РЕШЕНИЕ

№ 49

гр.Варна, 28.03.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на шестнадесети март, двехиляди и единадесета година в публичното заседание в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

секретар М.Б.,

прокурор ,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова В.гр. дело № 97/11 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на Ц.З.В. *** срещу решението на Окръжен съд-Варна от 17.12.2010 г. по гр.д.№ 702/10 г., с което е отхвърлен като неоснователен иска му, предявен против Е.Л.З. за присъждане на сумата от 30 000 евро, предмет на договор за заем от 28.05.2007 г. поради липса на предсрочна изискуемост, на основание чл.240 от ЗЗД. Оплакванията са за неправилност, незаконосъобразност и постановяване в нарушение на процесуалните правила с искане за отмяната и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен.

В подаден писмен отговор и в съдебно заседание пълномощникът на въззиваемата оспорва подадената жалба и изразява становище за правилност на постановеното решение.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск от Ц.З.В. *** срещу Е.Л.З. *** с правно основание чл.240,ал.1 от  ЗЗД. Ищецът твърди, че през 2005 г. дал на ответницата – негова внучка в заем сумата от 30 000 евро за покупката на апартамент, находящ се в гр.Варна; за дадената сума съставили писмен договор на 28.05.2007 г., в който посочили срок за връщането й януари 2015 г.; в т.4 от договора постигнали съгласие относно предварителна изискуемост на даденото с едномесечно предизвестие ако заемателят с действията си намалява имуществото си и се поставя в невъзможност да върне заема. Твърденията са, че поради наличието на основанията по т.4 от договора, ищецът отправил писмена покана за връщане, връчена на 10.03.2010 г. и претендира осъждане на ответницата да заплати исковата сума, ведно със законната лихва и разноските по делото.

Оспорвайки изцяло иска, ответницата твърди, че макар и валидно възникнало, вземането на ищеца не е изискуемо. Твърди също, че разпоредителните действия на ответницата не могат да се квалифицират като такива, свързани с намаляване на имуществото и поставяне в невъзможност да върне заема.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че на 28.05.2007 г. между въззивника като заемодател и въззиваемата като заемател е сключен валиден договор за заем на сумата от 30 000 евро, получена през 2005 г. Постигнато е съгласие за връщане на заетата сума в срок от десет години – през януари 2015 г. В т.4 от договора е дадено право на заемодателя, да събере заетата сума с едномесечно предизвестие ако заемателят с действията си намалява имуществото си и се поставя в невъзможност да върне заема.

С нот.акт № 64, том І, рег.№ 1207, н.д.№ 64/2005 г. на нотариус Б.В. се установява закупуването от Е.З. на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Козлодуй” № 4,ет.3 за сумата от 45 000 евро, 9 000 евро от които са заплатени преди подписването на договора, а остатъкът от 36 000 евро – чрез кредит от „Райфайзенбанк /България/” ЕАД. В деня, следващ заличаването на вписаната ипотека, имотът е бил продаден за сумата от 102 000 евро, от които 53 350 евро са изплатени в брой от купувачите до 30.06.2009 г., а остатъкът от 48 650 лева – по банков път.

Е.З. е придобила чрез дарение с нот.акт № 13, том V, рег.№ 12049, н.д.№ 813/2004 на нотариус Б.В. недвижим имот – амбулатория № 1 в гр.Варна, ул.”Козлодуй” № 14.

Не са доказани в процеса доводите на ответницата относно липса на представителна власт за лицата – пълномощници на ищеца при отправянето на нотариалната покана и при предявяването на иска, предвид последващото потвърждаване на действията им.

Т. 4 от договора съдържа право на заемателя за предсрочна изискуемост при кумулативно наличие на едномесечно предизвестие за връщане и действия на заемателя, свързани с намаляване на имуществото и поставяне в невъзможност да върне заема. Доказателства в тази насока не са представени. Намаляване на имуществото е налице тогава, когато длъжникът намалява актива или увеличава пасива му. Безспорно е по делото, че ответницата – след продажба на закупения през 2005 г. имот е получила сума, надхвърляща два пъти неговата придобивна стойност. Това, както и факта, че тя притежава и друг недвижим имот, придобит чрез дарение, изключват извода, че са изпълнени предпоставките на т.4 от договора за заем между страните по делото.

Предявеният иск следва да бъде отхвърлен, а обжалваното решение – потвърдено като правилно. При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата сумата от 1650.00 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция, на основание чл.81, вр. с чл.78,ал.3 от ГПК.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

                             Р       Е       Ш      И :

ПОТВЪРЖДАВА решението на Окръжен съд-Варна от 17.12.2010 г. по гр.д.№ 702/10 г.

ОСЪЖДА Ц.З.В., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Л.З. – Й. сумата от 1650 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция, на основание чл.81, вр.с чл.78,ал.3 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                   2.