РЕШЕНИЕ

№ 162

гр.Варна, 15.11.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на двадесет и шести октомври, двехиляди и единадесета година в публичното заседание в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                     ИВАН ЛЕЩЕВ

секретар М.Б.,

прокурор ,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова В.гр. дело № 315/11 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на Й.Д.Д. и на С.К.Д. срещу решението на Окръжен съд-Варна от 8.03.2011 г. по гр.д.№ 2620/09 г., с което е отхвърлен иска, предявен срещу Р.К.Х. и М.Г.Х. за предаване на владението върху недвижим имот, подробно описан в диспозитива на решението, на основание чл.108 от ЗС и за отмяна на нот.акт № 35, н.д.№ 26206/05 г. на СВ при ВРС, на основание чл.537,ал.2 от ГПК. Като се позовават на неправилност поради нарушение на закона, молят за отмяната му и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени с произтичащите от това последици.

          Въззиваемите оспорват въззивната жалба и изразяват становище за законосъобразност на обжалваното решение.

          Третото лице-помагач в процеса не изразява становище.

          Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

          Предявен е иск от Й.Д.Д., С.К.Д., Г.Х.Я., Я.И.Я., К.С.Л., Х. П. Х. и К.М. Х. срещу Р.К.Х. и М.Г.Х., при участието на третото лице – „СМК” ООД-Варна за предаване на владението върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Селиолу” № 23, представляващ склад с площ от 108.42 кв.м., идентификатор 10135.2556.246.1.10, ведно с прилежащите части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот идентификатор 10135.2556.246 по чл.108 от ЗС и за отмяна на нот.акт № 35, н.д.№ 26206/05 г. на СВ при ВРС, по чл.537,ал.2 от ГПК. С определение от 2.11.2010 г. производството по исковете, предявени от Г.Х.Я., К.С.Л., Х. П. Х., К.М. Х. и Я.И.Я. е прекратено поради оттеглянето им. Ищците Й.Д.Д. и С.К.Д. твърдят придобиване на право на собственост върху претендирания имот чрез договор № 30832/15.11.1994 г., сключен с Община-Варна.

          Оспорвайки исковете, ответниците предявяват възражения за нищожност на твърдяната от ищците продажба поради невъзможност на предмета – процесният обект не е бил обособен в жилище по одобрен архитектурен проект и поради липса на съгласие – договорът не е подписан от кмета на Община-Варна.

          За уважаване на иск с правно основание чл.108 от ЗС е необходимо доказване по пътя на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: право на собственост на ищците, осъществявано от ответниците владение и липсата на основание за това.

          Страните не спорят относно упражняването на владение от страна на ответниците върху претендирания имот, поради което на доказване подлежи правото на собственост на ищците върху него.

          Приложените по делото писмени доказателства установяват, че чрез договор № 30832/15.11.1994., сключен въз основа на заповед № 864/24.08.1994 г. на кмета на Община-Варна, държавата е следвало да прехвърли по реда на НДИ /отм./ на ищците правото на собственост върху недвижим имот – жилище № 1, ет.1, бл.234, на ул.”Селиолу”, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 53.59 кв.м., заедно с принадлежащите избено помещение с площ от 8.19 кв.м. и таванско помещение с площ от 26.05 кв.м.

          Безспорен в процеса е фактът, че приложеният договор е подписан със запетая, което е обичаен начин да се установи, че административният акт не е подписан от автора, посочен в него, а от заместник. Назначената съдебно-графологична експертиза представя заклюение, прието от съда за обективно и компетентно дадено, съобразно което положеният под договора подпис принадлежи на заместник-кмета на Община-Варна Е.С.. Приложената заповед № 1782/14.11.1991 г. на кмета на общината по реда на чл.121 от НДИ /отм./установява възлагане на правомощия, а не упълномощаване. По делото не са представени доказателства, че към 15.11.1994 г. тя е била отменена, поради което следва извод за нейната законосъобразност – сключването на договор за продажба не е административна дейност, но възлагането на правомощие за сключване на договори е именно административна дейност. С оглед на това следва да се приеме, че договорът за покупко-продажба е бил сключен от лице, което е могло да изрази валидно съгласие и възражението за нищожност поради неговата липса е неоснователно.

          По възражението за невъзможност на предмета на сделката: В АДС № 11553/10.05.1972 г. сградата, част от която е процесният имот, е описана като общежитие на три етажа от шест апартамента и 17 броя стаи. Това обстоятелство се установява и от: архитектурен проект, обяснителна записка, билет за строеж № 9/10.05.1955 г. и от заключението на в.л. М.А. Въпреки, че някои стаи са били наречени в АДС и от проектанта апартаменти, от доказателствата по делото се установява, че към 1993 г.в сградата не са били обособени самостоятелни жилища.

          Приложени са виза за проектиране № 565/27.1.1993 г. - за преустройство на общежитие, като проектът за проустройство е одобрен с решение на СТСУСА – протокол № 49/21.12.1993 г. Решенията по него са одобрени от заместник-кмета. Разпределението на обектите след преустройството се установява от приложените копия от проекти за разпределение на канализация и водопровод, кофреж и алмировка. След преценка на тези доказателства съдът приема, че проектът за преустройство е одобрен законосъобразно, обектът на твърдяното от ищците право е обособен в жилище, поради което възражението за невъзможност на предмета е неоснователно.

          По законността на строежа: От писма №№ ЗАО 24353/7.07.2010 г. и УТ-0200-313/13.07.2010 г. на Община-Варна и от заключението на назначената СТЕ се установява, че въз основа на одобрените проекти не е било издадено разрешение за строеж /по арг. на чл.230,ал.1 от ППЗТСУ /отм./. За извършване на преустройството се е изисквало разрешение за строеж – чл.225,ал.1т.1 от ППЗТСУ, поради което следва извод, че строежът е незаконен – чл.160,ал.1 от ЗТСУ /отм./. това е така, тъй като издаването на разрешение за строеж не просто довършва производството по искането за преустройство, а създава основания за неговото извършване и за осъществяване на последващ контрол.

          След като изграденият обект е незаконен, върху него не би могло да възникне валидно право на собственост – договорът, от който ищците черпят правата си, е нищожен.

          При липса на доказаност относно правото на собственост на ищците върху претендирания имот, настоящата инстанция приема, че не следва да бъдат изследвани правата на ответниците върху него. Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, а обжалваното решение – потвърдено. Въззивниците следва да заплатят на въззиваемата М.Х.Г. сумата от 1200.00 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция, на основание чл.78,ал.2 от ГПК.

          По изложените съображения, Варненският апелативен съд

                                      Р       Е       Ш      И       :

          ПОТВЪРЖДАВА решението на Окръжен съд-Варна от 8.03.2011 г. по гр.д.№ 2620/09 г.

          ОСЪЖДА Й.Д.Д. и С.К.Д., ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Х.Г. сумата от 1200.00 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция, на основание чл.78,ал.2 от ГПК.

          Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                

2.