ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№   100/ 16 февруари  2011 г.                                          гр. Варна

Апелативен съд - Варна                                   Гражданско отделение

На       16 февруари                                                               2011 год.

в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                  ИВАН ЛЕЩЕВ

  Като разгледа докладваното от  С. Илиева в. частно гражданско дело № 60  по описа за 2011 година.

Производството е по чл. 278 от ГПК, образувано по жалбите на Технически университет-Варна чрез юр. Иван Русев и адв. Вл. Данев срещу определението на Варненския окръжен съд № 3848/09.12.2010 г., с което е прекратено производството по гр. д. № 1081/2010 г., с молба да бъде отменено като незаконосъобразно и делото да се върне за продължаването му.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Александрид” ООД-Варна, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Другите страни физически лица – ответници по делото не са изразили становище по жалбата.

Видно от материалите по делото Варненският районен съд – Х състав е бил сезиран СЛЕД НАПРАВЕНОТО УТОЧНЕНИЕ /л. 37 от гр. д. № 4047/2010 г./ с ОТРИЦАТЕЛЕН УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК /чл. 124, ал. 1 ГПК/, предявен от ТУ- Варна срещу С.С.С., Е.М.Х., Акинс С.М., Р.М.С., Х.М.С. *** по отношение на имот – публична държавна собственост, предоставени на ищеца по чл. 21, ал. 1, т. 11 от Закона за висшето образование и Заповед на ИК на ГНС-Варна. След прекратяване производството по горепосоченото дело на основание чл. 118, ал. 2 във връзка с чл. 104, т. 3 от ГПК, във ВОС е образувано гр. д. № 1081/2010 г., производството по което отново е оставено без движение с разпореждане № 1802/-4.06.2010 г. с указания, едното от които /за уточняване вида на предявения установителен иск – положителен или отрицателен/ ВЕЧЕ е било изпълнено с молбата на ищеца, подадена до ВРС. След отстраняване на другите недостатъци на исковата молба окръжният съд е изпълнил предвидените в чл. 131 от ГПК действия и въз основа на постъпилия от ответното „Александрид” ООД-Варна отговор и без да е конституирана като страна Държавата /чл. 26, ал. 2 ГПК/ и да й е била дадена възможност да изрази становище, е постановил определение за прекратяване производството по делото – предмет на настоящото въззивно производство. В това определение окръжният съд без да съобрази уточняващата молба на ищеца /подадена пред ВРС/, неправилно е приел, че предявеният иск е положителен установителен иск за собственост, предявен срещу лица, които са се разпоредили с процесния имот, поради което и в конкретния случай било недопустимо установяването на права на собственост към минал момент. Според първоинстанционния съд „за ищеца /лично и в качеството му на процесуален субституент/ липсва правен интерес от предявяване на иск срещу лица, които не се легитимират като собственици към момента на предявяване на иска”, тъй като собственик на процесния имот по силата на правна сделка – покупко-продажба, се явявало ответното дружество. Освен това, според окръжният съд  по отношение на ТУ липсвала и активна процесуална легитимация да предявява иска от името на Държавата, тъй като спорът за собственост по отношение на ответниците – физически лица и Държавата бил решен със СПН с реституционното решение във воденото адм. д. № 780/1996 г. на ВОС. Производството по делото е прекратено като недопустимо поради: неотстраняване нередовностите на исковата молба /неуточняване вида на предявения установителен иск/; липсата на „активна процесуална легитимация”; липсата на правен интерес за ищеца от предявяване на иск срещу лица /ответниците-физически лица/, които не са собственици на процесния имот и наличието на влязъл в сила съдебен акт в реституционното производство, т. е. СПН по отношение на спора за собственост на процесния имот.

Така постановеното определение е незаконосъобразно по следните съображения:

1/ Както бе отбелязано по-горе ищецът е уточнил с молба вида на предявения от него установителен иск още в образуваното във ВРС гр. дело № 4047/2010 г. на Х състав /л. 37/, прекратено и изпратено по компетентност на ВОС.

2/ Недопустимо е смесването на процесуалната с материално-правната легитимация. Процесуалната легитимация е принадлежност на правото на иск, а материално-правната такава е титулярство на гражданското правоотношение Въз основа на приложените по делото писмени доказателства /Актове за държавна собственост/ ищецът – ТУ-Варна заявява, че е носител на вещни права върху имот – ПУБЛИЧНА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ, ПРЕДОСТАВЕН МУ ЗА УПРАВЛЕНИЕ И СТОПАНИСВАНЕ. Следователно, ищецът се явява процесуален субституент, овластен да предявява искове и да отговаря по искове за собственост на вещи /в конкретния случай – недвижим имот/, които са му предоставени за управление, а всъщност са собственост на държавата /чл. 14 ЗДС и чл. 89 от ЗВС/.   

3/ Установителен иск е този, чийто петитум се ограничава с искането да се разреши граждански спор със сила на пресъдено нещо, както е в настоящия случай – на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Преценката за правния интерес се извършва въз основа на обстоятелствата, на които се основава искът; от съдържанието на спорното право, посочено в петитума на исковата молба и вида на търсената защита. Интересът от установителния иск се разкрива, когато по делото ответникът оспорва претендираното от ищеца право или претендира правото, което ищецът отрича. Следователно, за да съществува интерес от установителния иск е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от него право. В случая владеенето на спорния недвижим имот от ищеца не изключва отрицателния установителен иск за собственост срещу ответниците, които се противопоставят и легитимират с титул за собственост. Следователно, по отношение на ТУ-Варна е налице правен интерес от водене на настоящото дело.

4/ Един от изводите на окръжния съд за липса на правен интерес от предявяването на иска в конкретния случай е основан на становището за невъзможността от осъществяване на косвен съдебен контрол и наличието на СПН, който извод се явява незаконосъобразен. В исковата молба се твърди, а и не се спори от ответниците /вж. отговора на ответното дружество по чл. 131 ГПК – л. 68-73/, че процесният недвижим имот е възстановен на ответниците – физически лица /впоследствие разпоредили се с общо 3 кв. м. ид. части от имота в полза на търговското дружество/, по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС с влязлото в сила решение, постановено по адм. д. № 780/1996 г. на ВОС. В административното производство не се решава спор за принадлежността на правото на собственост, а само спор за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността. При спор за обема от права, които са били възстановени по реда на ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. ТУ-Варна разполага с правото на иск за отричане правото на собственост на лицето, легитимиращо се с решение за възстановяване на собствеността, респ. на правоприемник на такова лице, като в исковото производство следва да бъде установен този обем от права и спорът за принадлежността на правото на собственост бъде разрешен със СПН. Обстоятелството дали в това производство съдът може да упражни косвен съдебен контрол за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността, е ирелевантно за допустимостта на иска, тъй като косвеният съдебен контрол се упражнява от съда при извършването на преценка за основателността на заявената претенция и може да обхване както материалната законосъобразност на административния акт, така и неговата валидност. Ето защо, направеният от окръжния съд извод за наличието на СПН се явява незаконосъобразен /касае основателността на предявения иск, а не неговата недопустимост./ В този смисъл е и Определение № 513/22.12.2010 г. на ВКС на РБ-ІІ г. о., постановено по гр. д. № 524/2010 г./

По изложените съображения обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от гореизложеното, Варненският апелативен съд

                             О П Р Е Д Е Л И:

          ОТМЕНЯВА определение № 3848/09.12.2010 г., постановено по гр. д. № 1081/2010 г. на Варненския окръжен съд.

          ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                      2.