РЕШЕНИЕ № 4

Гр. Варна, 13.01.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и единадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

ИВАН ЛЕЩЕВ;

Секретар В.Т.

При участието на прокурор ИЛИЯ НИКОЛОВ,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 320 по описа за 2011-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на РБ срещу решение №21/05.07.2010 год. по гр.д. 385/2010 год. на ОС Разград, в осъдителната му част, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на осн. чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ на Г. В.Г. сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение, сумата от 10 лв. разноски, както и да заплати 80 лв. по сметка на РОС за разноски за хонорар на в.л. Твърди се, че решението е неправилно в обжалваната част, тъй като не е съобразена действителната фактическа обстановка, а именно, че ищецът е осъждан в същия период с влезли в сила присъди за други извършени от него престъпления, а причинно-следствената връзка между твърдяните вреди и прекратеното наказателно преследване не е доказана по делото. Направено е възражение за погасяване по давност на претенцията. Претендира се отхвърляне на иска.

Срещу жалбата не е подаден писмен отговор от насрещната страна Г. В.Г., който е починал в хода на производството по ВЖ и като негови правоприемници в процеса са конституирани С.В.Г., В.Г.В. и Н.И.Г., като наследници по закон. Новоконституираните страни също не са изразили становище по жалбата.

ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на въззивното производство е уважената част в размер на 3000 лв. от претендираните 100000 лв. от претенцията на Г. В.Г. срещу Прокуратурата на РБ и ОД на МВР Търговище по чл. 2, ал.1 , т.2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигане и поддържане на незаконно обвинение по сл.д. 20/2003 г. на ОСС Търговище, за престъпление по чл. 209, ал.1 и чл. 217, ал.3 НК, включително чрез задържане под стража, изразяващи се в психически тормоз, разбиване на семейството. Пред ОС искът е оспорен изцяло в подаден в срок писмен отговор и в съдебно заседание.

От фактическа страна се установява, че на 14.05.2003г. прокурор при Районна прокуратура Омуртаг е образувал дознание против ищеца Г. за това, че на 21.08.2001г. в с.Бостан самоволно, не по установения ред е осъществил едно оспорвано от другиго чуждо предполагаемо право- престъпление по чл.323 ал.1 НК. Образувано е дознание № ЗМ 477/2001г. по описа на РПУ Омуртаг. На 30.06.2003г. прокурор при РП Омуртаг е издал постановление (л.53 от приложеното сл.д.№20/2003г.), с което е преобразувал дознанието в предварително производство, следственото дело е образувано под №20/2003г. по описа на ТСО Омуртаг и е предадено за разследване на следовател от този отдел. На 29.08.2003г. Г. е привлечен като обвиняем за горното деяние с постановление от същата дата (л.66 от сл.д.№20/2003г.) и пак на същата дата е разпитан в това му качество. На 22.12.2003г. Г. е привлечен като обвиняем за две нови престъпления (л.104 от сл.д. №20/2003г.): за това, че на 19.05.1999г. в гр.Търговище с цел да набави за себе си имотна облага, е въвел в заблуждение друго лице относно собствеността на селскостопански машини, които му продал, с което му причинил имотна вреда в размер на платената цена- престъпление по чл.209 ал.2 НК и за това, че на 19.05.1999г. в гр.Търговище съзнателно се разпоредил със заложени вещи, оставени му за пазене- престъпление по чл.217 ал.3 в.в. с ал.1 НК. Разпитан е като обвиняем на 22.12.2003г. (л.105а). На 30.12.2003г. на Г. са предявени материалите от разследването (л.107). С постановление от 16.02.2004г. (л.111 от сл.д.) прокурор от РП Омуртаг е прекратил частично наказателното производство против Г.Г. по отношение на престъплението по чл.217 ал.3 в.в. с ал.1 НК, поради обстоятелството, че извършеното деяние не съставлява престъпление. Против постановлението е подадена жалба от обвиняемия, но с определение от 8.03.2004г. по ЧНД №92/2004г., влязло в сила на същата дата, РС Омуртаг е оставил същата без разглеждане. За престъплението по чл.209 ал.1 НК прокурорът е съставил обвинителен акт и го е внесъл в РС Омуртаг, за което е образувано НОХД №251/2004г. по описа на същия съд. В съдебно заседание на 7.12.2004г. съдът е намерил, че на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, прекратил е съдебното производство и е върнал делото на РП Омуртаг за тяхното отстраняване. С постановление от 11.02.2005г. прокурор при РП Омуртаг е прекратил наказателното производство против Г. и за престъплението по чл.209 ал.1 НК поради обстоятелството, че извършеното деяние не съставлява престъпление. Постановлението е връчено на 21.02.2005г. на страните, имащи право да го обжалват. В материалите по приложеното наказателно дело не се съдържат данни постановлението да е обжалвано, поради което съдът приема, че съгласно чл.237 ал.3 НПК (отм.) същото е влязло в сила на 1.03.2005г.

Извън предмета на настоящото производство, срещу г-н Г. са водени още няколко наказателни преследвания, някои от които са приключили с влезли в сила присъди, и то в периоди, предхождащи или частично съвпадащи с периода на разследването по сл.д. 20/2003 год. В настоящото съдебно производство са приобщени материалите, съдържащи се в НОХД №137/2002г. по описа на Окръжен съд Търговище. Видно от обвинителния акт по това дело, Г. е бил обвинен в извършване на множество престъпления по служба по чл.282 и 283а НК, от които са настъпили вредни последици за същата кооперация, длъжностно присвояване по чл.201 НК и документно престъпление по чл.313 ал.2 НК. В акта е посочено, че престъпленията са извършени в периода от есента на 1997г. до 2.12.1998г. в качеството му на председател на Земеделска кооперация „Бостан” с.Бостан. Воденото предварително производство по следствено дело №66/99г. по описа на ОСлС Търговище е било образувано на 27.05.1999г. Г. е бил привлечен като обвиняем на 15.02.2000г. (л.93 от сл.д. №66/99г.), след което са извършени множество процесуалноследствени действия с негово участие до 27.03.2002г., когато са му предявени материалите от разследването (л.273 от сл.д.). Първоначално образуваното НОХД №269/2000г. по описа на ОС Търговище е завършило с осъдителна присъда, която е отменена от АС Варна с решение от 10.12.2001г., постановено по ВНОХД №100/2001г. и делото е върнато за ново разглеждане на прокурора. След многократно разглеждане на делото по реда на инстанционния контрол, в девет от пунктовете на обвинението Г. е признат за невиновен в извършване на престъпленията по чл.282, чл.283а и чл.313 НК. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.201 НК, наложено му е наказание лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок и му е наложено наказание лишаване от право да заема ръководна обществена длъжност и да упражнява материално-отчетническа длъжност за срок от три години, считано от влизане в сила на съдебния акт. Присъдата е влязла в сила на 10.02.2005г., когато е постановено решение №876/10.02.2005г. по н.д.№539/2004г. на ВКС

Освен горните наказателни производства, по отношение на ищеца са постановени пет влезли в сила присъди, видно от приложената справка за съдимост.

По НОХД №127/1999г. по описа на РС Търговище, Г. е осъден на 1 година лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от 3 години за престъпление по чл.210 НК, извършено през м.октомври, 1998г. Ищецът е реабилитиран по право на основание чл.86 ал.1 т.1 НК, считано от 28.10.2002г. По НОХД №29/2005г. РС Омуртаг е осъдил Г. на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, като е отложил изпълнението на наказанието за изпитателен срок от 3 години за престъпление по чл.323 ал.5 НК, извършено на 24.07.1997г. По НОХД №140/2007г. РС Омуртаг е осъдил Г. на наказание пробация и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 7 месеца за престъпление по чл.343б ал.1 НК, извършено на 31.05.2007г. С присъда по НОХД №270/2005г. РС Омуртаг е осъдил Г. на 2 години лишаване от свобода, като е отложил изпълнението на наказанието за изпитателен срок от 3 години за престъпление по чл.210 НК, извършено в периода от есента на 1998г. до м.февруари, 1999г.

