Р Е Ш Е Н И Е

№47/22.03.2011 г.

гр.Варна,

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 23.02.2011 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ИВАН ЛЕЩЕВ

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 589/2010 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК (отм).

С Решение № 597/04.11.2010 год. по гр.д. № 1238/2009 год. на ВКС на РБ, ІІІ г.о. е обезсилено въззивното решение на Апелативен съд гр.Варна по в.гр.д. № 110/2009 год, с което е потвърдено решение № 42/28.01.2009 год. по т.д. № 38/2008 год. на Окръжен съд гр.Варна, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. С отменителното решение са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, както и за оставяне на исковата молба без движение за уточняване на петитума и привеждането му в съответствие с обстоятелствената част.

С молба от 20.12.2010 год. ищецът е отстранил посочената нередовност на исковата молба, в следния смисъл: претендирал е на осн. чл. 55 ал.1, предл.трето от ЗЗД ответникът да бъде осъден да върне на Държавата същото количество и номинална стойност компенсаторни инструменти, получени на отпаднало основание, респ. да заплати тяхната равностойност в размер на пазарната им цена при условията на чл. 13б, ал.3 от ЗСКИ. С уточняващата молба не е предявен нов иск, тъй като заплащането на равностойността на компенсаторните инструменти е последица от неизпълнението на задължението за реалното им връщане.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

С решение № 769/04.02.2000 год. на Областния управител на обл. Монтана наследниците на Георги Петров Клисурски, сред които и ответникът, са били обезщетени чрез компенсаторни записи по реда на ЗОСОИ за отчуждени с Указ № 40/1945 год. земи и постройки. След изготвяне на оценка на имуществото, подлежащо на обезщетяване, в полза на ответника е било издадено временно удостоверение № 29-Б-828-1143-К за компенсаторни бонове с номинална стойност 2 260 400 лв.

С последващо решение № 1170/29.09.2000 год. на Областния управител на обл. Монтана е отменено като незаконосъобразно решение № 769/04.02.2000 год. След проведен съдебен контрол то е оставено в сила с решение по адм.д. № 9380/2002 год. на Върховния административен съд.

С отмяната на решението за обезщетяване на ответника с компенсаторни бонове е отпаднало основанието за тяхното получаване. Независимо, че се е разпоредил с тях, той дължи връщането им на осн. чл. 13б, ал.3 ЗСКИ, който е специален закон по отношение чл. 55 ал.1, предл.3 ЗЗД, но е във връзка с него, защото почива върху общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.

Цитираната разпоредба предвижда задължение за лицето, получило компенсаторни инструменти, след отпадане на основанието за това да върне същото количество и номинална стойност в едномесечен срок от уведомяването му. Представеното по делото уведомително писмо е без данни да е било връчено на ответника, но съгласно общия принцип при липса на изрична покана, исковата молба кани длъжника.

Възражението на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно, поради следните мотиви:

Производството по обжалване на решение № 1170/29.09.2000 год. на Областния управител на обл. Монтана е приключило със съдебен акт по адм.д. № 9380/2002 год. на Върховния административен съд, влязъл в сила на 26.02.2003 год. На тази дата вземането за връщане на издадените компенсаторни записи е станало изискуемо. Исковата молба е постъпила в Окръжен съд гр.Варна на 23.01.2008 год., т.е. преди изтичане на давностния срок. От датата на завеждане на иска ответникът се счита поканен да върне получените на отпаднало основание компенсаторни инструменти. Въпреки констатираната неточност при формулирането на петитума, от съдържанието на исковата молба ясно личи основанието на претенцията, както и юридическите факти, от които то се извлича. Без значение е обстоятелството, че в по-късен момент е отстранено несъответствието между петитума и обстоятелствената част на иска, тъй като съгласно изричния текст на чл. 100 ал.4 ГПК (отм), поправената искова молба се счита редовна от деня на нейното подаване.

На въпроса какво трябва да се върне след отпадане на основанието, съдебната практика е трайна и непротиворечива, а именно – дължи се онова, което е получено без основание или на отпаднало основание. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 13б от ЗСКИ, а именно – подлежат на връщане същото количество и номинална стойност компенсаторни инструменти, с които ответникът се е обогатил неоснователно, респ. тяхната пазарна стойност. В мотивите на решение № 598/04.11.2010 год. на ВКС на РБ изрично е указано, че сума в размер на пазарната цена (стойност) на компенсаторните инструменти може да се иска не само когато такива не могат да бъдат закупени поради спиране на търговията с тях, но и алтернативно – ако длъжникът не ги е върнал в срока по чл. 13б, ал.1 ЗСКИ (арг. от ал.3). В подкрепа на това са цитирани опр.№ 1715/09 по гр.д. № 261/2009 год. на ІV г.о. и № 235/10 по грд. № 193/10 на ВКС на РБ.

Поради особения обезщетителен характер на характер на тези инструменти като временно платежно средство, пуснато в обръщение от държавата на капиталовите пазари, в процеса на търгуването им те притежават цена, която във всеки момент може да е различна от номинала, представлявайки в същото време еквивалент на тяхната моментна пазарна стойност. Ето защо, ответникът дължи връщане на същото количество и номинална стойност компенсаторни инструменти, получени на отпаднало основание, които той следва да закупи и предостави по реда на чл. 13б, ал.2 от ЗСКИ, а при неизпълнение на това задължение – да заплати тяхната пазарна стойност. Тя следва да бъде събрана в рамките на принудителното изпълнение по реда на чл. 521 ал.2 ГПК в случай на неизпълнение на задължението за реалното предаване на компенсаторните инструменти, получени от ответника на отпаднало основание.

Неоснователно е възражението на ответника, изтъкнато в писмената му защита, че правото му да получи обезщетение в компенсаторни инструменти не е отменено изцяло, а само в частта относно утвърдените оценки и установените квоти. С решение № 1170/29.09.2000 год. на Областния управител на Област Монтана изцяло е отменено Решение № 769/04.02.2000 год., с което наследниците на Г. и М. К. са обезщетени с компенсаторни записи по ЗОСОИ. С отмяната на това решение отпада и основанието за всички последващи актове, включително оценката и издаденото въз основа на нея временно удостоверение. Именно с получените въз основа на него компенсаторни записи ответникът се е обогатил неоснователно, поради отмяната на решението, послужило като основание за издаването им.

Поради изложените мотиви настоящият състав намира, че постановеното решение, с което е отхвърлен искът на Държавата, представлявана от Министъра на финансите чрез Областен управител на Област Монтана, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а искът- уважен.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 64 ал.1 ГПК (отм) в полза на ищеца следва да се присъдят разноските за делото в размер на 13 942 лв, както и юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции в размер на 2000 лв.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 42/28.01.2009 год. по т.д. № 38/2008 год. на Окръжен съд гр.Варна и вместо него

П О С Т А Н О В И :

ОСЪЖДА Т.И.Б. ЕГН ********** ***, район Младост, ж.к.”Възраждане” бл.53, вх.5 ап.11, със съдебен адрес гр.София, ул.”Иван Денкоглу” № 15 б ет.1, адвокатско дружество „Цветкова и партньори”, ДА ПРЕДАДЕ по реда на чл. 13 б от ЗСКИ на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, чрез Областен управител на Област Монтана, компенсаторни записи по ЗОСОИ получени на отпаднало основание с временно удостоверение № 29-Б-828-1143-К, с номинална стойност 2 260 400 лв.

ОСЪЖДА Т.И.Б. ЕГН ********** ***, район Младост, ж.к.”Възраждане” бл.53, вх.5 ап.11, със съдебен адрес гр.София, ул.”Иван Денкоглу” № 15 б ет.1, адвокатско дружество „Цветкова и партньори”, ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, чрез Областен управител на Област Монтана разноски по делото в размер на 13 942 лв, както и юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции в размер на 2000 лв

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)