РЕШЕНИЕ

№ 165

Гр. Варна, 17.11.2011 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ  апелативен съд, гражданско отделение, в ПУБЛИЧНО съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и единадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА;

ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар В.Т.,

Прокурор Курновска,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

възз. гр. дело № 429 по описа за 2011-та година:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

         Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на Й.К.С. срещу решение № 728/01.06.2011 год. по гр.д. 2470/2010 год. на ОС Варна, с което е УВАЖЕН предявеният от С.К.С. иск срещу нея по чл. 5 ЗЛС, като г-жа С. е поставена под пълно запрещение.

В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като е допуснато процесуално нарушение, довело и до необоснованост, а именно не са обсъдени всички доказателства по делото. Твърди се, че решението противоречи на заключението на СМЕ, на установеното при личното изслушване състояние на въззивницата. Не се оспорват заболяванията на въззивницата, но се оспорва констатацията за нарушения в състоянието й, които да налагат поставянето й под пълно запрещение.  Претендира се отмяна на решението на ОС и поставяне на въззивницата под ограничено запрещение.

Срещу жалбата е постъпил писмен отговор от насрещната страна С.К.С.. Оспорват се доводите във въззивната жалба, като е направено искане за допускане на тройна СМЕ, която установи заболяванията на въззивницата и отражението им върху дееспособността й.

В с.з. прокурорът е изразил становище за основателност на жалбата и за наличие на основания за поставяне на въззивницата под ограничено запрещение.

ВАпС, за да се произнесе по спора, взе в предвид следното:

Производството по ДЕЛОТО пред ОС е образувано по иск на С.С. срещу сестра му Й.С., за поставянето й под запрещение поради душевна болест и слабоумие – параноидна шизофрения, за която се води на учет към Катедрата по психиатрия и медицинска психология при МБАЛ „Света Марина”” ЕАД, гр. Варна. В исковата молба се твърди, че ответницата има неадекватно поведение, пенсионерка е по болест със 75 % намалена работоспособност и не е в състояние сама да се грижи за себе си и за своите работи.

Искът е оспорен изцяло от насрещната страна Й.К.С., която признава, че страда от психични заболявания, но те не ограничават възможността й да се грижи за себе си. Твърдяла е, чрез процесуален представител, че живее с баща си и сестра си, грижи се за домакинството и за себе си, а с брат си има влошени отношения, което не се дължи на болестта й.

Прокурорът пред ОС е изразил становище, че ответницата следва да се постави под ограничено запрещение.

ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът  е с правно основание чл. 5 ЗЛС, производството е по реда на чл. 336 ГПК.

Не е била спорна фактическата обстановка, установена пред ОС Варна по отношение на заболяванията на въззивницата и ответница в процеса, а именно, че страда от ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ и лека умствена изостаналост още от ученическите й години, за които е пенсионирана по болест със 75% неработоспособност, както се установява от представените по делото писмени доказателства и проведената СПЕ. 

Видно е от представеното удостоверение от 07.10.2010 год., че г-жа С. е завършила осми клас на помощно училище. Има и свидетелство за професионална квалификация – шивачка. Видно е от трудовата й книжка, че е работила предимно като чистачка.

Установява се от показанията на свидетелите по делото, а и от личното изслушване на страната пред съда, че г-жа С. живее със сестра си и втория си баща в едно домакинства, в момента не работи. Тя се самообслужва, помага в чистенето и готвенето в домакинството. Дребните работи си купува сама, а за по-големите и трябва помощ. Сама пътува в градския транспорт, но не умее да общува свободно, има по-скоро детско поведение. Редовно приема лекарства и посещава прегледи при лекар.

Установява се от личното изслушване на страната и от представените нотариални актове, че г-жа С. е получила в наследство от майка си недвижими имоти, за които е сключила три сделки – продажби и дарение през 2010 год. в полза на сестра си К., но пред съда не е могла да обясни разликата между продажба и дарение, не е имала съзнание на собственик на имоти и не е могла да мотивира решението си за тези сделки. В противоречие с тези писмени доказателства вторият й баща твърди, че не е знаел за тези сделки, а той е участвал в едната от тях.

Според заключението на експертизата ответницата и въззивница в процеса не може да се грижи сама за интересите си, страда от социална дезадаптация, с ограничени социални и практически умения, неуверена и несигурна в себе си. Тя има нужда от подкрепа и насочване, лесно може да бъде манипулирана и е зависима от значими фигури за нейното ежедневие. Заболяванията й позволяват да усвоява прости стереотипни трудови навици, има елементарно чувство за собствена личност, но е със занижена самооценка и самоконтрол и не ръководи действията си по разумни подбуди. Според заключенията в решенията на ТЕЛК налице е шизофренна промяна на личността, въпреки системно провежданото лечение.

От СПЕ е прието, че заболяванията й позволяват в известна степен да се грижи сама за себе си, поради което се предлага да бъде поставена под ограничено запрещение.

При тази обстановка, съдът намира, че искът следва да бъде уважен изцяло, което е в интерес на ответницата, която следва да бъде под надзор на лекар и да й се провежда непрекъснато лечение, каквото изисква заболяването й, от една страна, от друга страна, въпреки ориентацията си по време, място и собствена личност, г-жа С. не е в състояние да вземе решение за нищо по-сериозно от покупката на хранителен продукт или дребни предмети. Сключените от нея сделки без съзнание какво точно прави говорят за силна внушаемост и нужда от ръководство за всяко сериозно действие в живота й. Показанията на свидетелите, според които г-жа С. не е агресивна, не създава проблеми за околните и се грижи за бита в семейството, не противоречат на заключението на вещото лице и касаят само проявата на болестта по отношение на бита на околните, която на този етап не създава проблеми. Стереотипните действия в ежедневието, които е усвоила, не я правят дееспособна дори в ограничена степен, тъй като са от компетентността на едно малолетно дете, например на 12 години. При положение, обаче, че психотични мотиви, утежнени от умствената й изостаналост, която я прави лесно манипулируема и несамостоятелна в мисленето си, диктуват действията на г-жа С., като заболяването й е с непрекъснат ход без данни за ремисии, нейният пряк интерес изисква поставянето й под пълно запрещение и пълен контрол над действията й.

Срещу евентуални користни подбуди на близките й г-жа С. ще бъде защитена от органа по настойничество, който следва да избере подходящ настойник и да упражнява контрол върху действията му.

Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Разноски не са претендирани и не се присъждат.

         Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 728/01.06.2011 год. по гр.д. 2470/2010 год. на ОС Варна.

Решението подлежи на касационно обжалване В ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ ПРЕД ВКС ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЧЛ. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: