О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№10

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в закрито заседание на 05.01.2011 в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 РАДОСЛАВ СЛАВОВ

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 674/2010 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

 Подадена е частна жалба от „Стария дъб” ООД гр.Търговище срещу Разпореждане от 07.12.2010 год. по т.д. № 254/2010 год. на Окръжен съд гр.Силистра, т.о. в частта, с която е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса по предявените обратни искове срещу „Лоджистик” ЕООД и КУИППД с правно осн. чл. 108 ЗС. Аргументирайки се с разпоредбата на чл. 83 ал.1 т.4 от ГПК, частният жалбоподател твърди, че не дължи държавна такса по иска с оглед влязлата в сила присъда срещу Д.К. – бивш управител на дружеството, от чиито престъпни действия същото е претърпяло вреда, изразяваща се в неправомерното преминаване на имуществото в патримониума на „Лоджистик” ЕООД.

Съставът на Апелативен съд гр.Варна намира, че частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 83 ал. 1, т. 4 от ГПК предвижда облекчен достъп до правосъдие на ищците по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда.

От данните по делото се установява, че наистина Д.К. е осъден за присвояване в полза на „Лоджистик” ЕООД на имущество на „Стария дъб” ООД на стойност 1 040 000 лв. Въпреки това не може да се приеме, че настоящата хипотеза попада в приложното поле на цитираната разпоредба. Предмет на предявените искове е правото на собственост върху недвижими имоти, а не гражданските последици от деянието, за които важи обвързващата сила на присъдата. Ответник по исковете не е причинителят на увреждането, а същите са насочени при условията на обективно и субективно съединяване, както следва: установителен иск за собственост срещу ищеца в лицето на КУИППД и осъдителен иск срещу втория ответник – „Лоджистик” ООД.

Наред с това следва да се изтъкне, че производствата по ЗОПДИППД са безплатни само за Комисията в качеството й на орган по глава ІІІ от закона, действащ в защита на обществения интерес. В този смисъл е определение № 276 от 21.05.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 298/2009 г., I г. о., ГК.

Поради изложените мотиви настоящият състав намира, че не са налице основания за освобождаване на частния жалбоподател от заплащане на държавна такса. Разпореждането на Окръжен съд гр.Силистра е правилно и следва да бъде потвърдено.  Доколкото отказът от освобождаване от държавна такса прегражда пътя на защита на ищеца, определението подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 ГПК.

Водим от горното съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 07.12.2010 год. по т.д. № 254/2010 год. на Окръжен съд гр.Силистра, т.о. в частта, с която е оставено без уважение искането на „Стария дъб” ООД гр.Търговище за освобождаване от държавна такса по предявените обратни искове срещу „Лоджистик” ЕООД и КУИППД с правно осн. чл. 108 ЗС  и чл. 124 ГПК.

Определението подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: