ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№489

Гр.Варна, 17 август 2011 г.

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на седемнадесети август  2011 г. в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

     ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

           ПЕТЯ ПЕТРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 296 по описа на съда за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. № 296/2011 г. на Апелативен съд -гр.Варна е по реда на чл. 274 от ГПК вр. с чл. 435 ГПК и е образувано по частна жалба на „Синерджен” ЕООД гр.Балчик, представлявано от М.Л., подадена чрез адв. А.А., против определение № 143 от 08.03.2011 г., постановено по в.гр.д. № 168/2011 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на ЕООД „Синерджен” срещу действията на частен съдебен изпълнител Л.Тасева, вписана под № 737 при КЧСИ, с район на действие Добрички окръжен съд по изп.дело № 20107370401378 като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е недопустимо, евентуално неправилно – незаконосъобразно, като е молил за неговата отмяна и за разглеждане на жалбата му срещу действията на съдебния изпълнител по същество. Настоявал е, че неправилно съдът е разгледал жалбата му като подадена от длъжник по изпълнителното дело, при положение, че срещу него нямало издаден изпълнителен лист. Той следвало да има качеството на кредитор при една евентуална продажба на ипотекирания имот, а не на ипотекарен длъжник. Освен това, той не бил поел солидарно задължението, закупувайки ипотекиран имот, поради което и нямал качеството на длъжник в изпълнителното производство, а определението на частния съдебен изпълнител за конституирането му като такъв било „нищожно”, което водело и до нищожност на последващите действия на съдебния изпълнител по описа на имота. Настоявал е, че бил „измамен” от продавача – „Акроза 777” ООД, който не го уведомил, че имотът е ипотекиран. За конституирането му като длъжник по изпълнителното дело бил нередовно уведомен, поради което и всички последващи действия в това число и описът на имота били „нищожни”.  При извършване на описа били допуснати и процесуални нарушения – не бил назначен преводач на управителя на жалбоподателя.

Взискателят „Българо – американска кредитна банка” АД е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и е настоявал за потвърждаване на обжалваното определение.

Останалите лица – насрещна страна в производството не са подали  отговор на жалбата.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на прекратителното определение на окръжния съд, като неизгодно за него и е редовна. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Пред окръжния съд, жалбоподателят – приобретател на ипотекиран от длъжника в полза на взискателя недвижим имот, е обжалвал действията на частния съдебен изпълнител по конституирането му като ипотекарен длъжник в изпълнителното производство и извършения на 20.12.2010 г. опис на ипотекирания недвижим имот.

В новия ГПК е въведен изричен списък на действията и отказите на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани. Т.е. вместо генералната възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител /както предвиждаше стария ГПК/ е въведен т.н. „ексклузивен” подход, установен в разпоредбите на чл. 435, чл. 463 и чл. 503 от ГПК, където са визирани конкретните действия и откази на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване, както и лицата, разполагащи с право на жалба за всяко от тях.  Така поотделно са посочени действията, допустими за обжалване от взискател, длъжник, съпруг на длъжника, трето лице и лице, внесло задатък. Обжалването на всички останали действия и от лица, които не разполагат с такова право, е недопустимо.

В никоя от визираните от разпоредбата на чл. 435 ГПК хипотези не е предвидено действието на съдебния изпълнител по конституирането на ипотекарен длъжник в изпълнителното производство да подлежи на обжалване, поради което жалбата срещу това действие е процесуално недопустима. Освен това, същата е била и просрочена, защото не е била подадена в едноседмичния срок от връчване на съобщението. Последното, приложено на лист 417 от преписа на изпълнителното дело, е връчено на 14.12.2010 г. на пълномощника на Джордж Питър Сент Клеър, снабден с пълномощно във връзка  с водене на дела /приложено на лист 418 от преписа на изпълнителното дело/, а жалбата е подадена на 23.12.2010 г. т.е. ден след изтичането му.

Другото обжалвано действие е извършването на опис на ипотекирания имот, обективирано в протокол за опис от 23.12.2010 г.

Изпълнението е било насочено срещу ипотекиран от длъжника в полза на банката – взискател по изпълнителното дело недвижим имот, придобит от жалбоподателя преди образуване на изпълнителното дело. Оплакванията на жалбоподателя са се свеждали до това, че той не е поемал задължение към банката и срещу него не е бил издаден изпълнителен лист за такова задължение, а освен това при изповядване на сделката не е знаел за ипотеката, а и е бил умишлено заблуден от продавача – длъжник.

Така изложените основания за обжалване на описа на имота, също не са от визираните в разпоредбите на чл. 435 от ГПК в хипотезата на обжалване от длъжник /според чл. 435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските./, каквото положение има жалбоподателя. Макар и да не фигурира в изпълнителния лист като длъжник, въз основа на ипотеката изпълнението се насочва върху имота и той става длъжник в изпълнителното производство. Обжалваното пред окръжния съд действие на съдебния изпълнител по описа на имота, не попада измежду подлежащите на обжалване такива, поради което жалбата е била недопустима и в тази част. Затова, същата не е била разгледана от окръжния съд и правилно производството по делото е било прекратено.

Тъй като правото на жалба е предоставено на длъжника само за конкретно посочените в закона действия на съдебния изпълнител, извън визираните хипотези защитата си жалбоподателят може да реализира по исков ред.

С оглед изложените съображения, Апелативен съд –Варна,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 143 от 08.03.2011 г., постановено по в.гр.д. № 168/2011 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: