РЕШЕНИЕ

№ 43

гр.Варна, 16.03.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на втори март, две хиляди и единадесета година в публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                            ИВАН ЛЕЩЕВ

секретар М.Б.,

прокурор ,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова В.гр. дело № 56/11 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на пълномощника на Б.Х. ***, Афганистан срещу решението на Окръжен съд-Варна от 12.11.2010 г. по гр.д.№ 2672/09 г., с което е отхвърлен иска, предявен срещу Т.С.К. за приемане за установено, че тя му дължи сумата от 30 000 евро, с правно основание чл.240 от ЗЗД, вр.с чл.79 от ЗЗД и чл.415 от ГПК. Като се позовава на незаконосъобразност и необоснованост, моли за отмяната му и за уважаване на предявения иск.

Процесуалният представител на въззивницата оспорва допустимостта на въззивната жалба, по което съдът се е произнесъл в з.з. от 8.02.2010 г. По същество я оспорва и изразява становище за законосъобразност на решението.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема следната фактическа обстановка:

Предявен е иск от пълномощника на Б.Х. ***, Афганистан срещу Т.С.К. за приемане за установено в отношенията между страните, че съществува вземане на упълномощителя срещу ответницата в размер на левовата равностойност на 30 000 евро, възникнало по силата на договор за заем, обективиран в нот.акт № 112/2006 г.

Оспорвайки предявения иск, процесуалният представител на ответницата твърди, че не е доказано в процеса сключването на валиден договор за заем между страните, както и реалното предаване на исковата сума.

Безспорно е в процеса, че в производството по реда на чл.415, ал.1 от ГПК ищецът следва да установи вземането си. С оглед на твърденията в исковата молба, съдът приема, че вземането произтича от договор за заем, а искът е с правно основание чл.240 от ЗЗД.

По иска с правно основание чл.240 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД следва да бъде установено наличието на валидно сключен договор за заем, размера на заетата сума, като в тяжест на ищеца е доказван4ето на факта на предаване на сумата на ответницата.

По делото е приложен като доказателство нот.акт за учредяване на договорна ипотека № 112, том VІ, рег.№4873, н.д.№ 1112/06 г., в който е посочено, че ищецът, действащ чрез пълномощника си отпуска на ответницата заем в размер на 60 000 евро,с краен срок на погасяване 27.01.2007 г. Твърденията на ищеца са, че от съдържанието на договора и от неговото граматическо тълкуване може да бъде направен извод, че сумата е била предадена. Други доказателства в тази насока не са представени.

Договорът за заем е реален и се счита сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата вещ или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласие за сделката, независимо от формата на волеизявленията – в този смисъл: р-1202-08-V го; р-875-06-ІІ ГО; Р-568-08-І ТО на ВКС на РБ.

По въпроса дали сам по себе си договорът за ипотека доказва обезпеченото вземане, следва да се отговори, че разрешението зависи от документираните изявления, но само по себе си учредяването на договорна ипотека в обезпечение на заемно задължение, не доказва преминаването на парите в собственост на заемополучателя, респ. съществуването на договор за заем. Няма изрично волеизявление относно факта на получаването на парите, предмет на договора, за да се приеме, че приложеният нотариален акт замества разписка за установяване на този факт.

Ищецът не е доказал по пътя на пълно и главно доказване предаването на договорената сума, поради което следва да бъде направен извод за неоснователност на предявения иск. Постановеното в този смисъл решение като правилно и законосъобразност следва да бъде потвърдено, поради което Варненският апелативен съд

                             Р       Е       Ш      И  :

ПОТВЪРЖДАВА решението на окръжен съд-Варна от 12.11.2010 г. по гр.д.№ 2672/09 г.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в  едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.