Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                  № 129 /25.06.2012 година, гр.Варна

 

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на шести юни две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                                            ИВАН ЛЕЩЕВ

 

При участието на секретаря М.Б., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 252 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК, във връзка с чл.25 от ЗЮЛНЦ.

Образувано е по въззивна жалба на сдружение с нестопанска цел „Българска национална асоциация по подводна дейност” гр.Варна, наричана по-нататък само „сдружението,” срещу решение № 34/05.01.2012 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 912/2011 година, с което е бил уважен иска на М.П.С. от гр.Русев, член на сдружението и са отменени всички решения на ОС, проведено на 09.04.2011 година. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск, като се присъдят разноските за двете съдебни инстанции.

Насрещната страна М.П.С. е изразил становище за неоснователност на въззивната жалба и моли апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение, като му присъди разноските за тази инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което въззивният съд не намира за необходимо да приповтаря неговите мотиви, а на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, като се има предвид и следното:

Решаващият извод на ВОС, че нормата на представителство при провеждането на ОС на сдружението на 09.04.2011 година не е спазена, се споделя изцяло от ВАпС. От една страна, приложеният по делото списък на явилите се лично и представлявани от пълномощник членове на сдружението не е авторизиран от ръководството на събранието, поради което по същество той и не представлява документ в процесуалния смисъл на закона. За да е годно доказателство в посочения смисъл би трябвало списъкът да е подписан от председателя и секретаря на събранието или като неразделна негова част да са приложат самите пълномощни в оригинал. Пълномощните не са приложени и като част на водения на събранието протокол. В случая не е направено нито едното, нито другото. От друга страна, до приключване на първоинстанционното производство, сдружението не е представило като доказателства по делото  пълномощните, а  е направило доказателствено искане за приемането им едва с въззивната жалба, но това искане апелативната инстанция го е отклонило поради процесуална преклузия. Следователно, само на това основание може да се приеме, че липсват доказателства за законосъобразно формиране на мнозинството при вземане на решенията по целия дневен ред, с което е нарушен чл.29, ал.1 от ЗЮЛНЦ, във връзка с чл.20, ал.1 от Устава на сдружението. Наред с това обаче, в самия списък са посочени само 26 упълномощители, които имат посочен пълномощник за събранието (а не 27, както е посочил ВОС, тъй-като за едно лице – под № 122 са посочени двама упълномощители- под № 48 и № 97), а не 33, както се твърди в жалбата и в отговора на исковата молба и както е записано в протокола на събранието, тъй-като за седем упълномощители не се съдържат данни в списъка кого са упълномощили. Това са лицата под № № 17,40,41,67,106,116 и 123. Следователно и по тази причина може да се приеме, че при формирането на мнозинството за взетите решения е допуснато нарушение на нормата на представителство - до трима представлявани съгласно чл.18, ал.7 от Устава. Впрочем, този извод на ВОС и на ВАпС се подкрепя категорично и от гласните доказателства по делото - виж протокола от с.з.на 25.11.2011 година на ВОС-л.96 от делото. Например св.Д. заявява, че не е видяла някой да гласува с картонче, на което да пише по-голямо число от 4, а св. Кралев  говори за картончета с число 6 и 7.

По изложените съображения следва да се приеме, че въззивната жалба е неоснователна, поради което обжалваното решение следва да се потвърди.

При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемия С. разноски за настоящата инстанция в размер на 400.00 лева възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното, ВАпС

 

                                                Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 34/05.01.2012 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 912/2011 година.

ОСЪЖДА „Българска национална асоциация по подводна дейност” гр.Варна, булстат № 103515825 да заплати на М.П.С. ***, с ЕГН **********, разноски по делото в размер на 400.00 (четиристотин) лева възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.