Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                   №   156        /10.11.2011 година, гр.Варна

                                        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                              ПЕТЯ ПЕТРОВА

При участието на секретаря В.Т., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 411 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Мадара” АД гр.Шумен срещу решение № 125/20.05.2011 година на Шуменския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 280/2010 година, с което дружеството е осъдено да заплати на Община Шумен, в качеството й на недобросъвестен владелец на негов недвижим имот, по-малката от двете стойности на извършени в имота подобрения (разноските и увеличената стойност за тях) за седем от тези подобрения на обща стойност 11287.00 лева. Правят се оплаквания за не правилност на обжалваното решение в тази част и се иска отмяната му и отхвърляне на иска  за същите подобрения и да се присъдят разноските съразмерно на уважената част от иска.

Насрещната страна Община Шумен е изразила становище за неоснователност на въззивната жалба и моли апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение в обжалваната му част и да й присъди направените разноски за тази инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Въз основа на събраните на първоинстанционното производство доказателства и съобразявайки основанието на предявения иск, правилно ШОС е осъдил въззивника да  заплати на общината  по-малката от двете стойности (направените разноски/увеличена стойност) на извършените в процесния имот подобрения и е прецизирал това съобразно заключението на втората СТЕ, която не е оспорена от страните. Нещо повече, ШОС е приспаднал и онези разноски, които нямат характер на подобрения, а представляват текуща поддръжка на имота.

От друга страна пред Варненския апелативен съд не са събирани други доказателства, поради което и на основание чл.272 от ГПК, той препраща към мотивите на ШОС, като в допълнение съобрази и следното:

От заключението на втората СТЕ и от обясненията на вещото лице инж. Й. в о.с.з.на 28 април 2011 година се установява, че спорните подобрения са включени в заключението с тяхната възможна минимална цена (стойност) за труд материали и рентабилност. Това означава, че и от гледна точка на изискването за справедливост, размерът на тези подобрения правилно е установен и присъден. В обясненията си вещото лице потвърждава, че действително са извършени всички от претендираните във въззивната жалба подобрения, в т.ч.хидроизолацията на покрива, полагане на нова ел.инсталация, цялостно вътрешно измазване, изстъргване на стара мазилка, шпакловане на стени и тавани, боядисване и др. За най-голямото перо от оспорените във въззивната жалба подобрения - монтаж на локална отоплителна инсталация (7380.00) лева, следва да се приеме, че макар общината да е получила съоръженията като дарение, то на нея следва да й се заплати дължимата стойност, тъй-като волята на дарителя не е била повлияна от евентуално отстраняване на общината от имота по реда на чл.108 от ЗС. При това положение следва да се предполага, че паричният еквивалент на това дарение, получено от общината като увеличена стойност по смисъла на чл.74, ал.1 от ЗС следва да се използва за същите нужди, за които е било направено самото дарение - за нуждите на хората с увреждания. В този аспект не може да се приеме, че общината би се обогатила неоснователно за сметка на въззивника, а това означава, че иска и в тази му част правилно е бил уважен. В заключение следва да се отбележи, че процесните подобрения са извършени с грижата на добър стопанин и те са един актив в патримониума на собственика на сградата -  въззивното дружество.

По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди.

В необжалваната му част, за останалата част от подобренията, решението на ШОС е влязло в сила.

При този изход на делото, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна разноските за настоящата инстанция, които са в размер на 840.00 лева адвокатски хонорар.

Водим от горното, ВАпС

                                                   Р   Е   Ш   И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 125/20.05.2011 година на Шуменския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 280/2010 година в частта, в която „Мадара” АД гр.Шумен, с ЕИК 837067008, е осъдено да заплати на Община Шумен увеличената стойност на следните подобрения в недвижими имот - сграда с кад. № 83510.670.5.1 в дворно място с кад. № 83510.670.5 в гр.Шумен на обща стойност 11287.00 лева, в т.ч.:  стъргане на мазилка-87.00 лева; хидроизолация на покрива - 2139.00 лева; шпакловка на стени и тавани - 187.00 лева;монтаж на локална отоплителна инсталация -7380.00 лева; изграждане на нова ел.инсталация- 270.00 лева и цялостно вътрешно измазване -1224.00 лева.

ОСЪЖДА „Мадара” АД гр.Шумен да заплати на Община Шумен разноски по делото в размер на 840.00 (осемстотин и четиридесет) лева.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                             2.