Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                  №  115 /11.07.2011 година, гр.Варна

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Апелативен съд - Варна, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и единадесета година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                    ПЕТЯ ПЕТРОВА

При участието на секретаря М.Б., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив. Лещев в.гр.д. № 269 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Надин 2005” ЕООД гр. Варна срещу решение № 229/15.03.2011 година на Варненския окръжен съд, постановено по т.д. № 1558/2010 година, с което са отхвърлени  като неоснователни обективно съединените в условия на евентуалност искове на дружеството срещу Н.Т.В. *** за заплащане на сумата общо от 27 543.21 лв., представляващи претърпяна загуба от лошо изпълнение на задълженията за текущо и годишно счетоводно отчитане, изразяващо се в липса на контрол върху правилното съставяне на първичните и вторични счетоводни документи, довело до непризнаване право на ищеца на приспадане на данъчен кредит в размер на 11 115.83 лв., ведно с лихва за забава от 3 459.39 лв.; 8 804.03 лв. начислен корпоративен данък за довнасяне, ведно с лихви за забава в размер на 2 253.16 лв. и разноски в размер общо на 1 910.80 лв. и за сумата по предявения евентуален иск от 7 623.35 лв., представляваща претърпяна загуба от лошо изпълнение на задълженията за текущо и годишно счетоводно отчитане, изразяващо се в неправилно отчитане на счетоводните операции, довели до начисляване на законни лихви върху задълженията в размер на 3 459.38 лв. върху данъчния кредит и 2 253.16 лв. върху корпоративния данък за довнасяне и разноски в размер общо на 1 910.80 лв., на осн. чл. 79, вр. чл. 82 и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 280 и сл. от ЗЗД. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му и уважаване на така предявените искове, ведно с лихви и разноски за двете производства.

Насрещната страна Н.Т.В., чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор, в който е изразила становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. моли за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд.

Въззивната жалба е редовна, подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за него. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Безспорно е установено по делото, видно от приетите в производството писмени доказателства, две СИЕ – основна и допълнителна, а и от обясненията на в.л. в открито съдебно заседание, че процесните 38 бр. фактури не е следвало да бъдат отразени в счетоводството на въззивника „Надин 2005” ЕООД, тъй като са били издадени с получател ЕТ „Надин – В.Г.” и издаването им е след датата на заличаване на едноличния търговец. Поради това, че ЕООД не е получател по тези доставки, тъй като не притежава данъчна фактура, в която да е посочен като получател, на дружеството не е признато правото на приспадане на данъчен кредит, възлизащ на 11 115.83 лв. /съгласно СИЕ/, а съгласно Ревизионен акт от 19.12.2008 г., потвърден с решение № 47/26.03.2009 г. на Директора на Дирекция ОУИ при ЦУ на НАП – Варна, последното потвърдено с решение № 233/08.02.2010 г. на Адм.С – Варна по адм. д. № 1326/2009 г., влязло в сила на 05.03.2010 г. - в размер на 11 191.36 лв. Това обстоятелство води след себе си неблагоприятните за „Надин 2005” ЕООД последици от преизчисляването на финансовия резултат на дружеството за 2006 г., въз основа на което се установява допълнителна сума за довнасяне на данък по ЗКПО, лихви върху така невнесените суми, разходи по обжалване на установените от ревизиращите органи констатации и т.н.

Спорен между страните остава въпросът следвало ли е въззиваемата, през процесния период м.09.2006 г. - м.12.2006 г., в качеството си на счетоводител на въззивника, след като е констатирала несъответствието в издадените от третите лица-доставчици първични документи /с издател заличения вече ЕТ/ да осъществи т.нар. текущ контрол относно верността на предоставените й за осчетоводяване първични счетоводни документи, респ. да не ги включва в счетоводните регистри на предприятието на ЕООД.

Съдът намира, че с оглед на всички писмени и гласни доказателства по делото, категорично се установява, че с изключение на процесния период, счетоводството, водено от Н.В. от началото на 2006 г. до края на 2008 г. е било редовно с оглед на поетите от нея задължения по сключения между страните неформален договор за счетоводни услуги: съставяни са оборотни и хронологични ведомости по счетоводни сметки – месечни и годишни, водена е главна книга на счетоводните операции, редовно са водени всички регистри по ЗДДС, както и дневниците за покупки и продажби, за които са съставяни и справки-декларации по ЗДДС. Периодът, единствено през който е налице неизпълнение на поетите с договора задължения от страна на въззиваемата, изразяващо се в нарушаване на основни счетоводни принципи /подробно разяснени в допълнит. СИЕ/, а именно: документална обоснованост и предпазливост, е този от м.09.2006 г. - м.12.2006 г., когато са били погрешно осчетоводени в счетоводните регистри на „Надин 2005” ЕООД 38-те бр. фактури, издадени на заличения ЕТ. Този факт, съобразен с детайлните показания на св. Росица Маркова, присъствала по време на телефонните разговори с управителя В.Г. досежно това на чие име следва да бъдат фактурите, издадени след прехвърлянето на предприятието на ЕТ на „Надин 2005” ЕООД, непосредственото й наблюдение относно изпращането по инициатива на счетоводителката писма за уведомяване на доставчиците за настъпилата промяна в обстоятелствата, обсъждането с него на въпроса за преподписването на договорите и издаването на фактурите „на името на новата фирма”, дават основание да се кредитират показанията й, че въззиваемата е изпълнявала с необходимата професионална грижа задълженията си по договора, довело и до уведомяването на управителя за неправилното посочване на заличения ЕТ като получател във фактурите. Т.е., както правилно е констатирал първостепенния съд - въззиваемата е осъществила задължението си за текущ контрол относно верността на предоставените й за осчетоводяване първични счетоводни документи, като включването им в счетоводните регистри на предприятието на „Надин 2005” ЕООД се дължи именно на волята на представляващия дружеството В.Г. /св. Маркова: „бях свидетел на разговори между нея и Г. относно тези фактури, че трябва да се променят веднага договорите и че фактурите трябва да се издават на името на новата фирма”/. В случая не става въпрос за това, знаел ли е управителят кой е получател по фактурите /очевидно е знаел, след като той е положил подпис по тях; евентуалното недоглеждане не го оправдава/, а дали е имал представа, че отразяването им в счетоводството на дружеството е неправилно.

Не може да се приеме доводът на процесуалния представител на въззивника, че дори да се приеме, че Н.В. е упражнила текущ контрол върху фактурите и е уведомила дружеството за погрешното им съставяне, то тя не е трябвало да ги включва в счетоводството на „Надин 2005” ЕООД. Следва да се съобрази, че съгласно чл. 280 от ЗЗД с договора за поръчка /разновидност на който е и договорът за счетоводни услуги/ довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. Разпоредбата на чл. 282 от ЗЗД пък посочва, че довереникът може да се отклони от поръчката, ако това е станало необходимо за запазване интересите на доверителя /както би могъл да се дефинира процесния случай/ и не е било възможно да се вземе неговото съгласие. В конкретния случай въпросът дори не касае вземане на съгласие на доверителя, а до изпълнение на негово нареждане процесните, погрешно съставени фактури да не бъдат анулирани по предвидените в ЗСч, ЗДДС и ППЗДДС начини, а да бъдат включени в счетоводните регистри на „Надин 2005” ЕООД /напълно логично, при положение, че едноличният търговец е бил вече заличен към него момент/. Наред с това интерес от това решение дружеството-въззивник очевидно може да обоснове, след като включването на фактурите в дневника му за покупки по ЗДДС, т.е. като разход, ще доведе до намаляване на размера на дължимия за внасяне както корпоративен данък, така и данък по ЗДДС.  

С оглед гореизложеното, напълно правилно първостепенният съд се е съобразил с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 и 2 от ЗЗД, която сочи, че ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. Длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин. В случая неизпълнението на задължението за правилно и редовно водене на счетоводната отчетност при дружеството се дължи на виновното поведение на управителя на „Надин 2005” ЕООД, с оглед на което длъжникът, в случая въззиваемата Н.В., следва да бъде освободена от отговорност.

По отношение на твърдението за съществени процесуални нарушения.

Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ГПК, която посочва, че в доказателственото си искане страната посочва фактите и средствата, чрез които те ще бъдат доказани, и в частност ал. 2 - в искането за допускане разпит на свидетел страната посочва за кои факти ще бъде разпитван, е във връзка с чл. 157, чл. 159, чл. 164 и др. от ГПК, имащи за цел отделяне на допустимите и относими искания на страните от недопустимите и неотносими такива, респ. целта не е ограничаване на свидетелските показания в случай, че свидетелят се отклони от обстоятелствата, за които е допуснат да свидетелства. Съдът, водейки се от принципите за служебното начало и за установяване на истината,  съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, и осигурява на страните възможност, а и им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото. Съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, респ. неотносимите за спора показания няма да бъдат взети предвид от съда при решаването на делото.

Неоснователността на първия иск води до неоснователност и на втория, с оглед на обстоятелството, че въззиваемата не носи отговорност за действията, от които дружеството е претърпяло вреди. При това положение обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение.

С оглед направеното искане от страна на въззиваемата за присъждане на разноски за разглеждане на делото от въззивната инстанция, ведно с представения списък за разноски, съгласно изискването на чл. 80 от ГПК, то същото е основателно и следва да бъде уважено за сумата от 1 000 лв.

Водим от горното, съдът

                                                  Р    Е    Ш    И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 229/15.03.2011 година на Варненския окръжен съд, постановено по т.д. № 1558/2010 година.

ОСЪЖДА „НАДИН 2005” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Инж. Каракулаков” № 7А, с ЕИК 103946761, представлявано от управителя на дружеството В.П.Г., да заплати на Н.Т.В., ЕГН **********,***, сумата от 1 000 лв., представляващи съдебно деловодни разноски, а именно адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.