В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства и е изслушана медицинска експертиза. Съобразно показанията на свидетелите, починалият ищец е бил в добро здравословно състояние, работел е много, имал е собствен земеделски бизнес. Впоследствие срещу него са водени дела и Г. е викан в полицията. Св.Х.Д. твърди, че откакто са започнали делата срещу Г., същият е започнал да посещава болници, за да се лекува. Св.И.Р. твърди, че в началото на неговото запознанство с Г., последният е бил в добро здравословно състояние. Впоследствие срещу него е образувано дело и в периода 1999-2000г. или по-рано е бил викан в полицията и прокуратурата. По-късно е бил оправдан. След това срещу Г. са водени и други дела, но свидетелят твърди, че проблемите със здравето са започнали от първото дело, по което е бил оправдан и са продължили впоследствие, до настоящия момент. От първото дело му е излязло и прозвище сред обществото „Мошеника”, с което хората го знаят и досега, а преди това всички са го уважавали. Г. е започнал да вдига високо кръвно налягане, влошило се е състоянието на бъбреците и белите му дробове. В период отпреди 5-7 години е искал да започне работа във фирма за дървообработване, но не са го взели на работа. Св.Р.С. заявява, че с ищеца са семейни приятели от 16 години и познава Г. като жизнен човек. През 2001-2002г. срещу него е образувано дело, по което е обвинен, че е измамил, ограбил и разрушил кооперацията, в която са работели свидетелката и ищецът. Според св. С. делото се е отразило много тежко на неговото здраве, за което е бил на лечение в болница. През време на същото наказателно производство във варненски вестник, без Р.С. да може да посочи точно кой, е излязла и статия, в която е било описано, че Г..Г. е ограбил кооперацията. Свидетелката твърди, че от образуването на делото за ограбването на кооперацията хората са започнали да наричат ищеца с прозвището „Мошеника”, никъде не са искали да го вземат на работа и това отношение продължава и сега. Съдът приема, че Ивайло.Р. и Р.С. описват началото на влошаването на здравословното състояние на ищеца като резултат от образуването и воденето на наказателното производство по НОХД №137/2002г. по описа на ТОС, съпоставяйки времето, характера на престъпленията и изхода на този наказателен процес с твърденията на свидетелите.

Показанията на св.Р. и С. кореспондират изцяло със заключението по изготвената медицинска експертиза и допълвайки се взаимно, изясняват фактите по влошаването на здравословното състояние на ищеца. Според заключението на вещото лице г-н Г. е страдал от хипертонична болест ІІІ стадий, сърдечносъдова и бъбречна форма; исхемична болест на сърцето; хроничен пиелонефрит; хипертонична нефропатия; хронична бъбречна недостатъчност ІІ стадий; хронична сърдечна недостатъчност; чести хипертонични кризи. Провеждал е болнични лечения в периода 2007-2009г. Вещото лице прави извод, че диагнозата хипертонична болест ІІІ стадий е поставена през 2003г.- първото лечение е било в периода 18-27.11.2003г., а началото на заболяването в предходните стадии е отпреди тази година. В съдебно заседание конкретизира, че началото е поне две-три години преди болестта да достигне ІІІ стадий, като причините за възникването са комплексни- наследствено обременяване, физическо натоварване, стрес, нервно напрежение. Изложило е и заключение, че стресът и нервното напрежение водят до влошаване на съществуващото вече заболяване, което е достигнало до ІІІ степен през 2003г. Съпоставяйки експертния извод с показанията на св.Р. и С., съдът достига до извод, че действително заболяването е възникнало в периода около 2000г., когато срещу Г. е образувано наказателното производство по НОХД №137/2002г. по описа на ОС Търговище. Не може да се установи в кой момент и при какъв комплекс от причини хипертоничната болест е навлязла в ІІІ стадий.

Правната квалификация на предявения иск пред ОС е чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, доколкото се претендират неимуществени вреди, причинени от незаконно наказателно преследване, повдигнато и поддържано от Прокуратурата и вследствие действията на ОДП.

ПРЕТЕНЦИЯТА НА ищеца се обосновава с отговорността на държавата за незаконната дейност на нейните правозащитни органи И ПО-КОНКРЕТНО НА разпоредбата на член 2, точка 2 от ЗОДОВ, съобразно която Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Следва да се приеме, че в настоящия случай е доказана първата предпоставка за уважаване на иска по чл.2, т.2 ЗОДОВ, а именно незаконно наказателно преследване по отношение на въззивника, ПОВДИГНАТО И ПОДДЪРЖАНО от Прокуратурата на РБ.

ОСТАНАЛИТЕ ПРЕДПОСТАВКИ за уважаване на иска са: доказване на твърдяните от ищеца претърпени неимуществени вреди; причинно - следствена връзка между вредите и неправомерните актове на държавните органи /факта на деянието/.

От анализа на събраните доказателства следва да се наприв извод, че действително по конкретно посоченото в исковата молба пред СГС НОХД 251/2004 год. ищецът Г. е бил оправдан, като разследването е проведено в кротки срокове, паралелно с други наказателни производства. Установи се също, че ищецът е с влошено здравословно състояние, проблемна обществена репутация.

За да бъде уважен предявеният иск, обаче, следва да се докаже и причинно-следствена връзка между твърдяните вреди и противоправното наказателно преследване. В настоящото производство от гласните доказателства се установява, че твърдяните в исковата молба вредоностни последици са от друго наказателно преследване, което не е предмет на насотящото производство. Установи се също, че г-н Г. е развивал престъпна дейност, за която са налице пет осъдителни присъди, поради което и не може да се говори за проблемна репутация в резултат на конкретното наказателно преследване – очевидно лошото му име в обществото е резултат на неговото поведение. Всички гласни доказателства по делото касаят предмета и периода на НОХД №137/2002г., завършило на 10.02.2005г. , в същия период, в който е завършило и НОХД 251/2004 год., вследствие на което сред обществото Г. е станал известен с прозвището „Мошеника”. Едновременно и паралелно с НОХД 137/2002 год., на 14.03.2003г. е образувано дознание № ЗМ 477/2001г. по описа на РПУ Омуртаг, което на 30.06.2003г. е преобразувано в предварително производство като сл.д. №20/2003г. по описа на ТСО Омуртаг. Едва след преобразуването, на 29.08.2003г. Г. е привлечен като обвиняем, извършени са следствени действия с негово участие. Производството е прекратено частично на 16.02.2004г. по отношение на едно от повдигнатите обвинения и изцяло на 1.03.2005г. поради обстоятелството, че извършените деяния не съставляват престъпление.

В периода, в който ищецът е бил разследван по сл.д.№20/2003г. и по-късно по НОХД №251/2004г., не се установи от разпитаните свидетелите с какво проценото наказателно преследване е засегнало влошеното здраве и влошената репутация на ищеца Г..

По изложените съображения съдът приема, че искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне изцяло.

Предвид несъвпадане на крайните изводи на Варненския апелативен съд с постановеното решение на ОС Разград в обжалваната част, то следва да се отмени в частта, с която е уважен искът за сумата от 3000 лв., както и в частта, с която Прокуратурата е осъдена да заплати на г-н Г. 10 лв. за разноски, по сметка на ОС Разград – 80 лв. разноски.

В останалата му част решението на ОС е влязло в сила.

Резултатът от въззивното обжалване е отхвърляне на всички претенции по ЗОДОВ изцяло. Според измененията, приети със ЗИЗОДОВ от бр. 43/2008 год. на ДВ, ищецът, по аргумент от чл. 10, ал.2 ЗОДОВ в новата му редакция, дължи заплащане на разноските по делото при отхвърляне на претенцията му изцяло, поради което и НАСЛЕДНИЦИТЕ НА г-н Г. следва да заплатят в полза на Държавата д.т. по предявените от него искове и по подадената въззивна жалба от Прокуратурата и в необжалваната част от решението на ОС, както и хонорар на вещото лице пред ОС, като се приспаднат заплатените от него 10 лв. при завеждане на делото, а именно сумата от 6070 лв. ПО СМЕТКА НА РОС и 60 лв. ПО СМЕТКА НА ВАС.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 21/05.076.2010 год. по гр.д. 385/2009 год. на РОС, в частта му, с която Прокуратурата на РБ, е осъдена да заплати на Г. В.Г., починал в хода на процеса, с правоприемници С.В.Г., В.Г.В. и Н.И.Г., по чл. 2, ал.1 т.1 и 2 ЗОДОВ сумата от 3000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение по НОХД 251/2004 год. на РС Омуртаг, както и в частта, с която Прокуратурата е осъдена да разноски на г-н Г. и в полза на Държавата, и вместо НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Г. В.Г., починал в хода на процеса, с правоприемници С.В.Г., В.Г.В. и Н.И.Г., срещу Прокуратурата на РБ по чл. 2, ал.1 т.1 и 2 ЗОДОВ, за сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по НОХД 251/2004 год. на РС Омуртаг.

В останалата му част решението на ОС е влязло в сила.

ОСЪЖДА С.В.Г., ЕГН **********,***, В.Г.В., ЕГН **********,*** 4, и Н.И.Г., ЕГН **********,***., ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на Държавата общо държавна такса по предявените искове по гр.д. 385/2009 год. на ОС Разград искове в размер на 5900 лв. по сметка на РОС, разноски за вещо лице в размер на 80 лв. по сметка на ОС Разград, и д.т. по въззивната жалба на Прокуратурата в размер на 60 лв. по сметка на ВАпС, на осн. чл. 10, ал.2 ЗОДОВ.

Решението в тази му част подлежи на касационно обжалване В ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ ПРЕД ВКС В ПРИЛОЖНОТО ПОЛЕ НА чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: