РЕШЕНИЕ

85

Гр. Варна, 04.05.2012 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и дванадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

ПЕТЯ ПЕТРОВА;

Секретар В.Т.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова,

въззивно гражданско дело № 139 по описа за 2012-та година:

 

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на „ИНФОРМАТИКА, ПРОГРАМИРАНЕ  И МАШИНИ” АД, ЕИК103056311, срещу решение № 1582/13.12.2011 год. по гр.д. 2163/2010 год. на ОС Варна, с което същото АД е осъдено да предаде на ТУ Варна, владението на недвижим имот с площ от 3250 кв.м. с идентификатор 10135.2555.21 по кадастралната карта на гр. Варна от 14.10.2008 год., на осн. Чл. 108 ЗС; както и да премахне намиращите се в същия имот постройки: производствен корпус №1 със застроена площ от 299,9 кв.м.; производствен корпус №2 със застроена площ от 299,9 кв.м., производствен корпус №3 със застроена площ от 299,9 кв.м.; бюфет в сутерена с площ от 26,2 кв.м., както и бюфет-пристройка към този корпус със застроена площ от 61 кв.м., едноетажна постройка, портиерна, със застроена площ от 15,6 кв.м., на осн. чл. 109 ЗС; Ад е осъдено да заплати на ТУ Варна сумата от 402000 лв. обезщетение за ползване на същия недвижим имот за периода 01.11.2005 – 01.11.2010, на осн. чл. 73, ал.1 ЗС; отменен е НА № 82, т.ІІ, рег.№ 4476, д. 895/16.12.1999 год. на нотариус №316 на НК, на осн. чл. 537, ал.2 ГПК, АД е осъдено да заплати на ТУ разноски и по сметка на ВОС – дължимата д.т. по исковете.

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, евентуално неправилно и необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че съдът се е произнесъл в полза на субституента, а не на Държавата, което води до обезсилване на решението, като постановено по непредявен иск. Твърди се, че съдът е достигнал до неправилен извод за идентичност на спорния имот с имот на ищеца, който е публична държавна собственост, като се твърди, че процесният имот е съседен на държавния и не се стопанисва от ТУ още от 1983 год., следователно липсва материално-правна легитимация на ищеца като собственик да води исковете, които са уважени. Излагат с3е доводи за право на собственост на въззивника върху спорния имот. Оспорва се основателността на исковете по чл. 109 ЗС и за заплащане на обезщетение за ползването на процесния имот. Претендира се отмяна и отхвърляне на исковете.

Срещу жалбата е постъпил писмен отговор от насрещната страна ТУ Варна, който оспорва всички изложени доводи в жалбата.

Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството , страна по силата на чл. 31, ал.2 ГПК вр. чл. 26, ал.4 ГПК, е изразила противоречиви становища чрез различни свои представители, редовно упълномощени от съответния Министър на РРБ.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:

Жалбата е допустима и подадена в срок.

Пред ОС Варна са били предявени искове от ТУ Варна, като субституент на Държавата, по чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС и чл. 73, ал.1, пр.2 ЗС, за предаване на владение върху недвижим имот, включващ земя и сгради, на упражняващия право на управление върху този имот ТУ, при твърдения, че имотът е публична държавна собственост, за премахване на незаконните постройки в имота и за заплащане на обезщетение за неоснователно ползване на имота от ответника в периода 01.11.2005 – 01.11.2010 год. в размер на 402000 лв. /при допуснато увеличение на първоначално претендирания размер в с.з./.

            ОТВЕТНИКЪТ изцяло е оспорил исковете с твърдения, че владее имота на правно основание, тъй като този имот е бил включен в капитала на  държавното дружество – праводател на ответника и придобит в собственост от това държавно дружество, а впоследствие и приватизиран. В условията на евентуалност се твърди придобиване на имота по давност.

Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, пред ОС не е изразила становище по исковете.

Пред въззивната инстанция спорът е изцяло висящ при същите твърдения на страните.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По отношение на твърдяната недопустимост на решението, съставът на ВАпС намира, че ВОС се е произнесъл по предявените претенции – за предаване на владението върху държавен недвижим имот на правния субект, който го стопанисва, а именно ТУ, с произтичащите от това право последици да го защитава от посегателства и да събира плодовете от ползването му, каквито са и твърденията в исковата молба. Ищецът Технически университет гр.Варна е предявил исковете в качеството си на процесуален субституент на Държавата, като висше учебно заведение/ чл.13 от ЗВО/, създадено от Държавата  и осъществяващо дейността си въз основа на предоставена държавна собственост и ежегодна държавна субсидия. Със закон на този правен субект е възложено управление на държавно имущество-чл.89 ал.2 о ЗВО/в случая земя/,поради което може да води искове за защита правото на собственост на държавата върху това имущество.

Праводателят на ТУ – МЕИ Варна е създаден с Указ №395 на президиума на НС , публ.в ДВ бр.61/4.08.1064 г. С  Решение на Народното събрание публ.в ДВ бр.68/01.08.1995г,за създаване и преобразуване на висши училища,МЕИ е преобразуван в Технически университет гр.Варна /ТУ/.

            За осъществяване на дейността на МЕИ е предоставен терен със Заповед №709/ 19.09.1964 г. на осн.§60 и 70 от Правилника за приложение на ЗПИНМ на Председателя на ОНС-Варна, с която е одобрено изменението на уличната и дворищна регулация на 23 подрайон гр.Варна, квартали 950,951 до 967,974,975,976 и 1080, които се отреждат за Машинно-електротехнически институт /л.35 от делото на ОС/. Като изменението е възприето по протокол №37/25.08.1994г. Съгл.тази заповед /според в.л. арх.С.,стр.228 от делото, неоспорено от страните/, освен направеното отреждане за МЕИ е имало и отреждане за разширение на МЕИ, което се установява и от издаденият АДС №3035/2000г в който площта на ТУ е 189 245 кв.м.

Видно от издаденият Акт №10995/23.09.1971г на ГНС-Варна,на осн.т.21 от Правилник за държавните имоти и §100 от ППЗПИНС и заповед №709/1964 г.,  целият имот е актуван с площ от 150 034 кв.м. в 23 подрайон м.Сотира гр.Варна, обхваща кв.950,951 до 967,974,975,976 и 1080,като отстъпен на Машинно-електротехнически институт гр.Варна.

С акт за публична държавна собственост № 3035 от 16.05.2000 г. на осн.чл.2 ал.2 т.4 от ЗДС,и чл.68 от ЗДС,имотът на ТУ е описан с площ – земя от 189 245 кв.м., както и са описани изградените в него масивни сгради. В графа”Предоставени права върху имота” е вписано: „МНО-Технически университет гр.Варна, чл.89 от ЗВО „.

От заключението на в.л. по проведената СТЕ границите по Генералния застроителен план на учебния комплекс са: ул.”Студентска”,ул.”Мир”,ул.”Хр.Смирненски” и бул.”Осми приморски полк” и включват предвидения терен за разширение на МЕИ. Планът е изработен  върху действащия кадастър от 1988 г.  с обща площ от 192 736 кв.м. По сега действащата кадастрална карта имотът има идентификатор №10135.2555.26 и е с площ 173 596 кв.м.

В границите на този имот, попада процесният имот с площ от 3 250 кв.м., който е обособен като самостоятелен ПИ по КК одобрена със Заповед №1892/14.10.2008 г. на изп.директор на Агенция по вписванията, при  граници: ПИ 22,ПИ26,ПИ 20 и улица/422/ или ПИ 22 /ПИ 1324 по предходен кадастрален план/, Технически университет, ИМТМ, БАН-филиал Варна и ул.”Мир”.

