РЕШЕНИЕ

№ 134/17.10.2011 г.    Гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - Варна                                   Гражданско отделение

На 28 септември                                                                  2011 год.

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                  ПЕТЯ ПЕТРОВА

Секретар: М.Б.

Като разгледа докладваното от  С. Илиева въззивно гражданско дело №  318  по описа за 2011 година, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 и сл. от ГПК и е образувано по жалбата на Б.С.И. *** чрез пълномощника му адв. С. И. ***  срещу решението на Варненския окръжен съд № 389 от 31.03.2011 г., постановено по гр. д. № 2059/2009 г., с което е отхвърлен предявеният на основание чл. 21, ал. 3 от СК от него срещу В.П.П. *** иск за отричане приноса й в придобиването на ½ ид. части от описаните в диспозитива на решението недвижими имоти. В жалбата се правят оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния и процесуалния закони с молба обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск – уважен с произтичащите от това законни последици.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от процесуалния представител на въззиваемата, в който се изразява становище за нейната неоснователност и се моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като се присъдят направените за въззивното производство разноски.

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Настоящото производство не е контролно-отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Б.С.И. *** съгласно уточнението /л. 6 от гр. д. № 2059/2009 г. на ВОС/ на исковата му молба, подадена първоначално до Варненския районен съд /гр. д. № 8150/2008 г., образувано на 30.10.2008 г./, е предявил срещу В.П.П. *** за отричане приноса й в придобиването право на собственост по време на брака им върху ½ ид. ч. от недвижими имоти, подробно описани в исковата молба. Ищецът твърди, че в придобиването на поземления имот и изграждането на обектите в него е вложил възнагражденията си от работа в чужбина.

Ответницата оспорва предявения иск. В писмените си становища твърди влагане на средства, получени от продажбата на  техен недвижим имот – СИО, от получени от същия имот наеми, както и полагане на грижи за домакинството и организиране на строителството на процесния имот.

Предявеният иск е отрицателен установителен  - за оборване презумпцията по чл. 19, ал. 3 от СК /отм./, тъй като исковата молба е заведена във Варненския районен съд /на 29.10.2008 г./ преди влизане в сила на новия СК /01.10.2009 г./ Посоченото от окръжния съд основание – чл. 21, ал. 3 СК - на предявения иск в атакуваното решение не променя правната квалификация на предявения иск, тъй като по отношение приложимостта на нормите на чл. 19, ал. 3 от СК /отм./ извън промяната на номерацията в СК в сила от 01.10.2009 г., законодателят не е въвел промяна в установената с тази норма оборима законова презумпция за придобиването на имущество по време на брака между страните в режим на СИО.

Безспорно по делото е, че страните са бивши съпрузи, чиито брак, сключен на 26.11.1997 г. е прекратен с влязло в сила на 10.11.2007 г. решение на ВРС. Безспорно е също, че по време на брака си страните са придобили чрез договор за покупко-продажба по нот. акт № 158, т. VІ, н. д. № 1102/20.08.2004 г. място с площ 1 000 кв. м., включващо имот № 3477 № 1402 и място с площ също от 1 000 кв. м., съставляващо имот № 1401 в м. „Франга дере”, в който до есента на 2005 г. е построена жилищна сграда, състояща се от партерен етаж с гараж и изба и първи жилищен етаж в груб строеж. Следователно, съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от СК /отм./, респ. чл. 21 от СК в сила от 01.10.2009 г., придобитият от страните имот принадлежи общо на двамата. Опровергаването на тази законова презумпция е свързано с установяване и доказване на прнноса на всеки един от бившите съпрузи, като доказателствената тежест е върху страната, която се домогва да обори презумпцията.

По делото не се спори, а са представени и писмени доказателства, че в периода 2002 – 2006 г. ищецът е работил в Испания и е изпращал по банков път в България част от получаваното от него възнаграждение. По делото са представени и писмени доказателства /л. 47 – 50/, от които е видно, че през времетраенето на брака ответницата също е работила и получавала трудово възнаграждение. С нот. акт № 127, т. ІІ, н. д. № 378/04.12.1998 г. – л. 55 /по време на брака им/ страните са придобили недвижим имот – боксониера, който са продали на 09.05.2005 г. /л. 56/. Съгласно извлечението от сметката на ответницата в ПИБ /л. 81/ теглените от нея суми са след продажбата на боксониерата /10.05.2005 г.; 10.08.2005 г.; 11.08.2005 г. и 02.09.2005 г./ и съвпадат с датите, на които тя е извършвала раздлични плащания /л. 45, 57/ във връзка със строителството на сградата в имота. Разпитаните от окръжния съд свидетели Братанов и Пеев са установили, че ответницата е участвала в организацията на строежа, което кореспондира и на представените по делото писмени доказателства /пълномощно, квитанции, разписки/.  

Въз основа на така събраните по делото доказателства следва да се направи извод, че придобитото от страните имущество е резултат от техните общи средства от продажбата на техен имот и получавани трудови възнаграждения както от работата на ищеца в Испания, така и в по-малка чеаст от ответницата, която от своя страна пък е поела изцяло организацията на саемото строителство. Следователно, презумпцията на чл. 19, ал. 3 от СК /отм./ за съвместен принос не е опровергана, поради което предявеният иск следва деа се отхвърли.

Предвид гореизложеното, поради съвпадане на крайните изводи, направени от настоящата инстанция с тези в първоинстанционното решение, последното следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 81 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата направените за настоящата инстанция разноски в размер на 800 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският апелативен съд

                             Р    Е    Ш    И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 389 от 31.03.2011 г., постановено по гр. д. № 2059/2009 г. на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА Б.С.И., ЕГН-********** да заплати на В.П.П., ЕГН-********** сумата от 800 /осемстотин/ лева – разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 30-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                      2.