Р Е Ш Е Н И Е
№ 152/09 .11.2011 година, гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД - ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА ДОН ЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ПЕНКА ХРИСТОВА
При участието на секретаря М.Б., като разгледа докладваното от съдия Р. Славов в.гр.д. № 321/2011 година по описа на ВАпС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби.
Първата въззивна жалба е подадена от М.В.Н. *** – ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуалния си представител адв. Р. Н. ***, срещу Решение № 7/19.03.2011 година на Варненски окръжен съд, постановено по гр.д. № 127/2010г., в частта му, с която е уважен предявения срещу нея иск за сумата от 19 321.73 лв., дължима по договор за влог, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на иска до окончателното й заплащане, както и сумата от 2659.17 лв., мораторна лихва върху главницата за периода 26.03.2009 г. - 09.06.2010 г. и сумата от 1 451.07 лв. разноски по делото.
Счита обжалваното решение за недопустимо - съдът се е произнесъл по нещо, за което не е бил сезиран, евентуално неправилно, по изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което искът да бъде изцяло отхвърлен. Основните съображения са, че исковата сума е изплатена на ищеца, поради което неправилно е присъдена отново.
Срещу същото решение в неговата отхвърлителна част е постъпила жалба от адв. И. Н. ***, като процесуален представител на Н.А.Н. – ищец в първоинстанционното производство. Счита решението в неговата отхвърлителна част за неправилно, поради необоснованост и незаконосъобразност, по изложени съображения. Основното оплакване е, че съдът е допуснал свидетелски показания относно изпълнението на парично задължение, като по този начин е допуснал нарушение на забраната, въведена с чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Постъпил е писмен отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемата страна М.В.Н.. В него се излагат доводи за неоснователност на подадената от насрещната страна жалба.
Въззивните жалби са подадени в срок, от лица с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд, като неизгодно за тях и са редовни.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.
Разглеждайки жалбите по същество, съдът намира следното:
Съдебното производство е образувано по повод на искова молба от Н.А.Н. срещу М.В.Н., с което се претендира осъждането й за сумата от 31 459 GBR /британски лири/, чиято равностойност са 74 305.21 лв., представляващи половината от придобитите по време на брака в режим на СИО средства, които Н. и бившата му съпруга Валентина Н. са предали на ответницата М.В.Н. да пази и върне, като дължима по договор за влог на осн. чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 250 и чл. 252 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на иска до окончателното й заплащане, както и сумата от 9 528.20 лв., мораторна лихва върху главница от 74 305.21 лв. за периода 13.03.2009 г. - 09.06.2010 г., на осн. чл. 86 от ЗЗД.
Ответницата, чрез процесуалния си представител оспорва исковете и счита, че една част от паричните средства (11 979 GBR) са й предадени, като възнаграждение за гледането на внука й Нео, роден на *** г., докато остатъка от претендираната сума е била предадена лично на ищеца и бившата му съпруга.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и това следва от действащия по това време СК от 1985 г. (отм.), че придобитите от ищеца и бившата му съпруга, по време на брака им /15.09.2001 г. – 29.04.2009 г., съобразно представените доказателства/, парични средства са придобити в режим на СИО, които средства, след прекратяването на брака, се разпределят между ищеца и бившата му съпруга при равни дялове, т.е. по ½ за всеки.
Страните не спорят и относно това, че през процесния период 13.07.2005 г. – 30.05.2008 г. Н. и неговата бивша съпруга Валентина са превеждали по сметка на М.Н. парични средства.
От приетата по делото СИЕ общата преведена по сметка на ответницата сума е в размер на 72 479 GBR (до 17.04.2008 г. е преведна сума от 67 465.69 GBR и до 30.05.2008 г. сума от 5 000 GBR на – л. 202 от д.), от които 11 979 GBR са изпратени от Н., а останалите от Валентина Н..
От свидетелските показания на св. Божидар Цонев, които се подкрепят и от останалите доказателства по делото, се установява, че за да може „майката на Валя” да получи виза, за да отиде в Англия и да гледа детето Нео, е трябвало да разполага с определена парична сума. В тази връзка Н. му бил казал, че се е „погрижил лично за това”. Във връзка с посоченото, изпратената от Н. сума от 11 979 GBR действително може да се приеме, че е именно за да послужи за безпрепятственото издаване на туристическата виза на ответницата с цел престоя й в Англия, за да помага в отглеждането на детето Н., като не се доказа тази сума да представлява, освен посочената по–горе референция, и възнаграждение за ответницата за гледането на детето. В този смисъл, настоящата инстанция не споделя разбирането на окръжния съд, че сумата от 11 979 GBR следва да се приспадне от общата преведена сума от 72 479 GBR, като непредставляваща сума, предадена на съхранение по договора за влог.
От предмета на разглеждане окръжният съд е изключил и сумата от 9 561 GBR, които са били предмет на разглеждане по друго дело, а именно гр. д. № 1423/2010 г. на РС – Силистра.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че сочената от ищеца Н. преведена сума и предадена по договор за влог е разликата между преведената 72 479 GBR и сумата от 9 561 GBR (изключена от предмета на делото, вследствие изменение на иска с молба от 18.10.2010 г. – л. 129), т.е. сумата в размер на 62 918 GBR.
От допълнителната експертиза се установява, че сумите, преведени до 17.04.2008 г. (67 465.69 GBR) са били внесени в други две депозитни сметки в евро, възлизащи общо на 83 290.98 евро, от които на 22.04.2008 г. са изтеглени 68 900 евро (5 800 евро от Н. Н., а 63 100 евро от М.Н.).
На 30.05.2008 г. на ответницата са й били преведени още 5 000 GBR. от ищеца и В. Н..
В заключение, към 30.05.2008 г. сумата, налична по сметките на М.Н. са били в размер на 14 390.98 евро и 5 000 GBR.
По отношение договора за влог.
Обоснован e изводът на съда, че между страните са възникнали отношения по силата на договор за влог. Договорът за влог не е формален договор. Писмена форма не е необходима. Съгласно чл. 250, ал. 1 от ЗЗД с договора за влог влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази и върне. С предаването на самата вещ и приемането й от влогоприемателя договорът се счита за сключен (Реш. № 81/6.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5131/2007 година, IV г.о., докладчик съдията Светла Бояджиева). В разглеждания случай не се оспорва от ответницата обстоятелството, че е получила паричните средства за съхранение („спестяване”). Такова оспорване същата е направила едва в писмената си защита, представена след приключване на последното с.з. пред СсОС, с което заявява, че не се касае за договор за влог, поради липсата на съгласие за сключването му, липсата на срок за връщане на парите и т.н. (л. 347). Това оспорване обаче не се подкрепя от процесуалното поведение на М.Н., което в противоречие с изказаната в писмената й защита теза, чрез свидетелите (двете й дъщери) се опита да докаже именно, че парите са били върнати обратно на ищеца, респ. са били послужили за заплащане на негови задължения. Именно водените от нея свидетели казват:
Св. В. Н. /л.152/: „Средствата, които сестра ми изтегли през м. март 2008 г. бяха на сметката на майка ми, която ние сме упълномощили да съхранява парите.”
Св. Н. Н. /л. 149/: „Искам да подчертая, че не съм се разпореждала, не съм теглила нито лев, паунд или евро, без изрично да съм се съгласувала с Н. или сестра ми. Парите винаги са били теглени с цел да им бъдат предоставени или да се заплатят някакви разходи …”
Отделно от това, не беше наведено от страна на ответницата друго основание, по силата на което парите да са били превеждани по нейна сметка.
Обсъжданите в мотивите на решението от първоинстанционния съд свидетелски показания (на св. Н. Н. и св. В. Н.) за доказване връщането на влогодателите на част от съхраняваните суми, не следва да се вземат предвид от настоящата съдебна инстанция по аргумент от чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК, а именно като недопустими за доказване погасяването на установени с писмен акт парични задължения.
Съдът намира, че може да се приеме, че задължението за връщане е установено в писмен акт по смисъла на горецитираната разпоредба. От друга страна плащането на паричен дълг или погасяването на паричния дълг чрез друг способ се удостоверява с документ, дори дългът да не е възникнал с договор, оформен в писмен вид (в този смисъл проф. Ж. Сталев "Българско гражданско процесуално право", шесто допълнително и преработено издание, стр. 296).
Както се посочи по-горе, невземайки предвид свидетелските показания досежно връщането на парите, недоказано остава изпълнението на задължението по чл. 252 от ЗЗД за връщане на получената по сметка сума. В този смисъл основателна се явява претенцията за сумата от ½ от посочената, т.е. за 74 305.21 лв., представляващи равностойността на 31 459 GBR (72 479 GBR – 9 561 GBR = 62 918 GBR : 2 = 31 459 GBR), в какъвто размер е и главния иск, поради което същият се явява основателен за пълния си размер и следва да бъде уважен. Не следва да се обсъждат сделките (въпросните покупки на недвижими имоти от майката М. и дъщеря й Н.), по които е извършвано плащане от получените по сметка на ответницата суми, като неотносими за настоящия спор.
Що се отнася до акцесорния иск за присъждане на мораторна лихва, същата следва да се изчисли от 26.03.2009 г., когато е определен срокът за изпълнение, съобразно получената от М. Н. нотариална покана /л. 55 от делото/ при съблюдаване разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, а именно: когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Сумата, дължима като обезщетение за забава се изчислява в размер на 10 247.39 лв. (изчислена чрез компютърна програма ЕПИ „On-line” калкулатор).
При поискана от ищеца мораторна лихва в размер на 9 528.20 лв. съдът не може да присъди в повече от поисканото и независимо, че се дължи мораторна лихва от 10 247.39 лв. върху сумата от 74 305.21 лв., ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца лихва от 9 528.20 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 7/19.03.2011 година на Варненски окръжен съд, постановено по гр. д. № 127/2010г., в частта му, с която е отхвърлен предявения от Н.А.Н., ЕГН **********,*** срещу М.В.Н., ЕГН **********,*** иск за горницата над 19 321.73 лв. до претендирания размер от 74 305.21 лв., дължим по договор за влог, на осн. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 250 вр. чл. 252 от ЗЗД, както и в частта, с която е отхвърлен акцесорният му иск на осн. чл. 86 от ЗЗД за горницата над 2 659.17 лв. до претендирания размер от 9 528.20 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 26.03.2009 г. - 09.06.2010 г., както и за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 11.06.2010 г. до окончателното й заплащане, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.В.Н., ЕГН **********,*** да заплати на Н.А.Н., ЕГН **********,*** сумата от 54 983.48 лв., дължима по договор за влог, сключен между страните за периода 13.07.2005 г. – 30.05.2008 г., на осн. чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 250 във вр. чл. 252 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.06.2010 г. до окончателното й заплащане, както и да заплати сумата от 6 869.03 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода 26.03.2009 г. - 09.06.2010 г., и 7 179.32 лв. разноски по делото за двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: