О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                  № 409

         /07.07.21011 година, гр.Варна

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в закрито заседание на пети юли две хиляди и единадесета година в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                         ПЕТЯ ПЕТРОВ

Сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.ч.гр.д.№ 369 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.402 от ГПК, във връзка с чл.24 от ЗОПДИППД.

Образувано е по частна жалба на Т.В.О. *** срещу определение от 04.05.2011 година на Добричкия окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 112/2009 година, с което е оставена без уважение подадената от него и от другите съответници молба за отмяна на допуснатото с определение № 56/13.02.2009 година обезпечения на бъдещ иск на КУИППД. Прави се оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му и уважаване на молбата за отмяна на допуснатите обезпечителни мерки-възбрани и запори.

Насрещната страна-КУИППД, чрез процесуалните си представители, изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли тя да бъде отхвърлена.

Частната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт , а по съществото на спора приема следното:

С обжалваното определение ДОС се е произнесъл по втората по ред молба на Т.В.О. и остнаналите ответници по обезпечителното производство, като я е приел за неоснователна, тъй-като приложените към молбата доказателства не са нови и не се налага промяна на крайния извод, че нуждата от обезпечението не е отпаднала. Този извод на първоинстанционния съд следва да бъде споделен, като се имат предвид и следните съображения:

В процесният случай отмяната на допуснатото обезпечение на бъдещия иск на КУИППД може по принцип да се основава или на общовалидното за всички случаи основание-чл.402, ал.2 от ГПК или при наличие на специалната хипотеза по смисъла на чл.24, ал.1 от ЗОПДИППД. Апелативната инстанция намира, че не е налице нито първото, нито второто основание. Няма никакво съмнение, че не е настъпила промяна от момента на налагането на обезпечителните мерки до подаването на втората молба за отмяна и настоящата жалба. При това положение причината, заради която е било допуснато обезпечението е налице със същата актуалност, както и към момента на постановяването му. Твърдението на жалбоподателя, че към молбата му се съдържат нови доказателства-данъчни декларации и протоколи от данъчни ревизии, които оборват презумпцията за незаконния произход на имуществото, което е под възбрана или запор, не може да бъде квалифицирано като основание за отмяна на обезпечението, тъй-като това е въпрос от съществото на материалноправния спор и на него отговор ще се даде в същинското производство, а не в производството по обезпеченията. В този смисъл подобно искане на жалбоподателя може да бъде материализирано само в акт на КУИППД по смисъла на чл.24 от ЗОПДИППД, което би означавало органът, който се е занимал първоначално със незаконността на придобитото имущество, трябва сам да стигне до обратния извод, за да може на специалното основание да се стигне до отмяна изцяло или частично на вече наложените обезпечителни мерки. Като не е налице нито едно от двете възможни основания за отмяна на вече наложеното обезпечение, апелативната инстанция намира, че следва да потвърди обжалваното определение.

Водим от горното, ВАпС

                                              О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.05.2011 година на Добричкия окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 112/2009 година.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:1.                             2.