Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                         № 19/04.02.2011 година, гр.Варна

                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                                     ИВАН ЛЕЩЕВ

При участието на секретаря В.Т., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 662/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С.К.С. *** срещу решение № 1198/18.10.2010 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1292/2009 година, с което е бил осъден да заплати на бившата си съпруга Й.С.М. *** обезщетение за виновно причинени имуществени вреди в резултат на премахване (събаряне) на съсобствен недвижим имот, в размер на 16700.00 лева, както и разноски по делото в размер на 668.00 лева. Правят се оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му и отхвърляне на иска на Й.М. и в тази част, като се присъдят и разноските за двете инстанции.

Въззиваемата  Й.С.М. оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Въззивната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Безспорно е, че страните са придобили процесния имот по време на брака си и че след прекратяване на имуществената общност поради развод те имат по ½ ид.част от него. Безспорно е с оглед на приетото от ВОС заключение на тройната СТЕ, че пазарната стойност на съборената (старата) сграда в имота е 33400.00 лева. При това положение спорни между страните са два въпроса, а именно: налице ли е премахване (разрушаване) на старата сграда и дали това премахване е извършено от въззивника виновно, включително при непредпазливост.

Отговорът и на двата въпроса според въззивният съд е утвърдителен.

С оглед на фактическите обстоятелства, на които е предявен иска и неговата правна квалификация, както и въз основа на събраните по делото доказателства,  правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че въззивникът виновно (макар и не при умисъл) е причинил на въззиваемата М. имуществени вреди в размер на горепосочената сума. От една страна, старата сграда, която страните са имали като съпружеска общност заедно с терена и другите подобрения в него, е била търпима, след като по делото не са ангажирани никакви доказателства в обратния смисъл и е съществувала повече от 40 години. За разлика от това, изградената на нейно място от въззивника нова постройка , макар и върху част от зидовете на съборената постройка, не може да бъде узаконена и за нея е влязла в сила надлежна заповед на ДНСК за премахването й. В този смисъл новата постройка не може да се приеме, че е подобрение или компенсация за съборената такава. От друга страна, разпоредбата на чл.45 от ЗЗД изрично предвижда, че при деликта вината се предполага до доказване на противното. Тази законова презумпция не е оборена от събраните по делото доказателства. Дори от показанията на посочените от въззивника свидетели –Ж.Б. и Д.К. се установява, че старата сграда не е била срутена, „покривната конструкция не е била разрушена”-л.71-72 от делото на ВОС. Това означава, че дори и да се е налагал частичен или пълен ремонт на покривната конструкция, то въззивникът, който е предприел това, е следвало да действа с грижата на добрия стопанин. Във всички случаи обаче гой е следвало да иска и съгласието (одобрението) на другия съсобственик за едно или друго съществено преустройство или ремонт на вещта, които действия имат характер на управление на общата вещ по смисъла на чл.32 от ЗС. Това не е направено нито предварително, нито по време на извършване на „ремонта”, а старата постройка е съборена до основи и на нейно място, макар и върху част от  старите основи, без строителни книжа е изградена съвършено нова постройка, с други индивидуализиращи белези. Това недвусмислено сочи на противоправност в  поведението на въззивника при премахване на старата постройка.

При това положение и след като възприема изцяло мотивите на ВОС, апелативния съд намира, че обжалваното решение следва да се потвърди.

При този изход на делото въззивникът следва да понесе разноските на насрещната страна за тази инстанция-600 лева адвокатско възнаграждение.

В останалата отхвърлителна част на иска за разликата до предявения размер от 30000.00 лева решението на ВОС е влязло в сила.

Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, ВАпС

                                                   Р   Е   Ш   И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1198/18.10.2010 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1292/2009 година в частта, в която С.К.С. ***, с ЕГН ********** е осъден да заплати на Й.С.М. *** с ЕГН ********** обезщетение за виновно причинени имуществени вреди на основание чл.45 от ЗЗД в размер на 16700.00 лева и разноски в размер на 668.00 лева..

ОСЪЖДА С.К.С. *** с ЕГН ********** да заплати на Й.С.М. *** с ЕГН ********** разноски по въззивното производство в размер на 600.00(шестстотин)лева адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.