ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27                                   12.01.2011 г.  гр. Варна

Апелативен съд - Варна                                   Гражданско отделение

На       12 явуари                                                                   2011 год.

в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                                                  ИВАН ЛЕЩЕВ

Като разгледа докладваното от  С. Илиева в. частно гражданско дело № 8  по описа за 2011 година.

Производството е по чл. 278 от ГПК, образувано по жалбата на Т.П.Д. и Ю.П. *** срещу определението на Търговищкия окръжен съд № 458/23.11.2010 г., постановено по гр. д. № 27/2010 г. /л. 210-212/, с което е оставена без уважение жалбата на пълномощника им адв. К. за изменение на постановеното по горепосоченото дело решение в частта му за разноските.

В срока по чл. 276 от ГПК срещу частната жалба не е постъпил писмен отговор от ответната страна.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в чл. 78 ГПК. Според разпоредбите на чл. 78 от ГПК предпоставки за присъждане на разноски са заявено искане и фактически направени разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие /л. 52/ договореното адвокатско възнаграждение на адв. Караниколов е в размер на 4 200 лева, от което са му заплатени САМО 700 лева, като е уговорено в срок до 15.05.2010 г. да му бъдат заплатени ище 750 лева. Съгласно представената по делото разписка на л. 138 допълнително са му заплатени тези 750 лева. Освен това, жалбоподателите са направили и разходи за вещо лице в размер на 60 лева, видно от приложената по делото на л. 119 квитанция. Следователно, общо направените по делото от ответниците в първоинстанционното производство разноски са в размер на 1 510 лева, колкото са им били и присъдени с решението от окръжния съд. Възстановяването на разходи по уговорен адвокатски хонорар се дължи от загубилата спора страна, САМО АКО ТОЗИ ХОНОРАР Е БИЛ ЗАПЛАТЕН към момента на приключване на устните състезания. В този смисъл е и константната практика на ВКС на РБ/определение № 150 по ч. гр. д. № 160/2009 г. на ІV г. о.; определение № 455 по ч. гр. д. № 385/2009 г. на ІV г. о.; определение № 20 по т. д. № 474/2008 г. на ІІ т. о. както и цитираната такава в обжалваното определение на ТОС/.

Неоснователно се явява и направеното от ответниците искане за заплащане на гориво за ползвания автомобилен превоз от гр.София до гр. Търговище и нощувка с платен гараж на адвоката им.  Горецитираният договор за правна защита и съдействие не съдържа клаузи, които да уреждат дължимост на подобни разходи от клиента отделно от уговорения хонорар.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – да се потвърди.

Водим от гореизложеното, Варненският апелативен съд

                             О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определението на Търговищкия окръжен съд № 458 от 23.11.2010 г., постановено по гр. д. № 27/2010 г.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.   

                                                                                2.