ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№349

03.06.2011 г., гр. Варна

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 03.06. през две хиляди и единадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

ПЕТЯ ПЕТРОВА;

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

 гр. д. № 279 по описа за 2011 година:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274 ГПК, ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от В.Б.Г., ЕГН **********, чрез особения й представител адв. М. Ф., срещу определение № 1343/27.04.2011 год. по гр.д. 406/2011 год. на ОС Варна, с което е върната исковата й молба срещу родителите й Б.Р.Г. и В.И.М. и е прекратено производството по делото. В жалбата се излага, че искът е по чл. 62, ал.4 СК, за оспорване на произход, че законът е определил неговият краен срок за предявяване – една година след навършване на пълнолетие, но не е определил правото на иск да настъпва с навършване на пълнолетие на детето. Претендира се за отмяна на определението.

Препис от ЧЖ не е връчван на наслещните страни, доколкото производството в тази фаза на процеса е все още едностранно.

 За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Частната жалба е допустима и подадена в срок от особения представител на детето В..

Производството пред ОС е образувано по искова молба на В.Б.Г., представлявана от законния й представител Б.Р.Г., срещу нейните законни представители майка й В.И.М. и Б.Р.Г., с правно основание чл. 62, ал.4 ГПК, за оспорване на презумпцията за бащинство на съпруга на майката по отношение на детето.

В хода на процеса на ищцата е назначен особен представител – адв. М.Ф., с оглед на противоречието на интересите йс представляващия я родител, който е и ответник по делото.

Делото е прекратено от ОС по мотиви, че искът по чл. 62, ал.4 СК е строго личен и може да бъде предявен само лично от детето, не и от негов представител.

Съставът на АС Варна не споделя това становище. То не намира опора в закона. Дадена е легитимация на детето да оспори презумпцията за бащинство на майка си с определен кроаен срок – една година от навършване на пълнолетие, но не и със законово определено ограничение за упражняване на това право при придобиване на дееспособност. Смисълът на това право е установяване на действителния статут на детето и в този смисъл искът не е строго личен. ТР на ОСГК на ВС №81/1974 год. е загубило своето значение, същото касае и друга правна уредба. В този смисъл е цитираното в ЧЖ определение на ВС, както и Коментар на новия СК. С, 2009 г., с.251 с автори Цанка Цанкова, Методи Марков, Анна Станева и Велина Тодорова.

Изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на ОС по отношение на приложението на закона, поради което и обжалваният акт следва да се отмени, а делото на се върне на ОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Доколкото не е определено кой да понесе разноските по делото извън внесения депозит за адвокатски хонорар, д.т. по настоящото производство следва да се възложи на законния представител на малолетната ищца, инициирал производството, съобразно чл. 29, ал.4 ГПК.

 Водим от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №1343/27.04.2011 год. по гр.д. 406/2011 год. на ОС Варна И ВРЪЩА ДЕЛОТО НА ОС ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА СЪДОПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ДЕЙСТВИЯ.

ОСЪЖДА Б.Р.Г., ЕГН **********,***, 11-2-37, да заплати по сметка на ВАпС д.т. от 15 лв. по разгледаната в настоящото производство частна жалба на осн. чл. 29, ал.4 вр. чл. 77 ГПК.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на Б.Г. с ЧЖ ПРЕД ВКС по реда на чл. 274, ал.2 ГПК само в частта за разноските за д.т.

В останалата му част определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: