РЕШЕНИЕ

№ 29

Гр. Варна, 21.02.2011 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и единадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;      

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

ПЕТЯ ПЕТРОВА;

 Секретар М.Б.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова,

въззивно гражданско дело № 680 по описа за 2010-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на Г.П.Р., ЕГН **********,***, срещу решение № 1266/01.11.2010 год. по гр.д. 599/2009 год. на ОС Варна, с което е отхвърлен предявеният от него иск срещу „БЕЛОС” ООД, гр. Белослав за заплащане на сумата от 44464 лв., претендирана като дадена с оглед на неосъществено основание – проектиран договор за продажба на недвижим имот в с. Калиманци, община Суворово, представляващ 1/3 ид. ч. от дворно място, цялото с площ от 2380 кв. м, съставляващо парцел № І в кв. 18 по плана на селото, ведно с 1/3 ид. ч. от едноетажна сграда в същия имот със застроена площ от 154 кв. м след реконструкция, на осн. чл. 55, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от завеждане на делото – 23.03.2009 г. до окончателното й изплащане.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по искане за намаляване размера на иска на 35000 лв.Излагат се подробни съображения за анализа на доказателствата и фактите по делото, като се твърди, че фактът на предаване на сумата от 35000 лв. е доказан, срещу тези пари ищецът не е получил нищо, следователно сумата следва да му се върне. Твърди се, че съдът не е възприел действителната воля на страните с оглед на дадените от ищеца на ответното дружество суми. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на иска за сумата от 35000 лв. Същевременно, решението се обжалва изцяло и не е направено искане за намаляване или отказ от иска.

Срещу жалбата не е постъпило писмено възражение от насрещната страна, не е изразено становище и в съдебно заседание.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:

Жалбата е допустима и подадена в срок.

Пред ОС Варна производството е образувано по иск от г-н Р. срещу "БЕЛОС" ООД за заплащане сумата 44464 лв. В исковата молба се твърди, че парите са били внесени в касата на дружеството от г-н Р. като физическо лице, в лично качество, „под условие, че ще ми бъде прехвърлена 1/3 от собствеността на  посочения имот” /ИМ, л.4/, като се има предвид недвижим имот в с. Калиманци. Твърди се, че понастоящем това няма как да стане, още повече, че имотът е реконструиран и с увеличена цена. Претендира се връщане на вложението, ведно със законната лихва от завеждане на иска.

В хода на процеса ищецът е заявил, че поддържа иска до размера, доказан от СТЕ, но нито е оттеглил иска си в останалата му част, нито се е отказал от него, включително и пред настоящата инстанция, където беше запитан изрично за това. Следователно, не е налице валидно изменение в размера на иска, тъй като неговото намаляване може да бъде извършено само чрез посочените процесуални действия – оттегляне или отказ от иск.

Ответникът е оспорил иска в  писмен отговор и в съдебно заседание с твърдения, че сумите са платени във връзка с трудовия договор на ищеца с дружеството. Оспорва други отношения с ищеца. Прави неуточнено възражение за прихващане.

Ищецът сочи, че трудовият договор е бил прекратен, поради изтичане на срока.

След преценка на събраните по делото доказателства, въз основа на становищата на страните и приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на решението, предвид твърдението за намаляване на размера му, което не е взето предвид от съда, следва да се има предвид, че претенцията над размера от 35000 лв. не е оттеглена, не е направен и отказ от нея, поради което и следва да бъде разгледана в целия заявен размер с исковата молба.

Видно е от договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.10.2004 год., че ответното дружество е закупило от Община Суворово бивше училище за сумата от 47800 лв.

По делото не е било спорно и е установено получаване на сума от ответното дружество от ищеца в размер на 35000 лв.: От представените заверени копия от квитанции (л. 12 от делото на ВОС) се установява, че ответникът е получил от ищеца сумите: 20000 лв. на 18.10.2004 г. и 1000 лв. на 30.03.2006 г., като основанието за плащането е посочено като „обект „Калиманци”. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 76), което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че ищецът е дал, а ответникът е получил 20000 лв. на 27.10.2004 г. и 15000 лв. на 07.06.2005 г.

От представеното заверено копие от протокол (л. 13 от делото на ВОС) се установява, че на 27.05.2005 г. ищецът и представляващите ответното дружество, но в качеството им на физически лица, са признали, че ищецът е внесъл сумата 32200 лв. за извършеното строителство, както и 20000 лв. – по-рано, отразени в касата на ответното дружество, за закупуването, строителството, ремонта и реализацията на обекта в с.”Калиманци”. От общата сума страните са се споразумяли, че 14175 лв. касаят друг обект.

Това споразумение е подписано от трите физически лица, които са заявили, че участват при равни квоти в посочените дейности. То е подписано след датата на закупуване на имота, т.е. трите физически лица са възнамерявали да уредят отношенията си по споразумението тепърва, като придобият права и доходи от имота при равни квоти.

Не са установени други суми, дадени от ищеца, вкл. и след проверката по ревизионния доклад (допълнително заключение на вещото лице на л. 98 от делото).

В протокола от 27.05.2005 г. (л. 14) Ч. е заявил, че е трябвало да има предварителен договор за прехвърляне на обекта на трите физически лица.

В протокола от 23.08.2006 г. (л. 15) ищецът е поискал цялостна справка за дейността на дружеството. След това е поискал да си оттегли участието за обекта в с. Калиманци, като му се изплати дела. В отговор Ч. е заявил, че делът на ищеца може да бъде изплатен изцяло, но той (ищецът) ще загуби много.

Налага се изводът, че ищецът е имал уговорка с двамата представляващи ответното дружество да финансира частично закупуването, преустройството и реализиране на доходност от определен имот срещу предоставяне на дял от правото на собственост върху имота. Придобиване на право на собственост срещу заплащане на цена може да бъде определено като договор за продажба, дори когато касае част от правото. Реализация на доходи от вещта е правомощие на всеки собственик, както и е задължение участието му в ремонта и поддръжката на вещта. Не е въведено твърдение за друго споразумение между страните, нито от ищеца, нито от ответника, поради което и не може да се правят догадки какви други уговорки между страните са направени, например за съвместно реализиране на стопанска дейност с ремонтирания обект. Подобни догадки са извън предмета на делото така, както е заявен от ищеца и извън предмета на доказване, очертан и от твърденията на ответника, в чиято тежест е да докаже, че дадената сума е с оглед на съществуваща кауза, ако го твърди.

От представените протоколи се установява, че споразумението да се прехвърли част от обекта на ищеца няма да бъде осъществено, като не се е стигнало дори до юридическото оформяне на този проект.

Същевременно, направените възражения за друго основание на извършените вноски от ищеца, като служител на трудов договор в дружеството, не се доказаха, тъй като и в самите квитанции е посочено, че сумите са за обект в с. Калиманци. Не е уточнено и доказано и направеното възражение за прихващане, което в този му вид не е било разгледано от съда.

При това положение се налага изводът, че ищецът е внесъл в касата на дружеството сума от 35000 лв. с оглед придобиване на права върху имот, които няма да му бъдат прехвърлени. Налице е хипотезата на чл. 55, ал.1, изр.2 ЗЗД – извършено е плащане с оглед неосъществено основание, с което ответното дружество се е обогатило неоснователно за сметка на имуществото на ищеца.

Искът е доказан до размер от 35000 лв. и следва да бъде уважен в този размер. За разликата до претендираната сума от 44464 лв. искът следва да се отхвърли.

Предвид установената частична основателност на иска, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която предявеният иск се отхвърля за сумата от 35000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска и вместо него да се постанови друг, с което искът да се уважи до размер от 35000 лв., на осн. чл. 55, ал.1 ЗЗД. В останалата му отхвърлителна част за разликата от 35000 лв. до 44464 лв. решението следва да се потвърди. На ищеца и въззивник следва да се присъдят разноски за двете инстанции в размер на 3700 лв. 

С оглед на горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1266/01.11.2010 год. по гр.д. 599/2009 год. на ОС Варна, само в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Г.П.Р., ЕГН **********,***, иск срещу „БЕЛОС” ООД, гр. Белослав за заплащане на сумата от 44464 лв., претендирана като дадена с оглед на неосъществено основание – проектиран договор за продажба на недвижим имот в с. Калиманци, община Суворово, на осн. чл. 55, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от завеждане на делото – 23.03.2009 г. до окончателното й изплащане, ДО РАЗМЕР ОТ 35000 лв., и вместо него постановява:

ОСЪЖДА „БЕЛОС” ООД, гр. Белослав да заплати на Г.П.Р., ЕГН **********,***, сумата от 35000 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 23.03.2009 год. до окончателното изплащане на сумата, като дадена на неосъществено основание, на осн. чл. 55, ал.1 ЗЗД; както и да му заплати разноски за двете инстанции в размер на 3700 лв..

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1266/01.11.2010 год. по гр.д. 599/2009 год. на ОС Варна, в останалата му отхвърлителна част по отношение на разликата от 35000 лв. до претендирания размер от 44464 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: