№ 159
11 ноември 2011 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на втори ноември, две хиляди и единадесета година, в публично заседание в следния състав:
Секретар: В.Т.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия Петя Петрова въззивно гр.д. № 324 по описа на съда за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по две въззивни жалби: от П.С.Г., подадена чрез адв. С.С. *** и от С.М.М., подадена чрез адв. Р.Й., двете против решение № 225/08.03.2011 г., постановено по гр.д. № 645/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което окръжният съд е приел за установено, че 1.С.М. ***, 2. Л.М. ***, 3.М.Г. ***, 4. Л.Г. ***, 5. П.С.Г. *** не притежават права на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна, к.к. „Чайка”, представляващ реална част с площ 1450 кв.м., щрихована в червен цвят по скицата на л.50 от гр.д. №9972 по описа за 2008 г. на ВРС, VII – ми състав, от поземлен имот, целият с площ 1484 кв.м., идентификатор 10135.2571.853, стар идентификатор 10135.2571.333 по кадастралната карта на гр.Варна, по иска, предявен от Г.Я.С., действаща като ЕТ „Терра лекс – Г.С.” и Т.Я.П. ***, на основание чл.124 ГПК и чл.77 ЗС.
Жалбоподателките са обжалвали изцяло решението на първата инстанция като са настоявали, че същото е недопустимо, евентуално – неправилно, като са молили за неговото обезсилване с прекратяване на производството, евентуално - за отмяната му, отхвърляне на иска и за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Изложили са следните доводи: - Решението на окръжния съд било недопустимо, защото било постановено по недопустим иск – отрицателен установителен такъв, без да е налице правен интерес – абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му. Правният интерес, който ищците обосновали бил свързан с възможността впоследствие да бъде извършена поправка в кадастралната основа, като установят евентуално застъпване на двата имота, този на ищците и този на ответниците. За да се постигне този резултат, обаче, законът предвиждал специален иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР, с който ищците следвало да установят правото си на собственост към един предходен момент, като те не можели да постигнат този резултат с отрицателния установителен иск по общия ред -по чл. 124 от ГПК. Решението на окръжния съд било неправилно, постановено в нарушение на чл.22 от ГПК, защото било разгледано от съдия, разглеждал аналогичен спор между същите страни. Решението било неправилно и поради противоречието му с действителното правно положение, установено от събраните по делото доказателства. Съдът не се бил произнесъл и по иска на ищците за придобиване на право на собственост по давност. В съдебно заседание са поддържали жалбите.
Насрещната страна Г.С., действаща като ЕТ „Терра лекс – Г.С.” и Т.Я.П., с писмения си отговор, са оспорили жалбите по подробно развити съображения и са молили за потвърждаване на решението на окръжния съд. В съдебно заседание, чрез адв. Ж. *** са поддържали отговора.
Съдът, на основание чл.267 от ГПК, като извърши проверка на допустимостта на въззивните жалби, намира следното:
И двете въззивни жалби са подадени от лица, легитимирани да обжалват решението на първата инстанция, като неизгодно за тях, но само в частта му, с която искът срещу тях е уважен. Правото си на жалба те са упражнили в срок, а жалбите отговарят на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.
Ответниците Л.М.М., М.Г. К., Л.Г.Р. не са подали въззивни жалби и не са се присъединили към подадените такива. Тъй като ответниците по делото не са необходими другари в производството, неподаването на въззивни жалби и неприсъединяването във въззивното производство на част от тях, прекратява висящността на спора в тези части. Подалите жалба ответници – въззивници в настоящото производство не разполагат с право на жалба по отношение на решението в частите, с които отрицателният установителен иск е бил уважен спрямо необжалвалите такива, поради което и въззивното производство, досежно първоинстанционното решение, с което искът е бил уважен по отношение на Л.М.М., М.Г. К. и Л.Г.Р. следва да бъде прекратено.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.
Пред Варненския окръжен съд е бил предявен от Г.Я.С., действаща като ЕТ „ Терра лекс –Г.С.” и Т.Я.П. срещу: 1. С. М.М.; 2. Л.М.М.; 3. М.Г. К.; 4. Л.Г.Р. и 5. П.С.Г., иск за отричане правата на собственост на ответниците върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, к. к. "Чайка", представляващ реална част с площ 1450 кв. метра, щрихована с контур в червен цвят по скицата на л. 50 от делото на РС, от поземлен имот, целият с площ 1484 кв. м, идентификатор 10135.2571.333 по кадастралната карта на гр. Варна по чл. 124 ГПК.
Ответницата П.Г. е оспорвала иска, като се е позовала на собственост, придобита по наследяване от Г. И. Г., поч. 12.04.1995 г., а от него – чрез реституция с решение от 24.01.1995 г. по адм. д. № 353а по описа за 1994 г. на ВОС, а преди отчуждаването – по давност, за което е издаден НА № 9, т. ХІ, д. № 4192/1966 г. ВН. Ответниците М. са заявили и права на собственост, придобити по наследяване от М.С.М. починал на 02.09.2005 г., а от него – чрез договор за дарение с нот. акт № 173, т. І, рег. № 779, дело № 216/1998 г. на ВН № 148.
Ищците са оспорвали твърдяните права. Сочили са, че с решението по адм. дело № 353а не е било възстановено право на собственост върху процесния, а върху друг имот. Евентуално са предявили правоизключваща реплика за придобиване право на собственост по давност чрез владение, упражнявано в периода от 24.02.1995 г. до 24.02.2000 г. въз основа на договор с нот. акт № 157, т. XXI, д. № 7714/1994 г. на ВН и договор за доброволна делба, евентуално до настоящия момент.
Доколкото ищците са настоявали, че са собственици и владеят процесната реална част от поземления имот, както и че правото им на собственост се оспорва от ответниците, записани като собственици на същия към действащия кадастралния план, те са обосновали правния си интерес от завеждането на отрицателен установителен иск за собственост, за да отрекат правото на собственост на ответниците. Искът е за собственост към настоящия момент, което ответниците са уточнили в хода на производството пред първата инстанция, като са посочили имота с идентификатора му по действащия към момента на предявяването на иска кадастрален план. В случая не се касае до иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР, за установяване на собствеността към минал момент, доколкото заснемането на имота не е оказало влияние върху регулацията /ПУП, след възстановяването на имота, не е бил одобряван/. В хода на производството на имота, от който процесният е реална част, е бил даден нов идентификатор, което е било установено от първата инстанция с помощта на вещо лице и отчетено при постановяване на решението. Тъй като ищците са отрекли изцяло правото на собственост на ответниците върху спорната част от имота, не е било необходимо, за редовността на исковата молба, ищците да посочват идеалните части на всеки от тях в съсобствеността, в каквато насока са били наведени възражения във въззивната жалба. Въпреки непрецизната първоначална формулировка на петитума на иска, същият е бил правилно квалифициран от окръжния съд като отрицателен такъв за собственост и в случая не се касае до предявяване едновременно и на установителен иск за собственост, каквито оплаквания са навели въззивниците.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа и правна страна:
С решение от 24.01.1995 г., постановено по гр.д. № 353а по описа на Варненския окръжен съд е бил отменен мълчаливия отказ на кмета на община Варна да се произнесе по искането на Г. Й.Г. за реституция на празно място от 1500 кв.м. в местността „Каваклар” /”Ален мак”/, Варненско землище, отменено е било протоколно решение №14/01.04.1972 г. на комисията по § 85 от ППЗИНМ, назначена със заповед № 38 от 10.01.1972 г от председателя на Варненския ГНС, за отчуждаване на имота и е била възстановена на Г. Й.Г. собствеността върху празно място от 1 500 кв.м., пл. № 750, местност „Каваклар”, Варненско землище.
