ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
Гр.Варна, ……..03.2011 г.
Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на …………………. март 2011 г. в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА
ПЕТЯ ПЕТРОВА
Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова ч.гр.д. № 98 по описа на съда за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 396 и сл. ГПК.
Частно гражданско дело № 98/2011 г. на АС гр.Варна е образувано по две частни жалби: - от „В и В строй” ООД, гр.Варна, представлявано от управителя В.Б. ***, представлявано от изп.директор К.Г., подадена чрез адв. Х.Х. ***, против определение № 3852/10.12.2010 г., постановено по гр.д. № 2080/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което съдът е допуснал обезпечение на предявения от Н.К.Й. *** и ЗСК–Девня” АД гр.Девня иск за присъждане на сумата от 25 425,79 лв. или 13 000 евро, представляваща част от 120 000 евро неустойка по предварителен договор от 04.06.2009 г., сключен между страните, чрез запор върху банкови сметки на двете дружества до размер на сумата от 25 425,75 лв. при условие на внесена от ищцата парична гаранция в размер на сумата от 2 000 лв.
Жалбоподателите са настоявали, че определението е неправилно, поради липсата на предпоставките по чл. 391 от ГПК за неговото допускане. Писмените доказателства не били в подкрепа на вероятната основателност на предявения иск, предвид неизправността на ищцата по договора. Не била налице и нужда от обезпечаване на иска, защото ответниците притежавали достатъчно имущество, което гарантирало осъществяването на правата на другата страна при евентуално уважаване на иска. Незаконосъобразно при налагане на обезпечителната мярка „запор” на банковите сметки на двете дружества, съдът не посочил да се преминава от сметка в сметка до достигане на определената сума, а наложил запора върху всички сметки на двете дружества. Определената гаранция на ищцата, съпоставена със запорираната сума била в твърде малък размер.
Н.Й., чрез адв. М.Н. от АК гр.Варна, с писмения си отговор е оспорила жалбите и е молила за потвърждаване на обжалваното определение.
Частните жалби са подадени в срок, от лица с правен интерес от обжалване на определението, с което е допуснато обезпечение на предявения срещу тях иск чрез запор на банковите им сметки и са допустими. Разгледани по същество те са неоснователни, поради следните съображения:
Според чл.389, ал.1 ГПК, във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска.
Обезпечението, съгласно чл. 391 от ГПК, се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако: 1/ искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или 2/ бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от ЗЗД, а целта на производството по чл.390 ГПК е да се обезпечи упражняването на правата на молителя по едно благоприятно за него решение по предявения иск.
За да се допусне исканото обезпечаване на иска, следва да бъде установено, че ищецът има такова право. Последното е налице, когато съществува интерес от обезпечаването на иска /обезпечителна нужда/ и освен това искът е допустим и е подкрепен или с писмени доказателства, или с изразената от ищеца готовност за представяне на гаранция в определен от съда размер.
В настоящия казус, ищцата е претендирала за солидарното осъждане на ответниците за заплащане на сумата от 13 000 евро, представляваща част от уговорена в чл. 17 от предварителен договор за замяна на недвижими имоти от 04.06.2009 г., неустойка от 120 000 евро за неизпълнение в срока на задължението за прехвърляне на собствеността върху обещаните имоти. Горното води до извода за допустимост на предявения иск.
Налице е и нужда от обезпечаването на иска, тъй като без налагане на обезпечението би се затруднило или изцяло осуетило осъществяването на правата на ищцата по едно бъдещо благоприятно за нея решение по делото. Тази нужда е налице независимо от обстоятелството, че ответниците разполагали с друго имущество, което можело да послужи за удовлетворяване на евентуалните права на ищцата, щом това имущество не е предмет на обезпечението.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които обаче не са достатъчни да обосноват извода за възникнало в полза на ищцата вземане за неустойка по чл. 17 от договора. Това прави приложима хипотезата на чл. 391, ал1, т.2 от ГПК за допускане на обезпечението при внесена от молителя гаранция съгласно чл.180 и чл.181 от ЗЗД. Размерът й е определен в съответствие с разпоредбата на чл. 391, ал.3 от ГПК, на база преките и непосредствени вреди при евентуално неоснователно обезпечение и с оглед установената практика - в размер на сумата от 2 000 лв.
Обезпечителната мярка „запор” на вземанията на ответниците от банки /запор на банкови сметки/ е допустима /от вида на изрично посочените в чл. 397, ал.1, т.2 от ГПК/ и доколкото цели да съхрани имуществото на ответниците по висящия иск с оглед удовлетворяване на паричното вземане на ищеца правилно е наложена от окръжния съд само до размера на претендираната сума от 25 425,75 лв. /левовата равностойност на 13 000 евро/. В този смисъл, настоящата инстанция не споделя оплакванията на жалбоподателите, че запорът бил наложен върху всички посочени сметки в банки без ограничение на размера на обезпечението.
Що се отнася до възраженията на жалбоподателите по отношение вида на обезпечителната мярка с оглед ограничаване на търговската им дейност, както и предвид твърдението им за наличие на друго имущество, което може да служи за обезпечение, същите разполагат с правото по чл. 398 от ГПК да искат замяна на обезпечението.
С оглед изложените съображения, като е допуснал обезпечаване на иска при условие на внесена от ищцата парична гаранция от 2 000 лв., окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Затова, и по изложените съображения, Апелативен съд –Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3852/10.12.2010 г., постановено по гр.д. № 2080/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: