ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№72
гр.Варна, …30.01……….. 2012 г.
Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, тридесети януари 2012 г., в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Северина И.
ЧЛЕНОВЕ:Пенка Христова
Петя Петрова
Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова в.ч.гр.д. № 40 по описа на съда за 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р.Р.И. ***, чрез адв. Д.Т., против определение от 17.09.2011 г., постановено по гр.д. № 274/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е било прекратено частично производството по делото, поради недопустимост на част от исковете и са присъдени в негова тежест разноски за адвокатско възнаграждение, сторени от другата страна.
Жалбоподателят е настоявал, че определението е неправилно. В същото не били изложени конкретни съображения, а само било посочено определение на ВКС, постановено по повод спиране на производство по делбено дело, водено между ищеца и първата ответница, с изтъкнати от съда мотиви за формирана процесуална преклузия по някои от възраженията на страните. Тази преклузия, обаче имала действие само между същите страни и в рамките на конкретния съдебен спор. Това не означавало невъзможност да се претендират самостоятелни права на база на факти и обстоятелства, които не били включени в предмета на висящия спор независимо, че страната е могла да ги включи в този предмет посредством възражение, насрещен или инцидентен иск. Не била налице предметна и персонална идентичност на двете дела, за да е налице такава преклузия. Освен това, при положение, че производството по преюдициалния спор не било приключило с окончателен съдебен акт, въпросът за формираната процесуална преклузия не можел да се извлича от мотивите на посоченото определение на ВКС по движението на делото, което не се ползвало със СПН.
Е.И. – К. и Р.К., с писмения си отговор са оспорили жалбата, като са молили за потвърждаване на обжалваното определение. Сочили са, че окръжният съд постановил правилно – законосъобразно определение за прекратяване на делото по отношение на част от исковете, съобразявайки изцяло определение № 21/17.01.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 485/2010 г. по описа на I г.о. на ВКС. Изразили са несъгласие с изтъкнатите доводи на жалбоподателя за наличие на преклузия само при пълна персонална и предметна идентичност на делата.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на жалбподателя, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Затова, същата се явява допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:
Производството по гр.д. № 274/2011 г. по описа на ВОС е било образувано по предявени от Р.Р.И. против Е.Р.И. – К. и Р.Г.К. искове за установяване недействителност на три договора за продажба на недвижими имоти, сключени с нотариални актове №45 от 29.08.2007 г., № 46 от 29.08.2007 г. и № 92 от 13.09.2007 г. на нотариус №529 в НК с район на действие района на районен съд гр.Варна, тъй като представителят се е споразумял във вреда на представлявания, договаряйки занижени цени на продадените имоти, както и евентуални искове за разваляне на договорите, поради неплащане на цената - искове по чл. 40 ЗЗД и чл. 87 от ЗЗД.
С определение № 2733/17.09.2011 г., окръжният съд е прекратил производството по гр.д. № 274/2011 г. по описа на ВОС само в частта по исковете за нищожност на договорите, поради договаряне във вреда на представлявания по чл.40 ЗЗД, като е изложил съображения, че ищецът е пропуснал да предяви възраженията за нищожност в производството за делба. Предявяването на искове, основани на твърдения, на които е следвало да бъдат основани пропуснатите възражения представлявало заобикаляне на процесуалния закон за преклузията и исковете били недопустими. Позовал се е на определение на ВКС по ч.гр.д. № 485/2010 г.
Между страните не е имало спор, а и те са депозирали по делото доказателства за заведен от Р.И. срещу Е.И. – К. иск за делба на няколко имота, останали в наследство от родителите им, като с отговора по чл. 131 от ГПК ответницата оспорила иска за делба по отношение на три от имотите, които общият им наследодател, действайки чрез нея като пълномощник, е продал на дъщеря й Р.К.. Ищецът е оспорвал сделките по нотариалните актове /сделките са идентични с тези по процесното дело/, но възражение по чл. 40 от ЗЗД не е направил, като едва в третото по ред съдебно заседание представил доказателства за завеждането на настоящото дело с предмет исковете по чл. 40 от ЗЗД. Делбеното дело е било спряно до приключване на това, касаещо недействителността на сделките по чл. 40 от ЗЗД. С определение № 21 от 17.01.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 485/2010 г., I г.о., ГК, след допускане на касационно обжалване по въпроса доколко се явява допустим един по късно предявен иск по чл.40 от ЗЗД, при положение, че ищецът вече е страна по едно делбено дело, в което е пропуснал да въведе спора по реда на чл. 342 от ГПК, определенията на ВОС и ВРС за спирането на производството по иска за делба до приключване на преюдициален спор по гр.д. № 7905/2010 г. на ВРС /преобразувано с № 274/2011 г. на ВОС/ за валидността на разпоредителните сделки по нотариални актове № 45/2007 г. № 46/2007 г. и 92/2007 г. са били отменени и делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по иска за делба.
Доколкото настоящото дело с предмет исковете по чл. 40 от ЗЗД за недействителност на сделките, поради договаряне във вреда на представлявания, е било образувано след като ищецът Р.И. вече е завел срещу сестра си иск за делба на имотите, предмет на сделките и след изтичане на сроковете по чл. 342 и сл. от ГПК, преклудиращи правото му да въвежда в делото за делба оспорвания по преюдициални въпроси и при положение, че възражение по чл. 40 от ЗЗД не е било своевременно заявено, то за него не е налице и правен интерес от воденето на отделен иск по чл. 40 от ЗЗД. Това е така, защото завеждането на този иск, при пропуснат срок за навеждане на това възражение в делбата, би представлявало заобикаляне на специалните правила на новия ГПК, касаещи преклудирането им и би означавало заобикаляне на процесуалния закон. С оглед даденото разрешение с определението на ВКС по делбеното дело, при разрешаване на спора за собствеността на имотите, няма да бъде взето предвид решението по исковете по чл. 40 от ЗЗД, предмет на настоящото дело, защото макар и въпросът да е преюдициален за делбеното производство, той е следвало да бъде въведен в предмета на делото най-късно в първото съдебно заседание. Интересът за ищеца от воденето на делото за недействителност на сделките по чл.40 от ЗЗД, предвид искането му за спиране на делбеното дело до приключване на този преюдициален спор, е обусловен именно от зачитането на евентуално благоприятно за него решение по тези искове в производството по делбата. При положение, че решението по иска по чл. 40 от ЗЗД не би могло да бъде зачетено в делбата, то ищецът е лишен от правен интерес за воденето му, поради което и искът се явява недопустим и производството по него правилно е било прекратено от окръжния съд. Макар и пестеливо, окръжният съд е изложил и мотиви към акта си, поради което и възраженията в жалбата за липсата на такива не могат да бъдат споделени. Той се е позовал на определението на ВКС в подкрепа на собствените си съображения за недопустимост на иска и никъде не го е сочил като източник на сила на пресъдено нещо, поради което и тези възражения са неоснователни.
Тъй като производството е било прекратено, поради недопустимост на част от исковете, на осн. чл. 78, ал.4 от ГПК, правилно окръжният съд е присъдил в полза на ответниците половината от разноските, които те са сторили за адвокат.
По изложените съображения,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.09.2011 г., постановено по гр.д. № 274/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: