Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                № 16/15.02.2012 година, гр.Варна

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                                 ИВАН ЛЕЩЕВ

При участието на секретаря В.Т., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 662 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЕТ”Лукулус – Ц.Н.”*** срещу решение № 216/25.11.2011 година на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д.№ 263/2011 година, с което е отхвърлен иска му срещу ЕТ”НВ-Белла-В.И.”*** за заплащане на сумата от 40000.00 лева, получена на неосъществено основание- непрехвърляне на допълнителни 150 кв.м от имот, собственост на Община Балчик, съгласно тристранно споразумение от 17.04.2007 година. Правят се оплаквания за неправилност и за необоснованост на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му и уважаване на иска, присъждане на законната лихва от завеждането на делото до окончателното изплащане на главницата, както и на направените разноските за двете съдебни инстанции.

Насрещната страна, въззиваемият В.И., оспорва въззивната жалба и моли апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение, като му присъди и разноските за тази инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна частично.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение , а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка и по нея между страните няма спор. Пред въззивния съд не са събирани нови доказателства, поради което за правилното решаване на спора апелативната инстанция съобрази следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предложение второ от ЗЗД, тъй-като въззивникът претендира връщане на исковата сума заради неосъществено основание-несбъдване на събитието да му бъдат прехвърлени допълнително още 150 кв.м, които въззиваемият е трябвало да придобие от Община Балчик.

Подписаното между страните по делото и не участващото в него лице ЕТ”Виг – Д- В. И.”*** от 17.04.2007 година, макар и непълно, подлежи на тълкуване по правилата и критериите предвидени в чл.20 от ЗЗД. В това споразумение въззивникът се е включил като  е заплатил общо сумата от 105.000 лева в полза на въззиваемия В.И. единствено и само за да придобие съответното имуществено благо-да стане съсобственик (собственик) на определени кв.м от посочените в него недвижими имоти. От споразумението личи, че възмвивникът няма лични или други задължения към въззиваемия, за да се приеме, че той е погасило евентуално такива задължения. Нещо повече, в споразумението са откроени два  варианта на това съучастие на въззивника (  т.5 и т.7), но всеки един от тях е обвързан с получаване в негова полза на определени квадратни метри от съответните терени, чрез самостоятелното им разделяне или  чрез присъединяване и нова регулация, но на въззивника трябва да бъдат прехвърлени най-малко 450 кв.м . Освен това, от приложеното адм.д.№ 242/2006 година на ДОС се установява, че въззивникът е обжалвал заповедта на кмета на Община Балчик, с която той не е класиран за спечелил съответния конкурс за придобиване на  процесния имот, жалбата му е била уважена, а след постигане на горепосоченото споразумение страните са поискали обезсилване на невлязлото в сила решение на ДОС-Административно отделение и той е прекратил производството по делото. В самото споразумение-т.5 страните са предвидили, че за платените от въззивника суми въззиваемият следва да му прехвърли 350 кв.м от  УПИ – 4-72, което вече е направено, както и 150 кв.метра от УПИ 6-75, което и към настоящия момент не е направено, по независещи от страните причини. С оглед на горното следва да се приеме, че действителната обща воля на страните е била да придобият по равно (в първи вариант по 500 кв.м, а във втория вариант по 450 кв.м от процесните имоти, и при липса на изрична уговорка за разпределение на дължимите суми от цената и неподписано допълнително споразумение в тази насока съгласно т.5, ал.2, изречение последно от споразумението, то паричното участие на двете страни следва също да се изравни.

При това положение следва да се приеме с оглед заявеното основание и петитум на иска, че той е доказан в основанието си , а размера следва да се установи на база средна цена на кв.м. площ и платената общо цена плюс данъци и режийни разходи съгласно заключението на ССЕ. От същото се установява по несъмнен начин, че въззивникът е платил общо сумата от 105.00 лева, а пълната стойност на имота е: цена 130000.00 лева плюс платените местен данък и режийни разноски в размер общо на 5200.00 лева или общата стойност е 135200.00 лева – л.133 от делото на ДОС. Ето защо един кв.м струва 193.14 лева. Частта на всяка страна е по 350 кв.м и всеки трябва да поеме по 67200.00 лева.

При това положение иска се явява основателен и  доказан за 37400.00 лева и следва да се уважи в такъв размер, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

Съдът не може да сподели доводите на въззиваемия, че в случая той не се е обогатил за сметка на въззивника. Както е добре известно, каузалните сделки, каквато е и настоящата, винаги имат основание. След като е установено по несъмнен начин, че  въззивникът е платил процесните суми в полза на въззиваемия съгласно посоченото споразумение, последният  е носил тежестта да докаже , че е имало основание за получаването им. Като не е доказал това се приема, че иска е основателен.

При този изход на делото следва да се уважи съразмерно и претенцията  за разноски, т.е за 4230.00 от общо направени 4500.00 лева  в полза на въззивника и за 100 лева от общо направени 1250.00 в полза на въззиваемия. По компенсация на въззивника следва да се присъдят разноски за двете производства в размер на 4130.00 лева.

По изложените съображения обжалваното решение е неправилно и необосновано и следва да се отмени само за разликата , в която иска е отхвърлен за сумата до 37400.00 лева, а над тази сума до пълния размер от 40000.00 лева то следва да се потвърди.

Водим от горното, ВАпС

Р   Е   Ш   И :

ОТМЕНЯ решение № 216/25.11.2011 година на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д.№ 263/2011 година само в частта, в която предявения от Ц.Н.К. в качеството му на ЕТ”Л. – Ц.Н.”*** иск срещу В.В.И., в качеството му на ЕТ”НВ – Белла – В.И.”*** за заплащане на сумата 40000.00 лева, представляваща платена в повече цена за придобиване на недвижими имот съгласно споразумение от 17.04.2007 година, е бил отхвърлен за сумата до 37400.00 лева, както и в частта, в която Ц.Н.К. е бил осъден да заплати на В.В.И. разноски в размер на 1250.00 лева и вместо него постанови:

ОСЪЖДА В.В.И. ***, с ЕГН **********, в качеството му на ЕТ”НВ – Белла – В.И.”***, с ЕИК 124069148, да заплати на Ц.Н.К. ***, с ЕГН **********, в качеството му на ЕТ”Лукулус – Ц.Н.”***, с ЕИК 124049099 сумата от 37400.00 (тридесет и седем хиляди и четиристотин) лева, представляваща платена в повече от цената за придобиване на недвижими имот съгласно споразумение от 17.04.2007 година, ведно със законната лихва върху главницата считано от завеждането на делото-28.07.2011 година до окончателното й изплащане, както и разноски за двете съдебни инстанции по компенсация в размер на 4130.00 (четири хиляди, сто и тридесет) лева.

ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото решение в частта, в която предявеният от Ц.Н.К. иск срещу В.В.И. е отхвърлен за разликата от 37400.00 лева до пълния размер на предявяване от 40000.00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.