Р Е Ш Е Н И Е

127                                                                                    гр. Варна

Апелативен съд – Варна                                   Гражданско отделение

на 22 юни                                                                         2012год.

в закрито заседание в състав:                                                      

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                               ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                 

 

Като разгледа докладваното от съдия С. Илиева в. ч. гр. д. № 335 по описа на Варненския апелативен съд за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, във връзка с чл. 463, ал.2 от ГПК, образувано по жалбата на „ПЛАМ-ТРАНС” ЕООД-Добрич чрез пълномощника му адв. Г. Д. срещу решение № 84 от 28.03.2012 г., постановено по в. гр. д. № 215/2012 г. на Добричкия окръжен съд, с което е отменено извършеното на 09.01.2012 г. от ЧСИ Сл. Сербезов, рег. № 739 по изп. д. № 20117390400606 разпределение на постъпилата от принудителното изпълнение /публична продан на недвижим имот/ парична сума. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, като се излагат съображения за разноските, които попадат в обхвата на предвидените за предпочтително удовлетворяване по чл. 136, т. 1 от ЗЗД. Твърди се също, че постановеното решение е в нарушение и на чл. 79, ал. 2 от ГПК и се моли то да бъде отменено и извършване на ново разпределение.  

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор само от „Банка Пиреос България” АД-София, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Другите насрещни по жалбата страни не са изразили становище.

Жалба е процесуално допустима, подадена от лице с правен интерес, срещу акт, подлежащ на обжалване в рамките на установения преклузивен срок. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред ВОС е образувано по жалба на „Банка Пиреос България” АД-София – присъединен взискател - срещу извършеното в нарушение на нормите на чл. 136, ал. 1 ЗЗД от ЧСИ Сл. Сербезов, рег. № 739 с протокол от 09.01.2012 г. по реда на чл. 460 ГПК по изп. д. № 20117390400606 разпределение на получената от публична продажба на имущество сума. В обжалваното решение Добричкият окръжен съд е проследил всички изпълнителни действия по изп. д. № 606/2011 г. на ЧСИ с рег. № 739 – от образуването му до извършване на атакуваното с частната жалба разпределение на постъпилата от принудителното изпълнение сума.

Направеното в настоящата въззивна жалба оплакване е, че извършеното по реда на чл. 460 от ГПК разпределение е в нарушение на нормите на чл. 136 от ЗЗД и чл. 79, ал. 2 ГПК.

Изп. д. № 606/2011 г. на ЧСИ с рег. № 739 е образувано по молба на „Хъс” ООД-Пловдив срещу солидарните длъжници „Сплендид” ООД-Добрич и М. Д. М. ***, а „Банка Пиреос България” АД-София е присъединен взискател по делото, на основание чл. 459 ал. 2 ГПК, като по силата на чл. 136, т. 3 ГПК се явява привилегирован взискател поради вписването в нейна полза на договорна ипотека. Съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД с право на предпочтително удовлетворяване се ползват вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение - от стойността на имота, за който са направени , спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски. Следователно, законът е въвел такива критерии при предпочтителното удовлетворяване на взискателите за разноски, което изключват възможността в този ред на удовлетворение на вземанията да се включват всички разноски на всички взискатели. Привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД има предвид не изобщо разноските като абсолютна величина, а само тези от тях, от които се ползват и останалите взискатели. Направените от настоящия жалбоподател разноски /за адв. възнаграждение по издаването на изп. л. и по воденето на изп. дело/ не представляват разноски по принудителното изпълнение, от които се ползват всички взискатели.

По наведените в жалбата оплаквания за неправилно прилагане разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ГПК от окръжния съд: В обжалваното решение законосъобразно е прието, че сумата от 6 200 лева – такси по изпълнителното дело не подлежат на привилегировано удовлетворяване. След като разноските за съдебния изпълнител не са платени авансово от взискателя, за тяхното събиране е предвиден особения ред по чл. 79, ал. 2 от ГПК.

Предвид изложеното и поради съвпадане на направените от настоящата инстанция изводи, с тези на окръжния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Предвид направеното от ответната страна искане и на основание чл. 81, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 36 от ЗАдв. жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати юр. възнаграждение в размер на 150 лева.

Водим от горното, съдът

 

                       Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 84 от 28.03.2012 г., постановено по в. гр. д. № 215/2012 г. на Добричкия окръжен съд.

ОСЪЖДА „ПЛАМ-ТРАНС” ЕООД-гр. Добрич да заплати на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД-София сумата от 150 /сто и петдесет/ лева – разноски за настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационен контрол.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                 2.