Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                          № 8 /13.01.2011 година, гр.Варна

                              В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети декември две хиляди и десета година в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                    ПЕТЯ ПЕТРОВА

При участието на секретаря В.Т. сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д. 615/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на В.К.Л., М.И.Л. и К.Г.Л.,***, срещу решение № 934 от 06.07.2010 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 553/2009 година, с което е била развалена съдебна спогодба от 16.03.2007 година по гр.д.№ 4888/2004 година на ВРС, ХІІ-ти състав и са осъдени да заплатят на насрещните страни С.А.С. разноски в размер на 2341.39 и на Б.И.М. 2138.53 лева. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска от въззивната инстанция да го отмени и да отхвърли предявените искове, като бъдат присъдени и направените по делото разноски за двете инстанции.

Насрещните страни, въззиваемите С. Ат.С. и Б. Ив.М. оспорват въззивните жалби, като неоснователни и молят въззивния съд да потвърди обжалваното решение, като присъди и разноските за тази инстанция.

Въззивните жалби са процесуално допустима, но по същество са неоснователни.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

По силата на постигната спогодба по горепосоченото гражданско дело на ВРС, вторите двама жалбоподатели е следвало да уравнят дяловете на останалите съделители чрез изплащане на посочените в спогодбата суми - 41000.00 лева на С.С. и по 13666.67 лева на Б.М. и В.К.Л.. Плащането е следвало да се извърши в срок до един месец от подписването на спогодбата, т.е до 16.04.2007 година. По делото е безспорно, че в този срок не е имало плащане към никой от двамата кредитори (въззиваеми) - ищци по първоинстанционното производство. Безспорно е също така, че посочената в спогодбата банкова сметка *** С.С.  не е била на нейно име и това обстоятелство действително е пречка за изпълнение. Но според договора за спогодба длъжниците са имали и втора възможност за плащане -  в брой. Ако кредиторът е отказвал да получи плащане в брой (на ръка), то е следвало длъжникът да отправи нотариална покана или сумата да се депозира в банка съгласно чл.97, ал.1 от ЗЗД. В случая сумата дължима на С.С. е депозирана в банка „ОББ „- Варна едва на 21.08.2008, но кредиторът е отказал да подпише съответен договор с банката за обслужване на депозитната сметка (л.9-10 от делото на ВОС) и на практика не се е възползвал от тази сума , а по делото е обосновал и доказал твърдението си за липса на интерес от късното изпълнение. В този смисъл правилно Варненският окръжен съд се е позовал на разпоредбата на чл.79, ал.2, във връзка с чл. 87, ал.3, изречение второ от ЗЗД, тъй-като длъжниците не са предложили на кредиторите по време на съдебния процес да изпълнят в разумен срок изцяло дълга си, ведно с обезщетение за забавата. Ефектът на реалното изпълнение за едно забавено плащане на парична сума  може да бъде постигнат, но само ако длъжникът предложи дължимото заедно с  обезщетението за забавата.

По отношение на ищеца Б. Ив. М. не е имало и закъсняло или неточно, а е налице пълно неизпълнение. Плащането в брой спрямо него е било възможно независимо от това, че към датата на падежа той не е бил в РБ, тъй-като въззивницата М.Л. е била и  негов пълномощник л.74-л.82 от делото на ВОС) и е разполага с актуален негов адрес и данни за кореспонденция. Дори и при неоказване на съдействие от негова страна следваше да има нотариална покана или внасяне на сумата в банка по реда на чл.97, ал.1 от ЗЗД, тъй-като договореността в съдебната спогодба и за това плащане го прави носимо, а не търсимо.

Не могат да бъдат споделени доводите във въззивната жалба на В. К.Л., че спрямо нея предявените искове са недопустими. В качеството си на съ- делител и участник в съдебната спогодба тя става и страна-ответник по предявените искове.

По изложените съображения и като се опира изцяло на мотивите на първоинстанционния съд, апелативната инстанция намира въззивните жалби за неоснователни, а обжалваното решение за правилно и обосновано.

При това положение следва да се приеме, че вторите двама от въззивниците са неизправни страни по посочената съдебна спогодба, от което следва, че обжалваното решение следва да се потвърди, а направените от въззиваемата С.С. разноски за един адвокат пред въззивния съд в размер на 3800.00 лева следва да се възложат върху тях.

Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, ВАпС

                                            Р   Е   Ш   И :

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 934/06.07.2010 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 553/2009 година.

ОСЪЖДА М.И.Л. с ЕГН ********** и К.Г.Л. с ЕГН **********,***-Б-5-13 да заплатят на С.А.С. ***, с ЕГН ********** разноски за възззивната инстанция-възнаграждение за един адвокат, в размер на 3800.00 (три хиляди и осемстотин) лева.

Решението подлежиш на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                             2.