О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№378

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в закрито заседание на 22.06.2011 в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ИВАН ЛЕЩЕВ

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА ч.гр.д. № 303/2011 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

   Подадена е частна жалба от Д.И.Й. *** Определение № 246/21.04.2011 год. по в.гр.д. № 291/2011 год. на Окръжен съд гр.Добрич, с което е прекратено производството по жалба Вх.№ 2281/14.04.2011 год. срещу действията на ЧСИ Николай Желев, Рег.№ 811 по изп.д. № 20118110400117. Обжалвайки наложената възбрана върху негов недвижим имот, въззивникът се позовава на обстоятелството, че същият е несеквестируем, което представлява основание за обжалване по смисъла на чл. 435 ал.2 ГПК. Във въззивната жалба освен това се сочи, че длъжникът не е бил редовно уведомен за извършеното действие, не му е била изпратена призовка за доброволно изпълнение.

Постъпил е отговор от „Банка Пиреос България” АД – взискател по изпълнителното дело, в който се оспорва жалбата като неоснователна и се излагат доводи, че обжалваното определение е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Съставът на Апелтивен съд гр.Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните мотиви:

За да прекрати производството, първоинстанционният съд е изложил мотиви че възбраната върху имота е вписана на 25.03.2011 год., и тъй като регистърът е публичен, страната е могла да се осведоми своевременно за извършеното действие, поради което жалбата срещу него е просрочена.

Този извод на съда е неправилен.

Съгласно чл. 428 ал.1 ГПК съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си. Когато изпълнението е предприето въз основа на заповед за изпълнение, какъвто е и настоящият случай, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, а ако заповедта е била връчена, нов срок за доброволното й изпълнение не се дава.

Едновременно с призовката за доброволно изпълнение, респ. заповедта за изпълнение, съдебният изпълнител съобщава на длъжника за наложените запори и възбрани – чл. 428 ал.2, предл.2 ГПК.

По делото липсват доказателства за изпълнение на посочените задължения по уведомяването на длъжника за започналото срещу него принудително изпълнение. В обясненията на съдебния изпълнител по повод на жалбата също не се съдържат твърдения, че е връчил на длъжника призовка за доброволно изпълнение и го е уведомил за наложената възбрана. При това положение не може да се направи извод, че жалбата е просрочена.

При условията на чл. 435 ал.2 ГПК длъжникът има право да обжалва всяко действие, с което се насочва изпълнение (включително налагането на възбрана) върху имущество, което той смята за несеквестируемо, както и поради това, че не е бил надлежно уведомен за изпълнението.

Жалбата е процесуално допустима, а по въпроса за нейната основателност, първоинстанционният съд е следвало да се произнесе по същество.

 Поради изложените мотиви обжалваното определение, с което производството е прекратено следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по жалбата.

Водим от горното съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ОТМЕНЯ Определение № 246/21.04.2011 год. по в.гр.д. № 291/2011 год. на Окръжен съд гр.Добрич, с което е прекратено производството по жалба Вх.№ 2281/14.04.2011 год., подадена от от Д.И.Й. *** действията на ЧСИ Николай Желев, Рег.№ 811 по изп.д. № 20118110400117.

ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по съществото на жалбата.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: