О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                  №  467        /29.07.2011 година, гр.Варна

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юли две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛАДОНЧЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                                    ИВАН ЛЕЩЕВ

Сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.ч.гр.д.№ 408 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.279, във връзка с чл.274, ал.1, т.1 и чл.437 от ГПК.

Образувано е по частни жалби на С.Д.Ф. ***, срещу разпореждане № 850/19.04.2011 година на Добричкия окръжен съд (неправилно в съобщението до страна е посочено разпореждане №  854/19.04.2011 година и поради това и в частната жалба е посочен грешен № 855/19.04.2011 година), постановено по в.гр.д.№ 33/2011 година и на Д.Ф. *** срещу разпореждане на ДОС без № от 16.05.2011 година, постановено по същото в.гр.д.№ 33/2011 година, с които са били върнати подадените преди това от двамата жалбоподатели частни жалби срещу постановеното като финализиращ акт определение № 126/24.02.2011 година и поправено като решение № 144/19.04.2011 година, тъй-като решенията на окръжните съдилища по производствата по чл.437, ал.4 от ГПК са окончателни и не подлежат на обжалване. В двете жалби се правят оплаквания за неправилност на обжалваните разпореждания  и се иска от въззивната инстанция да ги отмени и да върне делото на ДОС за продължаване на процесуалните действия по администрирането на подадените преди това две частни жалби срещу финализиращия акт на ДОС.

Частните жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество те са и основателни.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваните разпореждания, а по съществото на спора приема следното:

Производството по реда на чл.435-438 от ГПК, ако е образувано от лица, които имат право на жалба срещу действията на СИ, следва да се развие с насрочване на открито заседание, когато жалбоподатели са трети за изпълнителния процес лица, какъвто е и настоящият случай и каквото открито заседание е било проведено на 24.02.2011 година. Заседанието е приключило с обявяване, че ДОС ще се произнесе с решение в законния срок. С определение № 126/24.02.2011 година (неизвестно защо в него е вписано, че е постановено в открито заседание, а то вече е приключило) първоинстанционният съд е приел, че жалбата на двамата частни жалбоподатели срещу действията на СИ  не се основава на нито една от двете хипотези по чл.435, ал.3 от ГПК. Това само за себе си означава, че жалбата срещу действията на СИ е трябвало да се квалифицира като недопустима (такъв смисъл има лаконичният мотив на ДОС-виж абзац четвърти от определението) и по нея съдът не може да се произнася по съществото на спора нито с определение, нито с решение, а е следвало да я остави без разглеждане и да прекрати производството по делото. При това положение за жалбоподателите има законова възможност да обжалват това определение за прекратяване и те са го направили в законния срок. Междувременно  ДОС е постановил и решение № 144/19.04.2011 година, с което е приел, че финалния акт по това производство по погрешка е наречен определение вместо решение, направил е съответната поправка и е посочил, че то е необжалваемо.

Апелативната инстанция намира, че в настоящето производство не може да навлиза в преценка на същността на постановения финализиращ акт на ДОС посочените определение и решение), но за да прецени основателността на жалбите срещу горепосочените разпореждания задължително трябва да направи формална преценка на този актове, както впрочем и самия първоинстанционен съд е преценявал допустимостта на жалба срещу тях. В този контекст въззивният съд приема, че двете разпореждания са незаконосъобразни и следва да се отменят, а делото да се върне на ДОС за администриране на подадените преди това жалби срещу финализиращия съдебен акт.

 Освен това, при наличие на взаимно отричащо се противоречие между структурните елементи на съдебния акт (мотиви и диспозитив) е налице основание да се преценява и неговата правилност.

Водим от горното, ВАпС

                                            О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ разпореждане № 850/19.04.2011 година и разпореждане без № от 16.05.2011 година на Добричкия окръжен съд, двете постановено по в.гр.д.№ 33/2011 година и връща делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадените жалби от Д.Ф.Ф. и С.Д.Ф.,***, срещу постановения по делото финализиращ акт.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                              2.