Р Е Ш Е Н И Е
№ 36 /02.03.2011 година, гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на 02.02.2011 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЕВЕРИНА ИЛИЕВА
ЧРЕНОВЕ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ИВАН ЛЕЩЕВ
При участието на секретаря В.Т. и прокурор ИСКРА АТАНАСОВА от ВАпП, сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 685/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, във връзка с чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ.
Образувано е по въззивни жалби на:
1. Прокуратурата на РБ срещу решение № 28/20.10.2010 година на Разградския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 79/2010 година, с което тя е осъдена да заплати на насрещната страна Ц.К.Ц. *** обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 60000.00 лева и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 32.17 лева, претърпени в резултат от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязло в сила решение № 131/11.06.2007 година на Шуменския окръжен съд, постановено по ВНОХД № 1037/2006 година, ведно със законната лихва върху двете главници от 11.06.2007 година до окончателното им изплащане, както и разноски по производството в размер на 3490.00 лева. Прави се оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му в тази част изцяло или алтернативно-частично относно иска за неимуществени вреди, тъй-като ищецът не е доказал наличието на причинно следствената връзка между увреждането и дейността на прокуратурата, но нито във въззивната жалба, нито в пледоарията в о.з.на 26.01.2011 година представителят на прокуратурата е изразил становище за размера.
2. Ц.К.Ц. *** срещу същото решение на РОС, но в частта в която предявеният от него иск за неимуществените вреди е бил отхвърлен за разликата до 100000.00 лева, както и относно иска за имуществени вреди в размер на 800.00 лева - изплатени за адвокатска защита по наказателното дело, по което е оправдан. Правят се оплаквания за неправилност на обжалваното решение и се иска отмяната му в посочената част и уважаване на исковете до посочения размер, ведно с лихви и разноски, тъй-като не е спазено изискването за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществените вреди и неоснователно РОС не е уважил претенцията за 800.00 лева платен хонорар за защита по наказателното дело.
Въззивните жалби са процесуално допустими, но по същество са неоснователни, с изключение на 150.00 лева от претендираната сума по иска за имуществени вреди в размер на изплатени по наказателното производство 800.00 лева за адвокатска защита.
След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:
Безспорно е, че ищецът по първоинстанционното производство е бил незаконно обвинен в извършване на престъпление от общо характер, за което е бил оправдан, но наказателното производство за него е продължило повече от 14 години. Безспорно е също така, че по това производство ищецът е заплатил разноски за един адвокат за защита в размер на 800.00 лева, която сума е сравнително малка спрямо сложността и продължителността на процеса, както и че ищецът не се е възползвал от съществуващата в процесуалния закон възможност да поискан прекратява на делото поради изтичане на давността за това, тъй-като е искал изцяло и без никакво съмнение да реабилитира своята репутация сред обществото и близките си. Безспорно е и това, че ищецът през течение на наказателния процес е получил увреждане на физическото и душевно здраве, изразяващо се в заболяване от диабет, увреждане (изваждане) на много-14 зъба, психично разстройство макар и с временен характера и други, които са в пряка причинна връзка с преживяното напрежение, стрес, огромен дискомфорт в отношенията си с най-близките роднини, приятели и познати. Всички тези обстоятелства са подробно и аналитично изследвани от първоинстанционният съд, поради което и въз основа на чл.272 от ГПК, ВАпС не намира за нужно да ги приповтаря, а ги приобщава към своите мотиви. При това положение следва да се даде изчерпателен отговори само на въпросите (на доводите) поставени в двете въззивни жалби в подкрепа и в опровержение на обжалваното решение. Поради факта, че е налице огледална схема на позициите на двете страни в процеса, то в настоящето решение съображенията за неоснователност на жалбата на прокуратурата се явяват съображения в полза на другата страна и обратно
Първият аргумент на прокуратурата е, че първите две оправдателни присъди на Ц. са били обжалвани от частните обвинители-граждански ищци и поради това тя не може да носи изцяло отговорността за претендираните вреди. Този аргумент не може да бъде споделен по две съображения. Първо, обвиненията, макар и с различна правна квалификация, са повдигани от органите по разследването, т.е. обвиненията са за престъпления от общ характер. Второ, през цялото времетраене на производството срещу Ц. прокуратурата активно е поддържала повдигнатите обвинения, включително и по третата оправдателна присъда на РРС, като я е протестирала по надлежния ред.
Вторият довод на прокуратурата също е неоснователен, в смисъл, че като не е поискал прекратява на производството поради изтичане на давността, ищецът сам е станал причина за удължаване на наказателното производство. Реализирайки правото си да бъде оправдан за деянието, което не е извършил, но за което е обвиняем и подсъдим, ищецът е реализирал едно изконно свое право на почтено име в обществото и това право не може да е и санкция спрямо него - да получи намален размер на дължимото му обезщетение.
Третият довод се отнася до наличието на твърдяните заболявания и причинната връзка с поведението на прокуратурата. В това отношение всички назначавани по делото експертизи са категорични, че големият и продължителен стрес може да породи и/или да отключи различни по вид и тежки по своя характер или продължителност заболявания и когато тези заболявания действат в един и същ отрязък от време върху един човек тяхното неблагоприятно действие се увеличава. В това отношение констатациите и изводите на първоинстанционният съд са точни и правилни.
Последният довод относно иска за неимуществените вреди се отнася до изискването за справедливост при определяне на неговия размер. Апелативната инстанция намира, че присъдения размер от 60000.00 лева е справедлив както от гледна точка на доказаните множество увреждания на физическото и психично здраве на ищеца, така и в контекста на неимоверно продължителния период на наказателната интервенция спрямо същия. В настоящият случай не може да се приеме и наличие на съпричиняване по смисъла на гражданския закон, поради което оплакването на прокуратурата за прекомерност на присъденото обезщетение е несъстоятелно. Няма основание да се прави и механичен паралел с други подобни случаи на присъдени обезщетения, нито пък да се обосновава по-малък размер на щетите от факта, че е била взета най-леката мярка за неотклонение по НПК спрямо същото лице, тъй-като моралните вреди са строго индивидуални и се причупват винаги през моралните ценности на личността и нейното понятие за достойнство и добро име.
Наред с горното, от гледна точка на въззивната жалба на Ц., следва да се има предвид, че справедливия размер на обезщетението включва и законната лихва върху главницата от 11.06.2007, т.е само към настоящия момент мораторната лихва надхвърля 50%, като по този начин обезщетението като цяло се приближава към първоначално претендирания размер.
По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното решение следва да се потвърди изцяло в частта на иска за неимуществените вреди. При този изход на делото правилно прокуратурата е осъдена да заплати и съответните разноски за първата инстанция.
Апелативната инстанция намира, че искането за заплащане на имуществени вреди в размер на 800.00 лева, представляващи платени разноски за един адвокат при защитата на ищеца пред различните съдебни инстанция по наказателното производство, е основателно но само до размер на 150.00 лева(недоминирани 150000.00 лева), а в останалата част не са доказани. Обстоятелството, че ищецът е искал делото да приключи не с прекратяване поради давност, а с оправдателна присъда, не се отразява на първопричината за воденето на това наказателно дело, а именно-повдигнатото обвинени в престъпление от общ характер. В този смисъл настоящата инстанция следва да му присъди тази сума.
При този изход на делото пред въззивната инстанция, прокуратурата следва да понесе и съразмерна част от разноските за тази инстанция - само 70.00 лева от общо заплатеното възнаграждение за адвокатска защита в размер на 1800.00 лева.
В частта на иска за имуществени вреди за сумата от 553.89 лева решението на РОС е влязло в сила.
Водим от горното, ВАпС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 28/20.10.2010 година на Разградския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 79/2010 година само в частта, в която е отхвърлен иска на Ц.К.Ц. *** против прокуратурата на РБ на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за плащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, за което е оправдан с влязло в сила решение на № 131/11.06.2007 година по ВНОХД № 1037/2006 година на Шуменския окръжен съд за сумата от 1203.89 лева до 1353.89 лева и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА прокуратурата на РБ да заплати на Ц.К.Ц. ***, с ЕГН **********, обезщетение за причинени имуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева, (заплатено от същия възнаграждение за един адвокат), претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязло в сила решение № 131/11.06.2007 година по ВНОХД № 1037/2006 година на Шуменския окръжен съд, ведно със законната лихва до окончателното й изплащане, считано от 11.06.2007 година, както и съразмерната част от разноските за въззивната инстанция в размер на 70.00(седемдесет) лева за адвокатска защита и процесуално представителство.
ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото решение на Разградския окръжен съд в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.