РЕШЕНИЕ

 

67

 

Гр.Варна, …11……04.2012 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на единадесети април 2012 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТEЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

        ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова гр.д. № 201  по описа на съда за 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.463, ал.2 ГПК вр. с чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по жалба на С.В.Б. ***, против решение от 12.12.2011 г., постановено по в.гр.д. № 695/2011 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с молба същото да бъде изцяло отменено, като жалбата на „Инвестбанк” АД срещу разпределение от 03.10.2011 г. по изп.дело № 20108760400732 на ЧСИ Даниела Златева, предявено на 05.10.2011 г. да бъде отхвърлена, а разпределението на съдебния изпълнител – потвърдено. В условия на евентуалност, е молила за даване указания на съдебния изпълнител да изготви ново разпределение с включване в него като привилегировани на осн. чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД на сумите от 350,40 лв. и 108 лв. разноски по идзпълнителното дело за издаване на изпълнителен лист и такса на съдебен изпълнител. Сочила е, че решението на първата инстанция е неправилно – необосновано и незаконосъобразно. Липсата на вписани марка, модел, фабричен номер на продадените движими вещи както в договора за особен залог, така и в документите по изпълнителното дело водело до необоснованост на извода на окръжния съд, че по отношение на продадените машини е било налице първи по ред особен залог - за обезпечаване на задължение на собственика към „Инвестбанк” АД. Разноските от 350,40 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист и 108 лв. такса за присъединяване към образуваното изпълнително дело, имали характер на сторени от жалбоподателката разноски по изпълнението и се ползвали с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД, поради което неправилно не били отчетени от окръжния съд като такива. Вземането на жалбоподателката произтичало от неплатен адвокатски хонорар в производство по несъстоятелност на собственика на движимите вещи „Контакс” ООД и доколкото тя предотвратила попадането на движимите вещи в масата на несъстоятелността на „Контакс” ООД, имала принос за запазване на вещите в патримониума на собственика и за осъществяване на продажбата им по изпълнителното дело. Издаденият в полза на Б. запис на заповед, за обезпечаване на вземането й за адвокатско възнаграждение, имал ролята на обезпечение за неплатените от собственика на движимите вещи разноски за запазване на описаното по изпълнителното дело имущество. Неправилно окръжният съд класифицирал по различен начин разноски от един и същ вид и ред като признавал за привилегировано вземането на „Инвестбанк” АД за разноски за издаване на изпълнителен лист, за адвокатски хонорар  и за изпълнителното дело общо в размер на 9 413,88 лв., а не приемал като разноски от същия ред  заплатените от взискателя С.Б. държавна такса в размер на 350,40 лв. и 108 лв. за присъединяване към образуваното изпълнително дело и за връчване на призовки, които трябвало да бъдат разпределени в т.1 от разпределителния протокол, а не било сторено от окръжния съд. Неправилно било и решението на окръжния съд в частта, с която той сам извършил разпределението, вместо да върне с указания делото на съдебния изпълнител за извършване на разпределение.

„Инвестбанк” АД с писмения си отговор е оспорил жалбата като неоснователна и е настоявал за оставянето й без уважение. Правилен бил изводът на окръжния съд, че вземането на С.Б. за сумата от 17 520 лв., за която е била присъединена по изпълнителното дело, представлява адвокатско възнаграждение за защита на „Контакс” ООД в обезпечително производство по повод предявен иск за обяваването на дружеството в несъстоятелност и не е превилегировано по смисъла на чл. 136 от ЗЗД. Освен това, вещите били собственост на „Мегакрон” ООД и нямали нищо общо с делото по несъстоятелност на „Контакс” ООД. Това не били разноски, направени от взискателя по обезпечаване на принудителното изпълнение, в резултат на което са продадени процесните движими вещи. На следващо място с привилегията на т.1, ал.1 от чл.136 от ЗЗД, се ползвали не взички разноски на взискателите а само онези, които са за действия, ползващи и останалите взискатели. Разноските на адв. С.Б. не били нито по принудителното изпълнение по отношение на конкретните вещи, нито ползвали останалите кредитори. Освен това присъединяването на адв. Б. в изпълнителното производство станало едва след провеждане на публичната продан на движимите вещи и тя нямала принос за това принудително изпълнение.

„Мегакрон” ООД не е подал отговор на жалбата.

При данните, че обжалваното решение на окръжен съд – Шумен е било съобщено на жалбоподателя  на 09.01.2012 г., депозираната на 16.01.2012 г. частна жалба е в срок. Като засегнат от разпределението взискател, С.Б. има право на жалба срещу решението, в частта му с която е уважена жалбата на другата страна срещу разпределението на съдебния изпълнител и в тази част настоящото производство е допустимо. Жалбата срещу решението на окръжния съд, в частта с която е оставена без уважение жалбата на другата страна по т.1 от разпределението, оставени са без уважение исканията на С.Б. по доказателствата, както и искането й за спиране на производството по изпълнителното дело до приключване на производството по гр.д. № 3989/2011 г. по описа на ШОС, е недопутима и производството по настоящото дело в тази част подлежи на прекратяване.

В частта, с която е оставено без разглеждане искането на С.Б. за спиране на изп.дело № 201008760400732 до влизане в сила на решението по гр.д. № 3989 по описа на ШРС за 2011 г., правилно е било оставено без разглеждане и производството по същото е било прекратено от окръжния съд, доколкото с него се е целяло обезпечаване на решението не по настоящото, а по друго дело и същото няма отношение към настоящия спор. В тази част, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Жалбата на С.Б. срещу решението на окръжния съд, в частта, с която е бил отменен разпределителен протокол  от 03.10.2011 г. по изп.дело № 201008760400732 по описа на ЧСИ Даниела Златева, рег.№ 876, с район на действие ШОС като незаконосъобразно по т.2 и т.3 и окръжният съд е изготвил ново разпределение от т.2 до т.3, в следния смисъл: т.2 На „Инвестбанк” АД гр.София сума в размер на 9 413, 88 лв. разноски на осн. чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД ; т.3 На „Инвестбанк” АД гр.София сума в размер на 70 013,75 лв. в качеството му на заложен кредитор на осн. чл. 136, ал.1, т.3 от ЗЗД, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението на окръжния съд в тази част като правилно – потвърдено, по следните съображения:

Производството пред Шуменския окръжен съд е било образувано по жалба на взискателя “Инвестбанк” АД гр.София против разпределение, извършено с разпределителен протокол от 3.10.2011 г. по изп.д.№201008760400732  по описа на ЧСИ Даниела Златева, регистрационен номер 876, с район на действие ШОС, с което след извършена продажба на движими вещи и внасяне на ДДС,  е останала за разпределение  сума в общ размер от  81 350 лв., от която по т.1 - 1 922.37 лв. е била разпределена на ЧСИ Даниела Златева по т.2 - на присъединения взискател адв.С.Б. е била разпределена сумата от 18 922.90 лв. на осн.чл.136 ал.1, т.1 от ЗЗД и по т.3 - на взискателя “Инвестбанк” АД е била разпределена сума в размер на 61 394.73 лв. в качеството му на заложен кредитор на осн.чл.136 ал.1 т.3 от ЗЗД.  С обжалваното решение, окръжният съд приел за частично основателни оплакванията на жалбоподателя и изготвил ново разпределение в т.2 и в т.3 от същото по посочения по-горе в решението начин.

Изпълнително дело №201008760400732  по описа на ЧСИ Даниела Златева рег. № 876, с район на действие ШОС, е било образувано по молба на “Инвестбанк” АД гр.София срещу “Мегакрон” ООД гр.Нови пазар  за дължими суми главница, лихви и разноски, въз основа на издаден изпълнителен лист от 21.06.2010г. по ч.гр.д.№657/2010г. на РС Нови Пазар, изпълнителен лист от 21.06.2010г. по ч.гр.д.№658/2010г. по описа на РС нови Пазар и изпълнителен лист от 23.06.2010 по ч.гр.д. 659/2010 г. на РС Нови Пазар.   Изпълнението е било насочено и срещу движими вещи на длъжника, които са били описани с протокол за опис от 27.05.2011 г. и продадени на публична продан, приключила с протокол за възлагане от 31.08.2011 г. при цена 97 620 лв. По отношение на тези вещи, за обезпечаване на вземането на „Инвестбанк” АД от „Мегакрон” ООД, произтичащо от договор за предоставяне на инвестиционен кредит в лева № 137-03/06 от 21.12.2006 г. е бил сключен договор за особен залог № 137-03/06, вписан под № 2006122101795 в ЦРОЗ, неразделна част от който е приложения опис на заложеното имущество /лист 332 от том I от копието на изпълнителното дело/. Независимо, че вещите не са били описани с посочване на марка, модел и фабричен номер в договора за особен залог, те са били индивидуализирани в достатъчна степен в приложението към договора, а впоследствие и по изпълнителното дело, за да се направи извод за идентичността им, поради което и съдът не споделя оплакванията на жалбоподателката в тази насока. Обезпеченото с тях вземане е било предмет на изпълнителния лист от 23.06.2010 г. /видно от заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от  23.06.2010 г./, по който е било образувано и изпълнителното производство. Жалбоподателката се е присъединила към изпълнителното дело, образувано по искане на “Инвестбанк” АД  на 21.09.2011 г., т.е. едва след продажбата на движимите вещи, поради което и към този момент тя не е правила разноски по изпълнението, като претендираните такива от 108 лв., представляват такси за присъединяване и за връчване на документи, сторени след осребряването на процесните вещи. Вземането от длъжника „Мегакрон” ООД, с което тя се е присъединила по изпълнителното дело, видно от приложения  изпълнителен лист от 19.09.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 3283/2011 г. на РС –Шумен е в размер на главница от 17 520 лв. и лихви по запис на заповед от 08.09.2011 г., а сумата от 350 лв. представлява присъдени разноски за държавна такса по това гражданско дело. Следователно, тези суми изобщо не са разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение и нямат привилегирован характер по смисъла на чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД. Дори да би се приело като доказано твърдението на жалбоподателката, че записът на заповед обезпечавал заплащането на адвокатския й хонорар по т.д. № 106/2011 г. по описа на ШОС до приключването му във всички инстанции и за юридически консултации по изпълнителните дела, то отново не става въпрос за конкретни разноски, сторени по настоящото изпълнително дело и имащи отношение към осребряването на движимите вещи.

Според чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД ползват се с право на предпочтително удовлетворение вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл.чл. 134 и 135 – от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски. Тази формулировка въвежда критерии при предпочтителното удовлетворяване на взискателите за разноски, което изключва и тезата на жалбоподателката, че в този ред се вписват всички разноски на всички взискатели. Идеята е да се даде предимство на тези от тях, които са  направили разноски  за действия, от които се ползват и останалите взискатели. Затова, като е преценил, че сумата по изпълнителния лист на присъединения взискател С.Б., както и сумата от 180 за присъединяване и връчване на книжа, не представлява привилегировано вземане по смисъла на чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД, окръжният съд е процедирал правилно. Включените в т.2 от разпределението на окръжния съд разноски на взискателя  „Инвестбанк” АД са такива, сторени в настоящото изпълнително производство  и доколкото са сторени във връзка с образуването и движението на делото, включително и осребряването на имуществото, ползват и присъединилата се взискателка С.Б. и имат привилегирован характер.

Няма различно третиране от окръжния съд на едни и същи по вид разноски спрямо двамата взискатели, защото както бе посочено, търсените 350,40 лв. разноски от жалбоподателката са такива за гражданското дело, по което е бил издаден изпълнителния й лист, а 180 лв. - разноски по изпълнителното дело са били сторени едва след продажбата на движимите вещи и не са били в интерес на другия взискател. Обратно, първоначалният взискател е платил таксите и разноските във връзка с образуването и движението на изпълнителното дело и осребряване на имуществото, поради което тези разноски ползват и другия взискател и затова имат привилегирован характер по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД.

По аргумент от чл.463, ал.1, във вр. с чл.278, ал.2 от ГПК, в производството по обжалване на изготвеното разпределение, окръжният съд, след като упражни контрол и счете акта за незаконосъобразен, сам следва да реши въпроса по жалбата, което означава сам да изготви разпределение на сумите, като то ще бъде задължително за съдебния изпълнител по силата на чл. 278, ал.3 от ГПК. Именно по този начин правилно е процедирал и окръжния съд като е отменил в съответната част разпределението на съдебния изпълнител и сам е извършил такова, поради което и оплакванията на жалбоподателката в тази насока не могат да бъдат споделени.

Водим от изложените съображения, Апелативен съд –Варна

 

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА  решение от 12.12.2011 г., постановено по в.гр.д. № 695/2011 г. по описа на Шуменския окръжен съд в следните части: -в частта, с която е отменено разпределение по разпределителен протокол от 03.10.2011 г. по изп.дело № 20108760400732 на ЧСИ Даниела Златева, предявено на 05.10.2011 г. като незаконосъобразно по т.2 и т.3, като вместо това е разпоредено ново разпределение от т.2 до т.3, в следния смисъл: т.2 На „Инвестбанк” АД гр.София сума в размер на 9 413, 88 лв. разноски на осн. чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД ; т.3 На „Инвестбанк” АД гр.София сума в размер на 70 013,75 лв. в качеството му на заложен кредитор на осн. чл. 136, ал.1, т.3 от ЗЗД;- в частта, с която е оставено без разглеждане искането на С.Б. за спиране на изпълнителното дело до приключване на производството по гр.д. № 3989/2011 г. по описа на ШРС и производството пред окръжния съд е било прекратено.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 201/2012 г. по описа на Варненския апелативен съд в частта по жалбата на С.В.Б. срещу решение 12.12.2011 г., постановено по в.гр.д. № 695/2011 г. по описа на Шуменския окръжен съд в следните му части: - с която е оставена без уважение жалбата на „Инвестбанк” АД в останалата й част; - с която са  оставени  без уважение исканията по доказателствата на С.Б.; - с която е оставено без уважение искането на С.Б. за спиране на делото до приключване на производството по гр.д. № 3989/2011 г. на ШРС.

 Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: