Решение по Гражданско дело 559/2010г.

РЕШЕНИЕ№13

гр. Варна 21.01.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД – гражданско отделение в открито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и десетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

при участието на секретаря М.Б., като разгледа докладваното от съдията

в.гр.д. № 559 по описа за 2010 г.:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, срещу решение № 981/12.07.2010 год. по гр.д. 817/2009 год. на ВОС, подадени от: С.Ф.С., ЕГН **********, Н.Н.С., ЕГН **********, К.Г.К., ЕГН **********, З.Н.К., ЕГН **********, Й.Г.А., ЕГН **********,***, срещу решението, с което е прието за установено, че „Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД, гр. Варна, район Приморски, ул. „Прилеп”, №33, притежава право на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Прилеп” №33, представляващ място с площ 1676 кв.м., съставляващо ПИ № 10135.2553.29, трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване:ниско застрояване, стар идентификатор: пл.№41, при граници по скица: ПИ №№ 10135.2553.30; 10135.2553.28; 10135.2553.25; 10135.2553.26; 10135.2553.24, ведно с построените в него сгради № 10135.2553.29.1 и 10135.2553.29.2, придобито чрез преобразуване с ПМС № 176 от 05.09.1991 год., по иска, предявен от „ВиК” Варна”, ООД срещу С.Ф.С., Н.Н.С., С.Ф.С. ***, Й.Г.А., К.Г.К., З.н.К., при участието на Държавата чрез МРРБ, на осн. чл. 124 ГПК, като са осъдени Й.Г.А., К.Г.К. и З.Н.К. *** , ООД при участието на Държавата чрез МРРБ, владението, упражнявано чрез С.Ф.С. и Н.Н.С. върху ½ ид.ч. от описания поземлен имот, а С.Ф.С. и Н.Н.С. са осъдени да предадат на ВиК Варна, ООД, държането върху същата ½ ид.ч. от имота и върху описаните сгради, на осн. чл. 108 ЗС; отменен е нот.а. № 56, т.V, рег. 9134, д.№ 739 по описа за 2008 год. на ВН, на осн. чл. 537, ал.2 ГПК; отхвърлен е иска на ВиК Варна, ООД, в частта , с която се иска предаване на владението върху целия имот по отношение на ответника С.Ф.С. ***; срещу Й.Г.А., К.Г.А. и З.Н.К., върху ½ ид.ч. от гореописания имот и върху описаните сгради. Твърди се в жалбата, че решението е изцяло незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че С. и Н.С. са придобили имота по давност за периода от 1991 год. до настоящия момент. Твърди се, че претенции са били насочвани срещу майката на С.С. и срещу брат му С., но те не живеят в процесния имот от 1991 год. Оспорват се всички доводи на съда да не приеме този правопораждащ факт за доказан, като се изтъква, че бащата на С. и С. – Ф. С. Ю. е бил настанен от СД „ВиК като наемател, но в друг обект, а не в процесния имот. Претендира се за цялостно отхвърляне на исковете.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, в който доводите в жалбата за неправилност на обжалваното решение се оспорват изцяло. Претендира се съдът да остави в сила обжалваното решение.

С.С. не се е присъединил към въззивната жалба, поради което и по отношение на него решението е влязло в сила.

Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, не е изразила становище по въззивната жалба.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, становищата на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред ОС е образувано по искове с правно основание чл.108 от ЗС на „ВиК” ООД, Варна, срещу С.Ф.С., Н.Н.С., К.Г.К., З.Н. К. Й.Г.А., С.Ф.С., за предаване на владението върху собствен на посоченото ООД недвижим имот, с твърдение, че е предоставен за управление и придобит като включен в баланса на дружеството при преобразуването му, евентуално – по давност, и с твърдение, че ответниците го владеят без основание.

Ответниците С.С. и Н.С. са оспорили иска с твърдения, че владеят имота от 1991 год., поради което и са го придобили по давност. Заявили са, че бащата на С. – Ф.С. – е бил наемател, но е бил настанен в друг обект, а по отношение на процесния никой не е оспорил правото на ответниците С. да живеят в него и те са го обитавали като свой собствен. Твърди се, че претенции за имота е имало само по отношение на майката и на брата на С.С.. Твърди се, че имотът е строен и надстроен от съпрузите по време на брака им. Оспорва се и активната легитимация на дружеството на заявеното в исковата молба придобивно основание.

Ответниците К.Г.К., З.Н.К. и Й.Г.А. също са оспорили предявения срещу тях иск с твърдения, че са собственици на ½ ид.ч. от терена, която добросъвестно са закупили, и като такива, владеят тази част. Оспорват правата на ищеца върху имота, като излагат доводи, подобни на тези на съпрузите С..

Ответникът С.С. не е подал писмен отговор на исковата молба.

Държавата, чрез Министъра на РРБ, като трето лице-помагач, изразява становище за основателност на предявените искове, тъй като спорния имот е включен в капитала на ищеца при преобразуването му.

По отношение на активната материално-правна легитимация на ищеца, установява се от приетите писмени доказателства, АДС № 11493/1972 год., АДС 6994/22.11.1965 г. и скица за актуване изх.№ УТ-6300-1/30.04.2004 год., издадена от Община Варна, както и от заключенията на вещите лица, че парцелът, в който попада процесния спорен имот, отстъпен за ползване на СД „Водоснабдяване и канализация”, Варна още на 22.11.1965 год. Правоприемството на последното СД и дружеството-ищец се установява от представените по делото писмени доказателства: разпореждане № 45/02.02.1971 год. на МС за образуване на СД „Водоснабдяване и канализация”; РМС № 414/18.12.1975 год. за преобразуване на СД чрез създаване на предприятие-поделение в състава на СД; РМС №4/07.04.1989 год. за образуване на общински фирми с държавно имущество, стопанисвано от предприятията „Водоснабдяване и канализация”; Решение № 78/22.05.1989 год. на МС за образуване на фирми с държавно имещуство, сред които и „Водоканалинженеринг”, която поема активите и пасивите на СП „Водоснабдяване и канализация” към прекратената СД;Решение ат 27.07.1989 год. на ИК ОбНС за образуване на МОФ „Водоснабдяване и канализация – инженеринг – Варна”, поемаща активите на прекратеното предприятие, решение от 01.08.1989 год. по ф.д. 486/1989 год. на ВОС за вписване на МОФ; ПМС №176/05.09.1991 год. за преобразуване на МОФ в ЕТДДИ, въз основа на което се образува „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Варна. На новообразуваното дружество се прехвърля безвъзмездно държавното имущество по баланса към 30.06.1991 год.

Процесните земя и сграда не са били засегнати от регулационните промени в целия имот, от който са част, през 1975 год., правото на собственост върху тях не е било засегнато и от регулационните изменения през 1994 год. Според заключението на вещото лице Стоянова застрояването на имот пл.№41 /стария идентификатор на имота” е нанесено в КП въз основа на аерофотоснимка от 1986 год., като около 1990 год. сградата е надстроена без необходимите строителни книжа. Имотът изцяло попада в терен, включен в баланса на „водоснабдяване и канализация” ООД, Варна.

Следва да се приеме, че твърдяното придобивно основание – придобиване чрез преобразуване на държавно и общинско предприятие в търговско дружество към 1991 год., е доказано.

Ответниците и съпрузи С. и Н.С. са твърдяли, че от 1991 год. са установи владение върху имотъ със съзнанието, че са негови собственици, поради което и към момента на завеждане на исковата молба са го придобили по давност.

Видно е от приложеното изп.д. 14156/2001 год., че Ася Савова Терзиева е била осъдена в производство по чл. 233, ал.1 ЗЗД, като наемател на „ВиК” ООД, Варна, да му предаде държането върху процесния имот след прекратяване на наемното правоотношение. Срещу нея е издаден и изпълнителен лист, но въвод въввладение не е извършен, тъй като в имота е открит С.С. /а не С.С., който твърди че обитава имота от смъртта на баща си/, който е заявил свои права върху имота и изпълнението е спряно. Ася Терзиева е съпруга, а С. и С.С. са низходящи на Ф.С., който е бил наемател на СД „Водоснабдяване и канализация”, като работник във „ВиК” Варна от 1975 год. до смъртта му през 1991 год. Видно е от заповед за настаняване №161/14.08.1975 год., че Ф. С. Ю. е бил настанен в служебно помощение на ул. „Прилеп” 33, състоящо се от стая и антре. С него са живели съпругата и децата му. В производството пред РС Ася Терзиева е заявила, че обитава имота със синовете си като НАЕМАТЕЛ. Видно е от жалба на С. С., другият син на Ф.С., от 17.11.2004 год., че същият е заявил пред РП Варна, че живее в процесния имот като НАЕМАТЕЛ, като в същото качество той е обжалвал и пред ВРС предприетите действия от ищцовото дружество по събаряне на процесната постройка през 2004 год.

Установява се от приложената от нотариус Петър Петров преписка, че С.Ф.С. се е снабдил с констативен нотариален акт №56, т.V, рег.№ 9134,д.№739/2008 год. на ВН 224 за собственост по давност на процесния имот, като пред нотариуса са представени всички доказателства за включване на имота в баланса на „Водоснабдяване и канализация” ООД. Впоследствие, с нот.а. 58/08.10.2008 год. С. и Н.С. са продали ½ ид.ч. от терена, без постройките, на К.К., по време на брака му със З.Н.К. и Й.А..

От разпита на свидетелите В., Ц., И.и Р. се установява, че семейството на Ф.С. е живяло в процесната сграда на ул. „Прилеп” 33, където е бил настанен като работник във ВиК. Установява се, че Ф.С. е построил втори етаж с материали на „ВиК”, оградил е мястото, но е плащал наем и е живял в имота като наемател. След смъртта му там живели жена му и двамата им сина, като в последните години там живели само С. и семейството му.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя извод, че С.С., съпругата му Н., Ася Терзиева и С.С. са живели в процесния имот след смъртта на Ф.С. със съзнанието, че са наематели на имота до снабдяването на С.С. с констативен нотариален акт. Това е моментът, в който има доказателства намерението на С.С. по отношение на упражняваната от него фактическа власт върху спорния имот да е променено. От 2008 год. до завежданена исковете не е изтекъл давностен срок от 10 години, за да се приеме за доказано възражението за изтекла придобивна давност в полза на съпрузите С.. Твърдението, че настанителната заповед на Ф.С. касаела друг имот не е доказано, от една страна /това обстотятелство не може да се доказва с гласни доказателства, както са поискали ответниците/, а от друга страна, дори и да беше доказано, съществен елемент от фактическия състав на придобивната давност е намерението за своене, наред с фактическата власт и периода на упражняването й. Това намерение не може да се основава на грешка в настанителната заповед, при положение, че до 2004 год. семейството на починалия Ф.С. се е заявявало пред различни държавни органи със съзнанието на наематели на работодателя на починалия, не и със съзнанието на собственици на имота. Не се доказа и твърдението на съпрузите С., че само те са владели имота за период от 10 години. Установи се, че през 2004 год. срещу цялото семейство са предприети действия по отнемане на имота от „ВиК” ООД, като тогава няма данни там да е намерен С.С. и съпругата му, напротив, правата по отношение на имота са защитавани от името на С.С.. За да се приеме, че е налице давностно владение следваше да се установи, С. и Н.С. са отблъсквали претенции по отношение на имота не само от страна на „ВиК” ООД, но и от страна на другите наследници на Ф.С.. Отделно от това, владението следва да е упражнявано в обема на правата на един собственик. Процесната жилищна сграда е строена и надстрояване без строителни книжа. Липсва доказана възможност за узаконяването й, което означава, че тя не е годен обект на право на собственост, следователно, не може да бъде и обект на давностно владение. Ето защо, възражението за придобиване на имота по давност от С. и Н.С. не е доказано.

Щом продавачите С. и Н. С. не са имали заявените права върху процесния имот, то те не биха могли да ги прехвърлят и на купувачите А. и К.

Владението от страна на ответниците върху спорния имот не е било спорно в процеса.

За да бъде уважен искът по чл.108 от ЗС, е необходимо да са налице следните кумулативно изискуеми предпоставки: ищецът да е собственик на имота (вещта – предмет на иска), вещта да се намира във владение на ответника и ответникът да я владее без правно основание.

В процесния случай, тези предпоставки са налице, а предявените искове са основателни и подлежат на уважаване в обема на обжалвания акт – за съпрузите С. по отношение на ½ ид.ч. от терена и върху цялата жилищна сграда; за съпрузите Костови и за г-н А. – по отношение на ½ ид.ч. от терена.

По изложените съображения, въззивният съд намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора и въз основа на направеното искане на присъждане на съдебни разноски, въззивниците следва да бъдат осъдени на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК да заплатят сумата от 2000 лв. съдебно – деловодни разноски за въззивната инстанция, от които 1500 лв. следва да заплатят с. и Н.С., а 500 лв. – К. и З. К. и Й.Г.А..

Водим от горното, ВАпС

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 981/12.07.2010 год. по гр.д. 817/2009 год. на ВОС.

ОСЪЖДА С.Ф.С., ЕГН **********, и Н.Н.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД, гр. Варна, район Приморски, ул. „Прилеп”, №33, сумата от 1500 лв. съдебно – деловодни разноски на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ЗА ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ.

ОСЪЖДА К.Г.К., ЕГН **********, З.Н.К., ЕГН **********, Й.Г.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД, гр. Варна, район Приморски, ул. „Прилеп”, №33 сумата от 500 лв. съдебно – деловодни разноски на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ЗА ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните в приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: