Р Е Ш Е Н И Е
№ 206 /27.12.2011 година, гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на тридесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА ХРИСТОВА
ИВАН ЛЕЩЕВ
При участието на секретаря В.Т., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 549 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258, във връзка с чл.225 от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби срещу решение № 614/11.05.2011 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 532/2009 година, подадени от:
1.”Мюсюлманско настоятелство-мюсюлманско изповедание гр.Варна”, в качеството му на самостоятелно юридическо лице, вписано по ф. д. № 171/2009 година на ВОС - местно поделение на „Мюсюлманско изповедание”, вписано по ф. д. № 1659/2003 година на СГС, в частта, в която предявените от него, като главно встъпило лице, искове по чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.108 от ЗС срещу „Мюсюлманско изповедание” гр.София за установяване, че то е собственик на процесния имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Габрово” № 6 и иск по чл.108 от ЗС срещу Р.И.С. и Д.Д.С.,***, за предаване владението върху същия имот, са отхвърлени;
2. „Мюсюлманско изповедание”, с посочената по-горе регистрация в СГС, в частта, в която предявения от него първоначално иск по чл.108 от ЗС срещу Р. и Д. Стоянови, за предаване владението върху посочения имот, е отхвърлен.
С двете въззивни жалби се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение и се иска отмяната му и съответно уважаване на исковете с присъждане на разноските за двете производства.
Въззиваемите Р. и Д. Стоянови изразяват становище за неоснователност на въззивните жалби и молят апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение, като им присъди и разноските за тази инстанция.
Въззивните жалби са процесуално допустими, но по същество са неоснователни.
След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:
Делото пред Варненския окръжен съд е образувано по искова молба на „Мюсюлманско изповедание” гр.София срещу Р. ***, за да бъдат осъдени те да му предадат владението на процесния недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Габрово” № 6, с идентификатор за терена № 10135.1506.721 и сграда с идентификатор № 10135.1506.721.1. По-късно в процеса се включва и главно встъпилото лице „Мюсюлманско настоятелство - мюсюлманско изповедание гр.Варна”, което твърдейки, че е правоприемник на местното поделение на вероизповеданието преди влизане в сила на ЗВ от 01.01.2003 година и регистрирайки се през 2010 по силата на чл.20 и §2, ал.4 от ПЗР на ЗВ като самостоятелно юридическо лице по ф.д.№ 171/2009 година на ВОС, предявява установителен иск за собственост срещу първоначалния ищец и осъдителен иск по чл.108 от ЗС срещу въззиваемите Р. и Д. Стоянови.
С обжалваното решение ВОС е отхвърлил както иска на първоначалния ищец по чл.108 от ЗС срещу Р. и Д. Стоянови по съображения, че ИЗПОВЕДАНИЕТО не е станало правоприемник на местното поделение в гр.Варна, на което имота е бил реституиран, т.е. той не може да докаже собствеността си върху имота, така и двата иска на главно встъпилото лице, тъй-като и то според ВОС не е правоприемник на „ Мюсюлманско джамийско настоятелство” (и последното е останало да съществува ), а главно встъпилото лице е новообразувано такова и също не е собственик на имота, като е приел, че в полза на въззиваемите Стоянови е изтекла придобивната давност по чл.79, ал.1 от ЗС, тъй-като са осъществявали недобросъвестно владение върху имота в продължение на повече от 10 години.
ВАпС споделя част от мотивите и крайния резултат от решението на ВОС, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, като не споделя мотивите на ВОС само относно извода, че главно встъпилото лице не е правоприемник на някогашната турска мюсюлманска изповедна община Варна, от която през 1978 година имота е бил отчужден по ЗТСУ и на която през 1992 година същият имот е бил реституиран-л.312 от делото на ВОС, респективно на Мюсюлманско джамийско настоятелство гр.Варна, което през февруари 1997 година е сключило договора за продажба на процесния имот на въззиваемия С.-***.1447/2009 година на ВРС. За да направи извода, че е налице такова правоприемство и че и към настоящия момент главно встъпилото лице притежава пълна правосубектност, включително и да има самостоятелни права върху недвижими имоти, които не са вакъвски (не са за религиозна дейност, какъвто е и процесния имот), ВАпС съобрази както становището на двамата ищци-първоначалния и главно встъпилия, така и уставите на вероизповеданието и решението на ВОС за регистрация на главно встъпилото лице-л.178 от делото на ВОС. От една страна, уставите на религиозната общност са припознали отдавна конструкцията”поделение-юридическо лице”, включително и за процесния период 1978-2008 година, а от друга страна самото решение на ВОС за регистриране на главно встъпилото лице е , че то се явява поделение на Мюсюлманското изповедание и по негово искане е станала регистрацията. В правния мир поделението съществува въз основа на това решение и до заличаването му няма основание да се счита, че то не е правоприемник на Мюсюлманското джамийско настоятелство гр.Варна. Това е така, тъй-като незабавно след влизане в сила на ЗВ от 01.01.2003 година Мюсюлманското изповедание не е поискало вписването на местното поделение в гр.Варна като юридическо лице, т.е. като заварено такова, но това не отнема възможността такова вписване да стане по силата на чл.20 от ЗВ, стига само това да произтича от вече променен устав на изповеданието, както е станало в случая. Аргумент в полза на това становище е и обстоятелството, че регистрацията има оповестително, а не правоучредително действие. Освен това е безспорно между страните, че в гр.Варна няма друго поделение, нито с юридическа самостоятелност, нито без нея, което да е в рамките на изповеданието освен главно встъпилото лице, както и че местното поделение на мюсюлманското изповедание винаги е имало един и същ адрес на управление в гр.Варна . Наред с това пак по силата на действащия ЗВ-чл.21, поделенията-юридически лица могат да имат и свое имущество, включително и вещни права. В този аспект претенцията на главно встъпилото лице по иска за собственост срещу първоначалния ищец и по иска по чл.108 от ЗС срещу двамата въззиваеми по принцип е основателна, доколкото не се касае до придобиване правото на собственост за същия имот от тези лица по давност.
По отношение на изтеклата придобивна давност в полза на въззиваемите Стоянови следва да се има предвид, че за времето от началото на владението - м.ноември 1996 година и още повече от подписването на договора за продажба на имота на 04.02.1997 година, макар този договор да е обявен за нищожен с решението на ВКС по гр.д.№ 66/2004 година, то само до връчването на нотариалната покана на 06.06.2007 година-л.46 от гр.д.№ 1447/2009 година на ВРС, са изтекли повече от десет години, а придобивната давност не е била прекъсвана нито с решение № 539/16.07.2004 година на ВКС, (с което договора за продажба на имота е обявен за нищожен поради липса на органово представителство на продавача в сделката от секретаря на настоятелството), нито с отхвърляне на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД, предявен от въззиваемия С. ***/2006 година по описа на ВОС, тъй-като в първия случай делото не касае вземането по смисъла на чл.116 от ЗЗД, а само прогласява нищожността на сделката, без да засяга владението, а във втория случай признаването, че друг е собственик на имота не променя намерението да се свои, да се владее за себе си този имот, както е станало и в случая. Няма данни и за спиране на давността.
По изложените съображения въззивните жалби се явяват неоснователни, а обжалваното решение е правилно и обосновано и следва да се потвърди.
При този изход на делото двамата въззивници следва да понесат по равно направените от въззиваемите разноски по делото, които са общо в размер на 2000.00 лева.
Водим от горното, ВАпС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 614/11.05.2011 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 532/2009 година.
ОСЪЖДА „Мюсюлманско изповедание”, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Братя Миладинови” № 27, регистрирано по ф.д.№ 1659/2003 година на СГС и „Мюсюлманско настоятелство-мюсюлманско изповедание гр.Варна”, ул.”Дунав” № 1, регистрирано по ф.д.№ 171/2009 година на ВОС да заплатят на Р.И.С. ***, с ЕГН ********** и на съпругата му Д.Д.С. ***, с ЕГН ********** общо на двамата всяко от тях по 1000.00 (хиляда) лева разноски за въззивната инстанция.
Решенето подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.