ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№390

30.06.2011 г., гр. Варна

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 30.06. през две хиляди и единадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

ИВАН ЛЕЩЕВ;

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

 гр. д. № 319 по описа за 2011 година:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274 ГПК, ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от „Старият дъб” ООД, гр. Търговище, срещу разпореждане от 04.05.2011 год. на ОС Силистра по т.д. 254/2010 год., с което е определена цена на иска на главно встъпилото лице в размер на 352735 лв. В жалбата се излага, че се касае за иск за нищожност на продажба на предприятие с цена на сделката 1000 лв., а не за иск за недвижими имоти. Прави се искане за спиране на делото до приключване на друг преюдициален спор. Твърди се, че действията на съда са порочни и се претендира отмяната им, като се постанови, че дължимата д.т. е 50 лв.

Препис от жалбата не е връчван на насрещните страни, предвид фазата на процеса.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ОС е образувано по искова молба на КУИППД срещу Д.К. *** и „Лоджистик” ЕООД, гр. Търговище, за отнемане в полза на Държавата на имущество, подробно описано в исковата молба. Върху част от това имущество самостоятелни права заявила третото лице „Старият дъб” ООД, гр. Търговище, което е поискало да встъпи главно в процеса, предявявайки иск за нищожност на продажба на търговско предприятие. Молбата е оставена без движение с указания да уточни претенцията, включително като посочи цена на иска.

С определение 0710/17.11.2010 год. ООД е конституирано като главно встъпила страна, като са приети предявените от него искове за съвместно разглеждане в производството, които са квалифициране като искове за установяване на правото на собственост на главно встъпилото лице върху група недвижими имоти, а срещу „Лоджистик” ООД искат е по чл. 108 ЗС, като отново са оставени без движение претенциите за представяне на удостоверения за данъчна оценка и посочване на цена на исковете.

В поредица молби и след снабдяване със съдебно удостоверение главно встъпилото лице е заявило, че е затруднено да посочи цена на исковете си, като ту е заявявало, че е законен собственик на имотите, което е предмет на претенцията му, ту че иска само установяване нищожност на договор за продажба на предприятие.

С обжалваното разпореждане съдът е приел, че определянето цената на иска представлява затруднение, поради което и я е определелил на сума, представляваща пазарната стойностна имотите, съобразно представена от самия ищец – главно встъпило лице оценителна експертиза.

Това разпореждане с характер на определение не прегражда развитието на делото, не е посочено в закона като подлежащо на обжалване, поради което и не попада в хипотезата на чл. 274 ГПК, определяща вида на определенията, подлежащи на самостоятелен контрол.

Определението за определяне на цена на иска, когато такава не е посочена от ищеца и посочването й представлява затруднение/чл. 70, ал.3 ГПК/, е различно от определението, с което се завишава посочената от ищеца цена на иска /чл. 70, ал.2 ГПК/. Само второто е посочено в ГПК като подлежащо на обжалване. В случая ищецът не е посочил цена на иска си изобщо и такава е определена първоначално от съда, а този акт не подлежи на самостоятелно обжалване.

В процеса по иска на КУИППД иск за установяване нищожност на продажба на предприятие би бил недопустим, за разлика от исковете за собственост, които са предявени и допуснати за разглеждане, поради което и съдът е определил цената им като на вещни претенции, съобразно оценката на имотите.

Искането за спиране не е от компетентността на въззивната инстанция.

 Частната жалба е недопустима и производството по нея следва да бъде прекратено.

 Водим от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от „Старият дъб” ООД, гр. Търговище, срещу разпореждане от 04.05.2011 год. на ОС Силистра по т.д. 254/2010 год., с което е определена цена на иска на главно встъпилото лице в размер на 352735 лв.

Определението подлежи на КАСАЦИОННО обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страната с ЧЖ ПРЕД ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: