Р   Е   Ш   Е   Н  И   Е

                                 № 129/10.10.2011 година, гр.Варна

     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                      ПЕТЯ ПЕТРОВА

При участието на секретаря М.Б. и на прокурор К.К. от ВАпП, сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 189/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258, във връзка с чл.336 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв.В.В.,***, в качеството й на процесуален представител на М.П.М. ***, срещу решение № 85/01.02.2011 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 481/2010 година, с което е бил отхвърлен предявения иск за поставянето под запрещение на неговата майка А.Т.Д. ***. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му и уважаване на иска.

Насрещната страна А. Т. Д. не е изразила становище по въззивната жалба.

Контролиращата страна- ВАпП е изразила становище за неоснователност на въззивната жалба.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

За уважаване на иска за поставяне на едно лице под запрещение по смисъла на чл.5 от ЗЛС е необходимо да се налице едновременно две предпоставки, а именно: то да страда от душевна болест или поради слабоумие,  да не може да се грижи за своите работи. Това означава, че двата критерия-медицинския и юридическия се намират в отношение на кумулативност. При липсата на който и да е от тях следва да се приеме, че иска е неоснователен, както впрочем това е установено от първоинстанционния съд. От проведеният личен разпит на въззиваемата Д., събраните гласни доказателства, както и от СПЕ се установява, че лицето не страда от душевна болест или слабоумие и с помощта на близките си се грижи за своите работи. Наличните към момента на психиатричното изследване симптоми са за други видове заболявания и те нямат пряко отношение към психичното здраве на А.Д..

                  Пред въззивната инстанция не са ангажирани други доказателства.

По изложените съображения следва да се приеме, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение правилно.

Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, ВАпС

                                                 Р     Е      Ш     И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 85/01.02.2011 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 481/2010 година.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.