната му и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен изцяло.

Въззиваемият изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.45, вр. с чл.52 от ЗЗД от Д.Н.Ч. срещу А. Р. Б. за присъждане на сумата от 30000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и на сумата от 1653.58 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите. Основанието на претенцията е причинено от ответника ПТП, по отношение на което с влязло в сила определение на ШРС по НОХД № 425/11 г. е одобрено споразумение между него и ШРП за това, че на 22.10.2010 г. в гр.Шумен при управление на собствения си лек автомобил по непредпазливост причинил на ищеца средна телесна повреда. Предвид уважаването на иска за сумата от 10000 лева по претенцията на неимуществени вреди и изцяло – по претенцията за имуществени вреди, производството пред настоящата инстанция е висящо за разликата от 10000 лева до 30000 лева – неимуществени вреди.

Между страните не се спори, установява се и от приложеното като доказателство НОХД № 425/11 г. по описа на ШРС, че с определение  от 4.04.2011 г. съдът е одобрил споразумението между А. Р. Б. и ШРП, по силата на което ответникът е признат за виновен в това, че на 22.10.2010 г.в гр.Шумен при управлението на собствения си лек автомобил причинил по непредпазливост средни телесни повреди на две лица и му е наложено съответно наказание. Причиненото увреждане на ищеца е трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок, по-голям от месец – средно за около 5-6 месеца, обусловено от закрито счупване на дясната раменна кост и трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок, по-голям от един месец – средно около 12 месеца, обусловено от закрито счупване на тазовите кости. Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК това определение, имащо значение на присъда е задължително за настоящия състав относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Назначената съдебно-медицинска експертиза представя заключение, прието от съда за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, съобразно което теоретично необходимия период за възстановяване след фрактура на раменната кост е около шест месеца, като около година и половина след това при натоварване на крайника са възможни болки и ограничение на движенията. От същото заключение се установява, че вследствие увреждане в хрущяла на таза се очаквало в следващите години да се появят артрозни изменения, като работоспособността на ищеца не е намалена.

Събраните гласни доказателства установяват, че като резултат от травмите ищецът станал затворен, сприхав, нервен и изпитвал болки при физическо натоварване.

При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът се е съобразил както с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, така и с конкретно обективно съществуващите обстоятелства – характера и вида на причинените травми, наложените ограничения в ритъма на живот на пострадалия, начинът и обстоятелствата, при които е извършено деянието. Обсъдени са последствията от увреждането, в резултат от което е направен извод за основателност на претенцията за неимуществени вреди в размер на 10000 лева. Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на съда в тази насока, поради което приема, че подадената жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваните му части – потвърдено.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

                             Р       Е       Ш      И  :

ПОТВЪРЖДАВА решението на Окръжен съд-Шумен от 16.11.2011 г. по гр.д.№ 349/11 г. в обжалваните му части. В необжалваните му части решението е влязло в сила.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                   2.