Преди отчуждаването, видно от нотариален акт за право на собственост чрез обстоятелствена проверка № 9, том XI, дело № 4192/1966 г. на нотариуса при Варненския районен съд, Г. Й.Г. е бил признат за собственик по давностно владение на недвижимия имот, описан като хавра, находяща се в землището на гр. Варна, в местността „Каваклар”, състояща се от 1 500 кв.м. при съседи: И.Г. И., П. И. Г., И. Г. и В. П. В. Давностното владение е било осъществено по време на брака на Г. Г. с В. И. В. /акт за гр.брак 137/20.111958 г., приложен на л. 197 от гр.д. № 2991/2001 г. на Варненския районен съд/, който брак е бил прекратен с развод с решение от 21.06.1977 г. по гр.д. № 3157/1976 г. на Варненския окръжен съд. Независимо от обстоятелството, че владението на имота, преди отчуждаването му, е било осъществено по време на брака на Г. Й.Г. с В. И. В., той е бил възстановен в реституционното производство само на Г. Г., по негово заявление и при положение на прекратен към този момент брак между съпрузите, може да се направи извода, че бившата съпруга В. В. не е придобила право на собственост върху него. Г. Г. е починал на 12.04.1995 г. и според приложеното на л. 19 от гр.д. № 9972/2008 г. на ВРС, удостоверение от община Варна е оставил за свои наследници по закон съпруга /втора по ред/ П.С.Г. и дъщери Л.Г. Р. и М.Г. К. – трите ответници в първоинстанционното производство. Доколкото В. И. В. не е придобила имота по реституция и не е наследник на бившия си съпруг, констативният нотариален акт № 43, том I, рег.№ 778, дело 215 от 1998 г. на нотариуса при РС – Варна /приложен на л. 26 от гр.д. № 2991/2001 г. на ВРС/, с който е била призната за собственик на 750 ид.части от реституирания имот по наследство и съдебно решение за реституция, не я легитимира като собственик. При това положение, като не е придобила собствеността, тя не е могла и да прехвърли такава на М. С.М. по договора за дарение, сключен с нотариален акт № 173/ том I, рег.№ 779, дело № 216 от 1998 г. /приложен на л. 27 от гр.д. № 2991/2001 г. на ВРС/, а той от своя страна да го остави в наследство /М. С.М. починал на 02.09.2005 г./ на законните си наследници - ответниците С. М.М. и Л.М.М.. Следователно, последните не са придобили собствеността на соченото от тях придобивно основание.
Решението за реституцията от 24.01.1995 г. по гр.д. № 353 А, не препраща изрично към скица, в която възстановеният имот да е индивидуализиран, но по това дело такава е била изготвена /според заключението на вещото лице по настоящото дело/. Тази скица, обаче според вещото лице по изготвената в настоящото производство техническа експертиза е била неточна, защото границите на имота са били окомерно изчертани, поради което тя не може да бъде меродавна за индивидуализацията на възстановения имот. Според диспозитива на реституционното решение, обаче той безспорно представлява празно място от 1 500 кв.м. , пл.№ 750, местност „Каваклар”, Варненско землище. Според експерта А. С., за ПИ 750 от КП на „Крайбрежието” от 1956 г. имало четири реституирани имота с обща площ 6 200 кв.м., а площта изчислена графично по границите на имот 750 от КП - 56 г. и ПКП, приет 2009 г. била само 3 314 кв.м. Процесният имот за първи път бил отразен в КП на КК „Чайка”, одобрен със заповед № РД -02-14-2284/29.12.2000 г. на МРРБ, като същият бил обозначен с пл.№ 530 с площ 1 480 кв.м. и записан в регистъра на имотите към плана на наследници на Г. Й.Г. и М. С.М. Действащата към момента кадастрална карта на административен район „Приморски”, гр.Варна, била одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на СГКК –София. Към момента на одобряването на КК на гр.Варна, процесният имот /отразен с пл. №530 в КП на КК „Чайка” – 2000 г. бил нанесен като ПИ с идентификатор 10135.2571.333, като същият съвпадал по граници с имот 530 с минимална промяна в западната и северозападната му част. Впоследствие със заповед № КД -14-03—25/13.10.2009 г. на началника на СГКК – Варна било направено изменение на кадастралната карта, като след попълване на границите на имоти 850,851 и 852, ПИ с идентификатор 10135.2571.333 получил нов идентификатор – 10135.2571.835. Според отговора на вещото лице, даден при изслушване на заключението в съдебно заседание 04.02.2011 г. пред първата инстанция, ако се приеме, че е възстановен имот ПИ 750 по КП от 1956 г., той не е идентичен в никоя своя част с част от процесния имот. Т.е. наследодателят на останалите ответници не е могъл да придобие по силата на съдебното решение за реституция, собствеността върху процесния имот.
С решение № 200 от 30.03.1994 г., поземлената комисия в град Варна, по преписка 40674/25.03.1992 г. и представени писмени доказателства от Д. А. Й., е възстановила правото на собственост на наследниците на А. К. К. в съществуващи стари реални граници на имот - нива от 8,500 дка., находящ се в строителните граници на Виница в кв. КК „Чайка” /Каваклар/, имот № 8,9,13 от кадастрален план от 1956 г., а от плана на вилна зона „Ален мак” кк „Чайка” имот с пл.№ 3147а при граници север – изкоп и грамада, изток – асфалтов път, пл. 3029, 3028, юг- пл. 3026, запад – парник на „Почивно дело” и асфалтов път. С протокол 214 от 26.04.1994 г., длъжностно лице от сектор „Кадастър и регулация” при община Варна, в присъствието на Д. А. Й. е въвело във владение на имота наследниците на А. К. К. Видно от комбинираната скица към заключението на вещото лице, имот 750 по КП от 1956 г., от който 1 500 кв.м. са възстановени на Г. Й.Г. с решение от 24.01.1995 г. по гр.д. № 353 А, е съседен на възстановения на наследниците на А. К. К. с решението на поземлената комисия. С договор, сключен с нотариален акт № 157, т. XXI, д.№ 7714/17.05.1994 г. на нотариуса при Варненския районен съд, наследниците на А. К. – Д. А. Й., Н. А. К. и К. А. К. са продали на ЕТ „Терра лекс”, представляван от Г.Я.С. П. и ЕТ „Ташев”, представляван от В. Т. Т., имота в местността Каваклар /”Ален мак”/ зона за земеделски нужди пл.3147а с площ от 8550 кв.м., а с последвалата доброволна делба 24.02.1995 г. имотът е бил придобит от ищците ЕТ „Терра лекс” – Г.Я.С. – П. и съпругът й Т.Я.П., които платили сумата от 171 000 /неденоминирани/ лв. за уравнение на дела на ЕТ „Ташев”.
Въз основа на заповед № РД -24 от 24.01.1995 г. на кмета на община Варна, е било одобрено попълването на кадастралната основа на имот пл.№ 3147а по плана на местността „Ален мак”, според заключението на вещото лице обозначен с пл.№ 9а -3147 а. Имотът е бил вписан в разписния лист на името на Г.С. – П.
Както бе посочено, според заключението на вещото лице, процесният имот /с площ от 1 500 кв.м./ за първи път е бил отразен в КП на кк „Чайка”, одобрен през 2000 г. и обозначен с пл. № 530 с площ 1 484 кв.м., записан в регистъра на имоти към плана на наследници на Г. Й.Г. и М. С.М.. Видно от комбинираната скица на вещото лице, изчертан със сини защриховани линии, той е нанесен в границите на имот 9а – 3147а по предходния КП на КК „Чайка” /действал до 2000 г./. Понастоящем, по действащия кадастрален план имотът е с идентификатор 10135.2571.853. Процесната реална част от същия, с площ от 1 450 кв.м., очертана с контур в червен цвят на скицата от лист 50 по гр.д. № 9972 по описа на ВРС за 2008 г., се владее от ищците и понастоящем. Това се установява с показанията на свидетелите на К. А. И. и П. Н. Л., посочили, че след придобиването на имота от 9 дка, той е бил на два пъти ограждан от ищците – около 1995 и около 2000 г., като в същия попадала и спорната част от процесния имот. В имота понастоящем имало табела, сочеща за собственик Г. П. Показанията на свидетелите на другата страна не опровергават този извод, защото свидетелите не са изнесли данни за владението на имота към момента. Свидетелят П. В. Я. е ходил в имота преди две години, когато водил част от ответниците да видят мястото, а свидетелят Н. К. К. е сочил, че след смъртта на Г. Г. /1995 г./, не бил виждал никой в имота.
Тъй като ответниците – въззивници в настоящото производство, които носят доказателствената тежест от установяването на правото си на собственост върху имота, предмет на делото, на твърдяното от тях придобивно основание, не са го доказали, то отрицателният установителен иск за собственост, предявен срещу тях се явява основателен.
Настоящата инстанция не споделя оплакванията на въззивниците за неправилност на решението на първата инстанция поради постановяването му от съдия, участвал при разглеждането на идентичен спор между страните по гр.д. № 2991/2001 г. по описа на РС Варна при наличие на основания по чл.22, ал. 1, т.5 от ГПК за отвод на същия. Соченото от въззивниците основание за отвод е да не участва като съдия по делото лице, което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция и не намира приложение в настоящия казус, защото дело № 2991/2001 г. по описа на РС Варна, в което съдията е взел участие е различно от това, по което е постановил решението, предмет на настоящото въззивно производство, а освен това то е било и прекратено. Неоснователно е и оплакването, че първоинстанционният съд не е разгледал иска на ищците за придобиване на имота по давност, защото такъв иск не е бил предявен. Ответниците от своя страна изобщо не са твърдели такова придобивно основание, за да е подлежало то на разглеждане от окръжния съд.
По изложените съображения, решението на окръжния съд, с което е бил уважен отрицателния установителен иск за собственост спрямо въззивниците - П.С.Г. и С.М.М. следва да бъде потвърдено. Въззивното производство по отношение на останалата част от първоинстанционното решение, с което искът е бил уважен срещу ответниците Л.М.М., М.Г. К. и Л.Г.Р., по изложените по-горе съображения, следва да бъде прекратено.
Въззиваемите не са направили искане за присъждане на разноски и не са представили доказателства такива да са сторили, поради което разноски не следва да се присъждат.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА въззивното производство, образувано по въззивните жалби на П.С.Г., подадена чрез адв. С.С. *** и от С.М.М., подадена чрез адв. Р.Й., срещу ЧАСТТА от решение № 225/08.03.2011 г., постановено по гр.д. № 645/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, с която искът по чл. 124 от ГПК е уважен срещу Л.М.М., М.Г. К. и Л.Г.Р..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 225/08.03.2011 г., постановено по гр.д. № 645/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е прието за установено, че С.М. *** и П.С.Г. *** не притежават права на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна, к.к. „Чайка”, представляващ реална част с площ 1450 кв.м., щрихована в червен цвят по скицата на л.50 от гр.д. №9972 по описа за 2008 г. на ВРС, VII – ми състав, от поземлен имот, целият с площ 1484 кв.м., идентификатор 10135.2571.853, стар идентификатор 10135.2571.333 по кадастралната карта на гр.Варна, по иска, предявен от Г.Я.С., действаща като ЕТ „Терра лекс – Г.С.” и Т.Я.П. ***, на основание чл.124 ГПК и чл.77 ЗС.
В останалата му необжалвана част решението на окръжния съд е влязло в сила.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: