Р Е Ш Е Н И Е
№ 171/22.11.2011 година, гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД - ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЕВЕРИНА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ПЕНКА ХРИСТОВА
При участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия Р. Славов в.гр.д. № 399/2011 година по описа на ВАпС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 10 от 28.04.2011год. постановено по т.д. № 218 по описа на СОС за 2008год., съдът е отхвърлил предявените от „Екопродукт” ЕООД Гр.Силистра срещу „Химпекс” ЕООД с.Черник, общ.Дулово, В.А. Сакълъ и Н.М. Сакълъ да му заплатят общо сумата от 42 000лв., по 1/3 от нея всеки от тях, представляваща обезщетение за периода от 20.05.2006год. до 30.07.07год. за ползване на недвижим имот: дворно мяста с площ от 4,533дка, представляващ част от УПИ съставляващ парцел ХІІІ, с площ от 6,533дка, в кв.62 по плана на гр.Тервел, одобрен със заповед от 26.03.99год. при съответни граници, ведно с построените в него подобект „Яроммелка” представляваща фуражен цех със застроена площ от 608 кв.м., подобект „навес” със застроена площ от 116 кв.м. и подобект „склад готова продукция в опаковки” със застроена площ от 720 кв.м., ведно със законната лихва върху посочената главница от завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане и направените разноски.
Отхвърлил е предявените в условията на евентуалност искове на „Екопродукт” гр.Силистра срещу „Саксфураж „ ООД гр.Дулово да му заплати сумата от 42 000лв., представляваща обезщетение за ползване на същия имот за същия период от време.
Осъдил е „Екопродукт” ЕООД да заплати на „Хипекс” ЕООД 1 300лв. и на „Саксфураж”ООД 1 434,18лв. деловодни разноски.
Недоволен от решението е останал ищецът, който го обжалва чрез пълномощник, в частта му, с която е отхвърлена претенцията за сумата от 24220 лв., като са развити оплаквания за неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения, незаконосъобразност и необоснованост.
Въззиваемата страна „Саксфураж” ООД, чрез писмен отговор на процесуален представител, изразява становище за неоснователност по жалбата.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
Въззиваемата страна „Саксфураж” ООД, чрез процесуални представители, изразява становище за неоснователност по жалбата. Предсавени са и писмени бележки в подкрепа на изразеното становище.
Въззиваемата Н.М. С. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Останалите страни не са изразили становище по жалбата..
Съдът, взе в предвид следното:
В исковата молба и в уточняваща молба на „Екопродукт”ЕООД гр.Силистра, представлявано от управителя М.А.М.,***, представляван от Х.А.Б., В. А. С. и Н.М. ***, представлявано от А.А.Г., се претендира заплащане на сумата от 42 000лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот, собственост на ищеца, за периода 20.05.06год.- до 30.07.2007год.
Основава претенцията си на договор за договор за продажба на недвижим имот от 17.05.2006год., Н. акт № 62, т.ІІІ р.№ 1909, д. 353 на н-с № 174 в РНК, с р-н на действие РС-Тервел, първите трима ответници:-„Химпекс”ЕООД, В.А. С. Н.М. С. са прехвърлили на „Екопродукт”ЕООД недвижим имот:
дворно мяста с площ от 4,533дка, представляващ част от УПИ съставляващ парцел ХІІІ, с площ от 6,533дка, в кв.62 по плана на гр.Тервел, одобрен със заповед от 26.03.99год. при съответни граници, ведно с построените в него подобект „Яроммелка” представляваща фуражен цех със застроена площ от 608 кв.м., подобект „навес” със застроена площ от 116 кв.м. и подобект „склад готова продукция в опаковки” със застроена площ от 720 кв.м., за сумата от 88 707лв. Продавачите са поели задължението да предадат владението на имота в срок до 20.05.2006год., но това не се е осъществило и до момента на подаване на исковата молба. Предвид изложеното, желаят ответниците да бъдат осъдени да заплатят обезщетение в размер на 42 000лв. /по 3 000лв.месечно/, за това, че са лишили ищеца от ползване на имота, от 20.05.2006год. до 30.07.07год.-датата на издаване на постановлението за възлагане на имота на трето лице.
В условия на евентуалност, молят да бъде осъден четвъртия ответник-„Саксфураж”ООД за същата сума, за ползване на имота през процесния период, доколкото има данни, че същият е ползвал и експлоатирал имота и съоръженията в него.
Ответникът „Химпекс”ЕООД чрез писмен отговор на процесуален представител оспорва иска, като сочи, че никой от първите трима ответници не е владял имота към сключване на договора за продажба. Излага, че след прехвърляне на имота купувача не го е търсил за предаване на владението, като напротив, ответника го е търсил за заплащане на договорената цена. Сочи също, че е обяснил на ищеца, че имота се е ползвал от четвъртия ответник с разрешение на банката, която е назначила охрана за запазването му от разграбване.
Ответниците В.А. С. и Н.М.С. не са изразили становище по исковете.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа чрез процесуален представител.
Ответните дружества чрез процесуалени представители оспорват исковете като неоснователни, по изложени съображения.
ВАпС като съобрази доказателствата по делото, изразените становища и съобрази приложимите към релевантните за спора факти нормативни актове, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От изложеното в исковата молба следва да се направи извод, че исковете са с правно основание чл.59 и чл.86 ЗЗД.
Съдът съобрази следното:
Не се спори, че с договор за продажба на недвижим имот от 17.05.2006год., Н. акт № 62, т.ІІІ р.№ 1909, д. 353 на н-с № 174 в РНК, с р-н на действие РС-Тервел, първите трима ответници:-„Химпекс”ЕООД, В.А. С. и Н.М. С. са прехвърлили на „Химпекс”ЕООД недвижим имот:
дворно мяста с площ от 4,533дка, представляващ част от УПИ съставляващ парцел ХІІІ, с площ от 6,533дка, в кв.62 по плана на гр.Тервел, одобрен със заповед от 26.03.99год. при съответни граници, ведно с построените в него подобект „Яроммелка” представляваща фуражен цех със застроена площ от 608 кв.м., подобект „навес” със застроена площ от 116 кв.м. и подобект „склад готова продукция в опаковки” със застроена площ от 720 кв.м., за сумата от 88 707лв. Продавачите са поели задължението да предадат владението на имота в срок до 20.05.2006год. От представено У-ние на СВп гр.Тервел № 1070/30.03.07год. се установява, че за имота има вписаани три договорни ипотеки в полза на „СЖ Експресбанк” АД гр.Варна. По повод на неизпълнение на задълженията към банката кредитор, е образувано изпълнително дело № 30/2000год. по описа на СИС при РС-Тервел, по което е вписана възбрана върху имота под № 15,т.І, вх.рег.№ 835 от 15.10.2002год. С постановление за възлагане от 30.07.2007год. по изп.д. № 30/2000год., недвижимия имот е възложен на „Саксфураж”ООД.
Представен е договор за наем от 15.06.2005год., с нотариална заверка на подписите, по който Х.А.Б. в качеството си на наемодател е предоставил имота и подобренията в него под наем за периода 01.01.2005год. до 31.12.2007год. при месечен наем в размер на 200лв. на „Саксфураж”ООД. Представени са доказателства за заплащане на наемните вноски от страна на наемателя –стр.150 -160.
Според заключението на СИЕ, пазарния наем за периода 20.05.06год.-30.07.07год. е в размер на 1 730лв. за месец.
Съобразно гласните доказателства, показанията на свидетелите Н.Н., Б.А.,*** и К.К., през процесния период имота се е ползвал от „Саксфураж”ООД. Свидетелите сочат също, че е имало назначена от банката охрана, а според свидетеля Кралев, същия е работил през процесния период като пазач във фуражния цех. Бил е назначен от „Експресбанк”, която е плащала заплатата му, а договорът е бил за опазване на имуществото на фуражния цех. Охраната е била денонощна, като първоначално са били назначени 4-ма пазачи, а после останали 3-ма.
С оглед на събраните доказателства, следва да се направят следните изводи:
Относно основния иск на „Екопродукт”ЕООД против „Химпекс”ЕООД, В. А. и Н.М. С.
Претенцията се основава на обстоятелството, че владението на имота не е било предадено на уговорената дата-20.05.2006год. и за целия процесен период-до възлагането му в изпълнителното производство.
Исковете са неоснователни. Предаването на владението се изразява във фактически действия от страна на продавача и купувача. В процеса не е събрано нито едно доказателство в тази насока-а именно-ищеца като купувач да е поискал предаване на владението, съответно да е получил отказ. Следва да се отбележи, че и ищеца, в качеството си на кредитор има задължение да окаже необходимото съдействие за изпълнение на задължението на длъжника арг.чл.83 ЗЗД. Безспорно, без участието и съдействието на купувача, /ищеца/, ответниците по основния иск, като длъжници не са в състояние да изпълнят задължението си по договора за продажба, а именно-да предадат владението на процесния имот. Предвид изложеното, съдът намира претенцията за неоснователна.
Искът срещу посочените ответници е неоснователен на още едно основание.
От събраните доказателства, следва да се направи извод, че по изпълнително дело № 30/2000год. по описа на ТРС, съдия-изпълнителя е назначила „Експресбанк” за пазач на имота и това според св.К.е станало преди прехвърлителната сделка, която легитимира ищеца като собственик за процесния период. Банката в изпълненине на своите задължения като пазач, е назначила както се установи денонощна охрана на имота. Назначаването на пазач на имота по реда на чл.375 ал.2 ГПК, означава, че съдия-изпълнителя е отнел фактически владението на имота от длъжниците-продавачи и го е предал на Банката в качеството и на пазач на имота.
Поради изложеното, ответниците по основния иск не са се намирали във владение на имота, поради което и претенцията, основаваща се на непредаване на владението на имота не може да им се вмени в отговорност, и се явява неоснователна. Към процесния период владението се е упражнявало от назначения пазач на имота, поради което и евентуалните имуществени претенции следва да бъдат насочени към него /арг.чл.365 ал.1 ГПК/отм./.
Предвид изложеното, основната претенция се явява неоснователна и на това основание.
Относно евентуалния иск срещу „Саксфураж”ООД:
Искът е неоснователен поради следното:
Безспорно, посочения ответник е ползвал имота през процесния период, но същият се е намирал в имота на правно основание-договор за наем сключен на 15.06.2005год. и срок на действие –до 31.12.07год.
Съобразно чл.237 ал.2 ЗЗД, този договор за наем е задължителен за приобретателя, като договор за наем без определен срок. Няма данни ищецът да е поискал същия да бъде прекратен по реда на чл.238 ЗЗД, поради което следва да се направи извод, че ответникът „Саксфураж”ООД е ползвал имота в качеството си на наемател по валиден наемен договор, респективно е имал качество на държател на същия и не може да му се търси отговорност, под формата на обезщетение за ползване на имота в размер на пазарния наем. В допълнение следва да се отбележи, с оглед на събраните гласни доказателсдтва, че ползването на имота от посочения ответник е станало със съгласието на назначения пазач, който фактически е осъществявал владението върху имота, на посочените по-горе основания.
Предвид изложеното, претенцията и по евентуалния иск се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено.
С оглед на неоснователността на жалбата, въззивното дружество дължи на въззиваемата страна „Саксфураж” ООД сумата от 552,43лв.-разноски за адвокатско възнаграждение, транспортни и пощенски разходи.
По изложените съображения Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10 от 28.04.2011 г. постановено по търговско дело № 117/2008 г. по описа на Окръжен съд Силистра.
ОСЪЖДА „Екопродукт” ЕООД ЕИК 118550472 гр.Силистра, представлявано от М.А.М. ЕГН ********** да заплати на „Саксфураж”ООД ЕИК 118034107 гр.Дулово, представляван от Н. И. И. ЕГН ********** и А.А.Г. ЕГН ********** сумата от 552,43лв./петстотин петдесет и два лева и 43ст./ съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.