ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№  423                                    12.07.2011 год., гр. Варна

 

Апелативен съд - Варна                                             Гражданско отделение

На 12 юли                                                                                        2011 год.

в закрито заседание в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛСЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                  ПЕТЯ ПЕТРОВА

Като разгледа докладваното от съдия С. Илиева в. ч. гр. дело № 379 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 278 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на „Хотел В.”***, чрез представляващия дружеството Т.Г.В. срещу Определение № 1269/19.04.2011 год. на Варненски окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 749/2011 год. по описа на съда, с което жалбата на дружеството против действията на ЧСИ Н. Г., рег. № 716 на КЧСИ, с район на действие ВОС, е оставена без разглеждане като недопустима и производството е прекратено.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради неправилно посочване, че жалбата била на осн. чл. 435 от ГПК вместо по чл. 496 от ГПК. Моли се определението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане по направените в жалбата възражения.

Подаден е писмен отговор от насрещната страна „Банка ДСК” ЕАД, гр. София, в който се изразява становище за неоснователност на  жалбата

Въззивната частна жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оплакванията на жалбоподателя относно несправедливостта на условията, при които същият е получил кредитиране от „Банка ДСК” ЕАД, респ. ипотекирането, като обезпечителна мярка, на обекти многократно надвишаващи усвоените от ЕООД парични средства, са неотносими към настоящия казус и не следва да бъдат обсъждани от настоящата съдебна инстанция. Същото се отнася и до наведените твърдения за сключени при условията на крайна нужда и явно неизгодни условия договори за учредяване на ипотека.

Правилно окръжният съд е съобразил, че действията на ЧСИ Н. Г. съобразно наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност са необжалваеми според разпоредбата на чл. 435, ал. 3 от ГПК, респ. производството като недопустимо е прекратено.

Посочената разпоредба дефинира подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, като указва, че постановлението за възлагане може да се обжалва и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Видно от наведените с жалбата оспорвания, не се касае нито за ненадлежно извършване на наддаването /на последната публична продан се явява като наддавач единствено взискателят „Банка ДСК” ЕАД/, нито имуществото е възложено на цена, различна от най-високата предложена, а именно 320 000 лв. /протокол от 15.03.2011 г. за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и на купувач - л. 194 и Обявление по изп. дело № 20107160400086 - л. 193/.

Неоснователни се явяват възраженията на въззивника и за допуснати нарушения на разпоредбата на чл. 494 от ГПК, която предвиждала само два търга, като при неявяване на купувач, имотът следвало да бъде освободен.

Съгласно алинея 2, изр. 3 на цитираната разпоредба, ако и при тази продан /втора поред/ имотът не бъде продаден и в едноседмичен срок не бъде поискано определянето на нова начална цена, имотът се освобождава от изпълнение и възбраната се заличава по искане на съдебния изпълнител. Видно от доказателствата по делото, с писмо от 28.10.2010 г. банката е направила ново искане за насрочване на нова публична продан, като е поискана и нова оценка на процесния имот. Следователно, няма допуснати процесуални нарушения в тази част от изпълнителния процес.

Съобразно гореизложеното, обжалваното определение, като правилно следва да бъде потвърдено. При извършената служебна проверка от настоящата инстанция бе констатирано, че не е била внесена дължимата държавна такса за разглеждане на първоинстанционното съдебно производство, която следва да се събере на осн. чл. 77 от ГПК от ВОС. Същата съобразно чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е в размер на 25 лв.

Водим от гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1269 от 19.04.2011 год. на Варненски окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 749/2011 год. по описа на съда.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                  

 

            2.