О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№70

30.01.……….….2012 г.,  гр. Варна

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

        Апелативен съд – Варна, гражданско отделение, на тридесети януари, две хиляди и дванадесета година, в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Северина И.

 ЧЛЕНОВЕ:Пенка Христова

Петя Петрова

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова в.ч.гр.д. № 39  по описа на съда за 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р.Р.И. ***, чрез адв. Д.Т., против определение № 3253/11.11.2011 г., постановено по гр.д. № 274/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на определение № 2733, постановено на 17.09.2011 г. по гр.д. № 274 по описа за 2011 г. на ВОС в частта на разноските.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е незаконосъобразно, защото липсвали мотиви и обосновка на съда по отношение на решението му, че адвокатското възнаграждение не било прекомерно, при условие, че още не бил даден ход на делото.

Е.И. – К. и Р.К. – са оспорили жалбата и са настоявали за потвърждаване на обжалваното определение за разноските.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалването му, като неизгодно за него и срещу подлежащ на обжалване акт на съда съгл. чл. 248, ал. 3 ГПК и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С определение № 2733/17.09.2011 г., окръжният съд е прекратил производството по гр.д. № 274/2011 г. по описа на ВОС само в частта по исковете за нищожност на договорите, поради договаряне във вреда на представлявания по чл.40 ЗЗД и е осъдил ищеца да заплати на ответниците сумата от 1 750 лв., представляваща разноските по прекратените искове – платено адвокатско възнаграждение  на осн. чл. 78, ал.4 ГПК. Р.Р.И. е поискал изменение на определението в частта на разноските, по съображения, че не са били представени доказателства за реалното заплащане на адвокатския хонорар и е заявил евентуално възражение за прекомерност на същото с оглед предвидените в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед обстоятелството, че делото не било гледано по същество.

С обжалваното определение № 3253/11.11.2011 г., окръжният съд е оставил без уважение молбата, приемайки че адвокатското възнаграждение е изцяло заплатено, както и че същото не е прекомерно, сравнявайки размера му с определения в наредбата такъв.

Излагането на пестеливи мотиви в обжалвания съдебен акт не е равносилно на липсата на такива, поради което и настоящата инстанция не споделя възраженията на жалбоподателя в тази насока.

Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, серия В № 103521, сключен между ответниците - Е.И. – К. и Р. Костадинови от една страна и адв. Р.Т.Д. – от друга, договореното възнаграждение от 3 500 лв. е било реално заплатено, като отбелязване за плащането е било направено в съответното за това место в бланката на договора „внесена сума”. Присъдено от окръжния съд е било половината от възнаграждението, съответстващо на прекратената част от исковете, предмет на делото – 1750 лв.

При определената от окръжния съд, с определение 1450/05.05.2011 г.,  цена на исковете за недействителност на сделките по чл. 40 от ЗЗД в размер от 227 471,88 лв., размерът на минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съгласно чл.7, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се равнява на 4 999, 44 лв., което води до извода, че присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно. То е договорено за процесуалното представителство по делото и независимо, че делото в тази част е било прекратено преди провеждане на открито съдебно заседание, процесуалното действие – изготвяне и депозиране на писмен отговор на исковата молба е било извършено от адвоката. Затова  несъстоятелни са и оплакванията на жалбоподателя за прекомерност на хонорара поради това, че не бил даден ход на делото по същество.

По изложените съображения, определението на окръжния съд № 3253/11.11.2011, с което е оставена без уважение молбата за изменение на определение № 2733, постановено на 17.09.2011 г. по гр.д. № 274 по описа за 2011 г. на ВОС в частта на разноските е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Апелативен съд –Варна

                            ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА  определение № 3253/11.11.2011 г., постановено по гр.д. № 274/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС, с частна жалба при условията на чл. 280 от ГПК,  в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                            2.