Имотът  е ограден, и попада в границите на имота по АДС 3035/2000 год., от който черпи права ищецът. Съобразно заключението по СТЕ, този имот попада и в терена, отреден за МЕИ с цитираната заповед от 1964 год. и по АДС от 1971 год.

Според вещото лице по СТЕ, имот с планоснимачен №9 с пл.от 3250 кв.м. фигурира за първи път  в кадастралния план от 1988 г., видно от приложение 1 към заключението на в.л. на стр.233 от делото на ОС.

Понастоящем процесният имот с площ от 3 250 кв.м. съставлява самостоятелен идентификатор №10135.2555.21 в кадастралната карта на 23 микрорайон гр.Варна, ведно с постройките в него: Производствен корпус №1/административна сграда/ със застроена площ от 299.9 кв.м.; Производствен корпус №2/административна сграда/ със застроена площ от 299.9 кв.м.;Производствен корпус №3 / административна сграда/ със застроена площ от 299.9 кв.м.; Бюфет в сутерена с площ от 25.2 кв.м.както и бюфет-пристройка отново към този корпус със застроена площ от 61 кв.м.; едноетажна постройка именувана „портиерна” със застроена площ от 15.6 кв.м.       Съобразно заключението на в.л. по СТЕ, изградените в имота 3 бр. производствени корпуса са с еднаква конструкция и представляват стоманен скелет с етернитови панели по външни и вътрешни стени,покрив-метална конструкция и покритие с етернитови плоскости;основи-железобетонни,трайно прикрепени към земята, едноетажни. Измерени на място от вещото лице същите имат следните параметри: корпус №1-30.75 м/9.90м и светла височина-2.50м; корпус 2-30.68м/9.90м,светла вис.2.50м; корпус 3- 30.70м/9.90м, светла височина-2.50м. и портиерна-3.95м/4м, с височина 2.70м. Разрешение за строеж по чл.120 ал.4 от ППЗТСУ/отм/ има само за първите две-това с №198/05.09.1984г. относно поставянето на 2 бр.временни бараки с размери 9.80м/30.60 м.  

Ответникът„Информатика,програмиране и машини” ЕООД е  образувано със Заповед № РД-17-254/29.09.1994г на министъра промишлеността,на осн.чл.261 ал.1 и чл.113 от ТЗ във вр с чл.3 от ПРУПСДП-като еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество с фирма”Информатика,програмиране и машини/ИПМ/”ЕООД-Варна,чрез отделяне  на „Централен институт по изчислителна техника и технологии”-Варна,филиал на”Централен институт по изчислителна техника и технологии/ЦИИТ/ ЕООД-София. Филиалът в гр. Варна е създаден със заповед №90-19/01.06.1983 год. на Министъра на машиностроенето и електрониката, с която е възложено на ОНС Варна да настани временно филиала и да отреди терен за построяване на самостоятелна сграда.

По делото е приложено Разрешение за строеж №198/05.09.1984 г. на Приморски районен съвет, с което на осн.чл.120 ал.4 от ППЗТСУ /отм./ е разрешено за нуждите на ЦИИТ, филиал гр.Варна монтиране на 2 бр. временни постройки с размери 9.80/30.60 м. Видно от заключението на в.л. е била издадена виза за проектиране от 27.07.1984г на 2 бр. временни бараки на ЦИИТ и одобрен проект, представляващ схема на разпределение на етажа, с нанесени външни размери и две фасади, без вертикални коти. Одобрението е извършено на 4.09.1984 г. от Приморски народен съвет. В протоколите за приемане на сгради №1 и 2 и 3, било вписано, че са сглобяеми тип СК-300. Именно към момента на приемане на обекта, наречен „временна производствена сграда” е извършено и заснемането на имота към 1988 год. в кадастралната основа. За терена е приет и одобрен по съответния ред от ОНС план за озеленяване и благоустройство /л.183 от делото на ОС/.

Със заповедта за преобразуване на ДФ, праводател на ответника, в държавно ТД е определено е седалището на дружеството в гр.Варна. Капиталът е определен съгласно цитираната заповед ”по баланса на „ЦИИТ”-Варна, филиал на”ЦИИТ”ЕООД София към 31.12.1993 г.” и е в размер на 6 574 млн.лв. Дружеството поема активите и пасивите и другите права и задължения на „ЦИИТ”-Варна, съгласно разделителен протокол от 10.03.1994г., представен по делото, към който заповедта за преобразуването препраща. Протоколът от своя страна, препраща към баланса на дружеството. Приложена е по делото Справка за разделянето по цитирания протокол,видно от който /стр.128 от делото/ на ЦИИТ-Варна са разпределени дълготрайни активи на стойност 4 104 лв и основен капитал за 2 553 лв.

С решение от 22.11.1994 г. ВОС е вписал в търговския регистър под №1 дружеството „ИПМ”ЕООД. С решение от 26.04.1996 г. е по ф.д.№1244/1996 г. на ВОС е вписана промяна в дружеството,чрез-прекратяване на дружеството и преобразуването му в „Информатика програмиране и машини”ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Варна ул.”Студентска „№1,п.к.№1.

Със Заповед № РД-17-54/29.02.1996г на министъра на промишлеността „ИПМ” ЕООД е преобразувано в „ИПМ” ЕАД ,която промяна е вписана в ТР с  решение от 26.04.1996 г. по ф.д. №1244/1996 г. на ВОС. С договор от 30.12.1997 г. Министърът на промишлеността в качеството си на орган по чл.3З ППДОП/отм./ е продал на „ИПМ-Консулт” ООД собствеността върху 3 418 поименни акции, съставляващи 52 % от капитала на дружеството. И с договор от 02.03.1999 г. е продал на лицата по чл.5, ал.2 от същия закон акции, представляващи 13 % от капитала на „ИПМ”АД гр.Варна

По делото е приложено писмо /стр.135 от делото на ОС/  от 02.10.1996 г. на министъра на промишлеността, отправено до областния управител на Област Варна за актуване на имущество, включено в капитала на „ИПМ” ЕАД .

С Решение по протокол №27/10.11.1996 г. на заседание на Градска архитектурно-градоустройствена комисия при Община Варна,по т.15/стр.51/ е оставено без уважение искането на ИПМ ЕАД за отреждане на парцел в площадка,отредена за ВМЕИ по плана на 23 микрорайон .

На 14.11.1996 г., областен управител на Варна е съставил АЧДС №25, на осн.чл.17 а и §34 от ПЗР на ПЗППДОП за процесния имот, ”построен от държавна юридическо лице върху държавна земя,като Производствено-административни сгради на”ИПМ”ЕАД Варна, както следва:Произв.корпус 1 застр.площ от 299.9 кв.м. – 1 ет; Производствен корпус №2 застр.пл.299.9 кв.м. -1 ет смес 85г. Произв.корпус №3 с бюфет в сутерена застр.пл.299.9 кв.м. смес 88г и 26.2 кв.м. 1990г., портиерна застр.пл.15.6 кв.м. 1 ет.мон.-87г, и ЗЕМЯ с площ от 3250 кв.м.”. Отразено е в Акта,че имотът е включен в капитала на търговското дружество”ИПМ”ЕАД.

Със заповед №2373/5.11.1999г процесният имот е деактуван от областния управител.

С КНА №82 т.ІІ дело 895/16.12.1999 г. на нотариус Ал.А. *** е признат за собственик на описаните по-горе сгради и земя.

По делото са изслушани и гласни доказателства, като от показанията на свидетелите се установява, че въззивното дружество и неговият праводател са упражнявали фактическа власт върху имота в същите граници от 1988 г. до момента.

За доказването на материално-правната легитимация на ищеца по всички искове следваше да се установи по безспорен начин, че процесният имот е публична държавна собственост и включен в терена, предоставен на ТУ Варна за осъществяване на неговата дейност на висше учебно заведение. Този факт е удостоверен с цитирания АДс от 2000 год.

За да се приеме за доказано, че имотът е публична държавна собственост, следва да се установи дали имотът е бил все още в терена, отреден от Държавата за дейността на ТУ Варна към момента на обявяването за публична държавна собственост, а именно с приемането на ал.2 на чл. 89 ЗВО с бр. ДВ 54/2000 год.

Налице е правоизключващо възражение от страна на ответника по исковете, а именно, че по силата на държавен акт – министерско разпореждане за преобразуване на ДФ в търговско дружество, имотът е изключен от патримониума на Държавата и е станала частна собственост – на търговско дружество, което първоначално е било държавно, впоследствие е приватизирано. Или, твърди се, че по силата на чл.1 ПМС 201/1993 год. и на чл. 17а ЗОППДОП /отм./ Държавата е престанала да бъде собственик на имота, като го е прехвърлил с надлежен акт на съответния държавен орган в патримониума на частно лице преди 2000 год.

По делото се установява,у че спорният имот е бил предоставен на МЕИ Варна със Заповед №709/ 19.09.1964т на   Председателя на ОНС-Варна за осъществяването на дейността му е бил част от този терен до 1984 год., когато процесният имот е отделен и предоставен на праводателя на ответника за упражняването на неговата дейност. Имотът е обособен и заснет като самостоятелен през 1988 год. видно е от представения по делото баланс към момента на преобразуването на филиала на ЦИИТ гр. Варна в търговско дружество, че в него са включени земя и сгради, Следователно, с акта на преобразуването този поземлен имот, ведно със сградите в него е предоставен на новообразуваното държавно търговско дружество, което е станало и техен собственик. Без значение в случая е, че сградите са имали статут на временни постройки, а за законността им не е било необходимо учредяване на право на строеж, а само строително разрешение и приемане на строителството от надлежен орган – застроен е държавен имот от Държавата.

По отношение на фактическият състав на придобиване право на собственост по чл. 17а ЗППДОП (отм.) има становище, че то включва наличие на собственост в лицето на държавата по отношение на конкретно определено имущество, отстъпването на това имущество за управлението и стопанисването му от държавно предприятие, което в момента на преобразуването му в търговско дружество има право на оперативно управление върху него, включването в баланса на новообразуваното дружество на това имущество и съответствието на това право с акта на преобразуването му, т.е. в този акт следва да не е предвидено друго по отношение на включването на имуществото в капитала на новообразуваното еднолично търговско дружество / така Решение № 96 от 6.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 886/2009 г., I т. о., ТК/.

В по-новата практика се налага становището, че„…по същия правен въпрос, са постановени решения по чл. 290 от ГПК, които са задължителни, съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В тях най-общо се приема, че съставът на чл. 17а от ЗППДОП (отм.) включва само двата елемента, посочени в правната норма - предоставяне на дадено имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие и последващо преобразуване и приватизация на това предприятие. Реалното ползване на предоставеното имущество, както и заприходяването му в баланса на държавното предприятие не са елементи от фактическия състав, но от тези факти, наред с всички останали доказателства, може да се съди за наличието на предоставянето на това имущество на съответното предприятие. В този смисъл са решения № 263/19.07.2010 г. по гр. д. № 1157/09 г. на ВКС, I ГО; решение № 340 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 1349/09 г. на ВКС, I ГО, решение № 238/09.08.2010 г. по гр. д. № 685/09 г. на ВКС, II ГО и др.”, съобразно Решение № 643 от 4.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1196/2009 г., I г. о., ГК.

В настоящия случай, съставът на ВАпС приема, че предпоставките за възникване на придобивното основание на чл. 17а ЗППДОП /отм./ са безспорно доказани, тъй като правопораждащият акт – разпореждането на принципала, извършващ преобразуването, препраща към баланса на дружеството, а от включване на процесната земя в баланса на праводателя на ответника безспорно се доказва предоставяне на спорния имот за стопанисване и управление на това дружество. Не се доказаха твърденията за нищожност на приватизационните договори.   

По отношение на границите на поземленият имот, той е заснет в настоящите си граници още от 1988 год. и те не са променяни и понастоящем. Дори и да не е заснет като самостоятелна единица в кадастралната основа, това не сочи на липса на обект на правото, ако останалите доказателства по делото сочат, че е имотът е предоставен за управление като обект на собственост и включен в баланса на дружеството към момента на преобразуването, следователно налице е фактическия състав на чл. 17а ЗОППДОП /отм./. / така Решение № 910 от 11.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1512/2009 г., I г. о., ГК/.

Налага се изводът, че процесният имот не е публична държавна собственост, а е собственост на ответника по силата на приватизационните договори, представени по делото.

В заключение, не е доказана твърдяната материално-правна легитимация на ищеца за предявяване на исковете в настоящото производство. Исковете са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

При несъвпадащи крайни изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Разноски за първата и за въззивната инстанция следва се присъдят на въззивника в размер на 29866 лв.

Воден от изложеното, съдът

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1582 от 13.12.2011 год. на Варненски окръжен съд, постановено по гр.д. 2163/2010 год., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Технически университет Варна, като процесуален субституент на Държавата, чрез Министъра на РРБ, срещу на „ИНФОРМАТИКА, ПРОГРАМИРАНЕ  И МАШИНИ” АД, ЕИК103056311, гр. Варна, за предаване на владението на недвижим имот, публична държавна собственост, с площ от 3250 кв.м. нанесен под идентификационен номер 10135.2555.21 в кадастралната карта на 23 микрорайон гр.Варна,одобрена със Заповед №1892/14.10.2008г на изп.директор на Агенция по вписванията ,при  граници:ПИ 22,ПИ26,ПИ 20 и улица/422/или ПИ 22/ПИ1324 по предходен кадастрален план/Технически университет,ИМТМ БАН-филиал Варна и ул.”Мир”, на основание чл.108 от ЗС; за ПРЕМАХВАНЕ на намиращите се в имот  с площ от 3250 кв.м. нанесен под идентификационен номер 10135.2555.21 в кадастралната карта на 23 микрорайон гр.Варна,постройки: Производствен корпус №1/административна сграда/ със застроена площ от 299.9 кв.м.;Производствен корпус №2/административна сграда/ със застроена площ от 299.9 кв.м.;Производствен корпус №3 административна сграда/ със застроена площ от 299.9 кв.м.; Бюфет в сутерена с площ от 26.2 кв.м.както и бюфет-пристройка отново към този корпус със застроена площ от 61 кв.м.;едноетажна постройка именувана „портиерна” със застроена площ от 15.6 кв.м.,на основание чл.109 от ЗС; за заплащане на сумата 402 000 лв. /четиристотин и две хиляди лева/, представляваща обезщетение за лишаването му от възможността да ползва имота площ от 3250 кв.м. нанесен под идентификационен номер 10135.2555.21 в кадастралната карта на 23 микрорайон гр.Варна,за периода от 01.11.2005г до 01.11.2010г,като среден пазарен наем ,на основание чл.73 ал. ал.1 предл.2 от ЗС; за отмяна на осн.чл.537 ал.2 от ГПК на НА №82 т.ІІ рег.№4476, дело 895/16.12.1999г.на нотариус А.А. вписан под № 316 на Нотариалната камара, с район на действие ВРС.

ОСЪЖДА ТУ Варна ДА ЗАПЛАТИ на „ИНФОРМАТИКА, ПРОГРАМИРАНЕ  И МАШИНИ” АД, ЕИК103056311, гр. Варна разноски за двете инстанции в размер на 29866 лв.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                ЧЛЕНОВЕ: