№ 199/19.12.2011 год., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Варна Гражданско отделение
на 23 ноември 2011 год.
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
Секретар: М.Б., като разгледа докладваното от съдия РАДОСЛАВ СЛАВОВ въззивно гр. д. № 529 по описа на 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 от ГПК.
С решение № 848 от 28.06.2011 год., постановено по гр. д. № 1791 по описа на ВОС за 2010 год., съдът е отхвърлил предявения от С.Д.С. и Д.И.С. против С.К.П. иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, сключен на 29.11.2007 год., обективиран в нот. акт № 164, том ІХ, рег. № 12689, дело № 1734/2007 год. на нотариус, рег. № 147, с район на действие РС - Варна, чрез който С.К.П. продала на С.Д.С. и Д.И.С. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 72, находящ се в гр. Варна, кв. „Св. Иван Рилски”, бл. 26, вх. В, ет. 8 за сумата от 52 000 лв., поради привидност на сделката, на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД. Решението е постановено при участие на трето лице - помагач на ответницата – Й.К.Г., на осн. чл. 223, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Против това решение е депозирана въззивна жалба от С.Д.С. и Д.И.С., в която навеждат доводи за неправилност на същото, поради незаконосъобразност и постановяването му в нарушение на процесуалните правила - съдът не е кредитирал изложеното в отговора на ответницата С.К. твърдение, че не била получила продажната цена по атакуваната сделка; не допуснал ключов свидетел до разпит, което противоречало на принципа за установяване истината в процеса. Моли същото да бъде отменено и предявения иск уважен.
Постъпил е отговор на жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемата С.К.. По същество излагат подробни аргументи за неоснователност на жалбата. Твърди, че не е получила продажната цена по процесната сделка, но това не било порок, водещ до нищожност на същата. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира и разноски.
Постъпил е отговор и от третото лице – помагач на ответницата - Й.Г., в който се навеждат доводи за неоснователност на въззивната жалба – искът е недоказан, налице е противоречие с твърденията на ищците за недействителност на сделката, след като същите са във владение на имота, отдават същия под наем. Отделно от това не е налице друго валидно писмено съглашение между тях с достоверна дата. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното:
Предмет на първоинстанционното съдебно производство е иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД за прогласяване нищожността, поради привидност, на договор за покупко-продажба, сключен на 29.11.2007 год., обективиран в нот. акт № 164, том ІХ, рег. № 12689, дело № 1734/2007 год. на нотариус, рег. № 147, с район на действие РС - Варна, чрез който С.К.П. продала на С.Д.С. и Д.И.С. собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Варна, кв. „Св. Иван Рилски”, бл. 26, вх. В, ет. 8, и представляващ апартамент № 72, за сумата от 52 000 лв. Ищците твърдят, че процесният договор е нищожен, поради привидност, т.к. същият прикрива друго съглашение между страните, а именно обезпечение за предоставения от ищците на ответницата заем в размер на 52 000 лв. Действителната воля на страните обаче била не продажба, а обезпечение, с оглед на което след възстановяване на заетата сума, имота ще й бъде прехвърлен обратно.
Ответницата в писмен отговор по чл. 131 от ГПК оспорва иска, като неоснователен с довод, че не се касае до привидна сделка. Твърди, че сделката е действителна. Не е получавала от ищците твърдените парични средства нито под формата на заем, нито като продажна цена по сключената с тях сделка. Излага, че вследствие на близките си отношения с лицето, с което живеела на съпружески начала, а именно Емил Павлов Филипов и понеже същият споделил, че има нужда от пари /за да ги вложи в бизнеса си/, тя решила да продаде собствения си апартамент, като това бил „по-добрия вариант, тъй като по този начин ще му дам в заем част от парите, от които има нужда, а другата част ще остане в мен и с тях ще мога да боравя както намеря за добре.”
ВАпС намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори, че на 29.11.2007 год. С.К.П., от една страна, като продавач и от друга С.Д.С. и Д.И.С., като купувачи, от друга страна, участвайки лично в нотариалното производство пред нотариус рег. № 147, с район на действие РС - Варна, са подписали нот. акт № 164, том ІХ, рег. № 12689, дело № 1734/2007 год. за продажбата на недвижим имот, а именно апартамент № 72, находящ се в гр. Варна, кв. „Св. Иван Рилски”, бл. 26, вх. В, ет. 8, за сумата от 52 000 лв.
Не е спорно между страните и това, че към момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, ищците са тези, които владеят имота.
По делото е приета молба за вписване на възбрана върху апартамент № 72, собственост на въззивниците за обезпечаване вземането на Петър П. и Й. Бонева-П. по изп. дело № 370/2010 год. на ЧСИ Румяна Тодорова, образувано по изпълнителен лист – л.110. Възбраната е вписана на 19.05.2010 год.
Приет е и протокол по същото изпълнително дело за обявяване на купувач на публична продан от 25.01.2011 год., респ. постановление за възлагане на недвижим имот от 02.02.2011 год., от които е видно, че процесния апартамент № 72 е възложен на третото лице - помагач Й.К.Г.. Няма данни постановлението да е влязло в сила.
Представен е и договор за наем от 03.01.2011 год. /вписан в АВп на 14.02.2011 год./, по силата на който С.С. отдава процесния имот на Пламен Василев /л.93/.
Като писмено доказателство по делото е приет и запис на заповед от 16.12.2009 год., издаден от Емил Павлов Филипов за сумата от 68 000 евро, дължими на въззиваемата С.К., с падеж 30.04.2010 год. /л.123/. На основание този запис на заповед е издаден и изпълнителен лист в полза на въззиваемата срещу издателя по същия за сумата от 68 000 евро.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД обявява привидните договори за нищожни.
Съобразно чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност.
Следователно, за да прогласи поради привидност нищожността на процесния договор за покупко – продажба, на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, е необходимо съдът да установи, че със същия е прикрито съглашение /в случая договор за заем/ за удовлетворяване на кредиторите по вземането /ищците в случая/ по начин, различен от предвидения в закона и тъй като съгласно чл.17, ал.1 ЗЗД от значение в такъв случай ще е действителността на прикритата, а не на привидната сделка, която в случая е недействителна, извършената продажба ще се яви нищожна поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 152 и чл. 209 от ЗЗД (в този смисъл Решение № 23 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 58/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова).
Необходимо е също така уговорката да е станала преди или по време на сключването на договора за продажба, тогава когато длъжникът е бил притиснат да приеме всички условия на кредиторите - тогава тя е недействителна на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 152 ЗЗД (в този смисъл Решение № 170 от 10.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 339/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателя Жанета Найденова).
Настоящият състав намира, че предявеният иск е недоказан.
Ищците не доказаха сключен заем за сумата от 52 000 лв. /а и за каквато и да е друга сума/, чието изпълнение, от страна на длъжника – въззиваемата, да е било обезпечено с фидуциарната сделка покупко-продажба.
Договорът за заем по чл. 240 от ЗЗД е реален договор и за да се установи негово съществуване е необходимо да се установи елементът "предаване в собственост" пари или други заместими вещи. Този елемент не беше установен. Твърдението на ищците, че ответницата е получила заемна сума не се подкрепи с каквото и да е доказателство по делото. Отделно от това, в исковата молба ищците твърдяха, че сумата е в размер на 52 000 лв. /размера на продажната цена/, а в о.с.з. от 17.06.2011 год. пред ВОС, че е 68 000 евро, т.е. дори в тази част ищците не се обединяват около едно становище.
Що се отнася до твърдените съществени процесуални нарушения поради недопускане до разпит на Емил Филипов, като ключов свидетел, настоящия състав счита, че първоинстанционният съд не е допуснал такива, т.к. установителният иск за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба на недвижим имот не е бил предявен от трето за договора лице, че да е приложима разпоредбата на чл. 165, ал. 2, изр. 2 от ГПК, т.е. да е можело да се установява привидността на сделката с всички допустими от ГПК доказателствени средства - в т.ч. и със свидетелски показания.
Документ /contra letter/, който да съдържа изявление на двете страни или на страната, на която се противопоставя, че сключената сделка е симулативна и че прикрива друго съглашение между страните, би представлявал пълно доказателство за симулативността на договора. В случая, обаче, такъв документ не беше представен. Записът на заповед, издаден от Емил Филипов не може да бъде приет за такъв. Същият е издаден на 16.12.2009 год., т.е. две години след въпросната сделка, представлява отделен, самостоятелен документ, пораждащ друг вид правоотношения за разлика от процесната покупко-продажба, касае различни лица и различна сума – 68 000 евро. Това, че в него е посочено, че сумата е била предоставена на същата дата, на която е изповядана и самата атакувана сделка, не може да доведе до извод, че се касае до някаква симулативност на покупко-продажбата.
Наред с това, искът е предявен на 01.09.2010 г., т.е. след като недвижимия имот е възбранен от кредитори на ищците на 19.05.2010 год., което наред с всичко гореизложено навежда на извода, че ищците по-скоро се опитват да избегнат принудително изпълнение върху тяхно имущество, отколкото да са обезпокоени от това дали ще могат да изпълнят добросъвестно задължението си по едно противно на закона съглашение с ответницата.
Отделно от гореизложеното, индиция, че сключената между страните сделка е целяла прехвърляне правото на собственост върху недвижимия имот, е и факта на предаване владението върху същия от ответницата на ищците, което при една привидност на сделката логически неиздържано е да бъде осъществено.
Сключеният договор за наем допълнително навежда на извод, че сделката не е привидна, понеже с него въззиваемите упражняват едно от правомощията си на собственик, а именно да събират плодовете от своята вещ.
С оглед гореизложеното първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди. Съобразно направеното искане за присъждане на разноски, същите следва да се уважат до размера, посочен в представения договор за правна помощ-2000лв..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 848 от 28.06.2011 год., постановено по гр. д. № 1791 по описа на ВОС за 2010 год.
ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН **********,***, и Д.И.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на С.К.П., ЕГН **********,***, сумата от 2 000 лв., представляващи адвокатски хонорар за настоящата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.