О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                №  464         /28.07.2011 година, гр.Варна

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юли две хиляди и единадесета година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                                ИВАН ЛЕЩЕВ

Сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.ч.гр.д.№ 417 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2, във връзка с чл.70, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Овърсийз Хоризонт” ООД гр.Варна срещу определение № 1474/10.05.2011 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 2361/2010 година, с което дружеството е осъдено да заплати допълнителна държавна такса в полза на съда в размер на 446768.56 лева (половината от дължимата държавна такса за иска му по чл.124 от ГПК на срещу „Ол сийз Бългаория” ООД гр.Варна, тъй-като делото е приключило със съдебна спогодба). Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му, като се даде указания на първоинстанционния съд да възстанови на жалбоподателя половината от вече внесената държавна такса, равняваща се на същата сума.

Насрещната страна „Ол сийз България” ЕООД гр.Варна не е изразила становище по частната жалба.

Частната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, а по съществото на спора приема следното:

Частният жалбоподател, в качеството си на ищец по първоинстанционното производство, е предявил с една искова молба срещу двама различни ответници общо шест иска, от които два ( за всеки от двата самостоятелни имота) обективно кумулативно съединени иска по чл.440 от ГПК , както и други четири иска по чл.124 от ГПК (за двата различни имота), които два по два за всеки от ответниците се намират в съотношение на кумулативност. С оглед на това само формално неправилно ВОС счита, че са били предявени общо три иска-един по чл.440 от ГПК и два по чл.124 от ГПК, защото спрямо критерия за колко имота са предявените искове няма различие в дължимата и внесената държавна такса, тъй-като в исковата молба за двата имота е посочена обща цена. Различието идва само от обстоятелството, че искът по чл.440 от ГПК се третира от закона като един иск, независимо, че  се предявява срещу длъжника и взискателя по принудителното изпълнение, а исковете по чл.124 от ГПК, макар и да са предявени за едни и същи имоти на практика се водят срещу различни ответници. При това положение броят на предявените срещу всеки от ответниците искове може да се намира в съотношение на кумулативност, а не да се счита, че кумулативност има и когато същите искове са предявени и срещу другия ответник. Както е известно кумулативността е форма на обективно съединяване на искове, т.е. предявени  са няколко иска между едни и същи страни, какъвто не е настоящия случай относно исковете по чл.124 от ГПК, тъй-като наличието на няколко ищци и/или няколко ответници води само до субективно съединяване на искове, което законът третира като  другарство в процеса. С оглед на горното следва да се приеме, че  исковете по чл.124 от ГПК са общо четири ( по два иска за всеки от имотите срещу всеки ответник) или по формулата на ВОС общо два иска с цена 8935712.30 лева. За тези два иска е внесена само веднъж държавна такса в размер на 1% от данъчната оценка, което се равнява на 4% върху една четвърт от същата данъчна оценка, а за другия не е внесена такава такса. В крайна сметка частният жалбоподател е заплатил само еднократно държавната такса за предявените два иска по чл.124 от ГПК и правилно съдът го е осъдил да доплати държавна такса в половин размер от дължимото, тъй-като делото е приключило със спогодба, макар, че ВОС следваше да определи броя ( цената) на исковете в по-ранна фаза.

По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

В останалата му  част  определението не е обжалвано.

Водим от горното, ВАпС

                                               О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1474/10.05.2011 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 2361/2010 година в частта, в която „Овърсийз Хоризонт” ООД гр.Варна е осъдено да заплати на ВОС държавна такса в размер на 44678.56 лева на основание чл.77 и чл.78, ал.9 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните при условията на чл.274 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.