О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
605
Гр. Варна, 17.11.2010г.
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;
ПЕТЯ ПЕТРОВА;
Като разгледа докладваното от съдията П. Христова
ч.гр.д. № 541 по описа за 2010г.:
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Образувано по частна жалба, подадена от Т.П.Д. и Ю.П. *** срещу определение № 355 от 14.09.2010г., постановено по гр.д. № 52/2010г. по описа на Окръжен съд – Търговище, с което молбата на жалбоподателите за изменение на решение №21/25.06.2010 год. по същото дело в частта за разноските е оставена без уважение.
Релевират се съображения за неправилност на постановения съдебен акт. Твърди се, че депозираната молба следва да бъде уважена, тъй като, от една страна договорът за правна помощ на страните с адв. К. отговаря на изискванията на чл. 36, ал.4 ЗА, от друга страна, възнаграждението на адвоката включва хонорар за труда му, разходи за транспорт, хотел и т.н. претендира се, ако съдът отхвърли предявения иск, да присъди цялото договорено възнаграждение, но само ако се представи на съдебен изпълнител доказателство за заплащането му.
Насрещните страни в производството К.Г.К. ***, не са изразили становище по ЧЖ.
Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК. Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и се явява процесуално допустима.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Решение №21 от 25.06.2010 г., постановено по гр.д. № 52/2010 г. от ОС Търговище, чието изменение се иска, е съобщено на двете жалбоподателки на 05.08.2010 год. Същото е било обжалвано от ищеца по делото К., но жалбата е била върната с влязло в сила на 01.09.2010 год. разпореждане, с което е влязъл в сила и основнаия съдебен акт.
С решението искът, предявен от К. ***, г-жа П. и г-жа Д. е отхвърлен, като в тяхна полза са присъдени разноски в размер на 1241,80 лв. за адвокатско възнаграждение, а претенцията за разноски в останалата й част е отхвърлена.
Адв. К., пълномощник на двете ответници – ФЛ, е представил в последното по делото с.з. списък с разноски /л.163/, в който са посочени 3340 лв. хонорар, от които реално заплатени 1190 лв., а останалите платими след влизане в сила на акта за отхвърляне на иска; посочени са и разходи за гориво, амортизация на автомобил, нощувка и дневни разходи в размер на 272,80 лв. за първото с.з. и 306,60 лв. за второто с.з., както и разноски за хонорар на вещо лице по СЕ в размер на 60 лв. Представени са и следните доказателства за извършени разходи: пълномощно, инкорпориращо договор за правна помощ и разписка за заплатена сума, от което е видно, че е договорено възнаграждение за представителство в размер на 3340 лв., от които е заплатена само присъдената от съда част от 1190 лв., а останалата част се дължи при влизане в сила на акта за отхвърляне на иска; представени са касови бонове за заплатени нощувки в хотел на датите на двете с.з., както и касови бонове за закупено гориво, с оглед доказване на цената му; направени са изчисления за обичайния разход на гориво за изминатото разстояние и за амортизационния разход, който не е ясно как е изчислен.
След постановяване на решението в срок е подадена молба за изменение на решението в частта за разноските, в която се претендира уважаване на искането съобразно списъка с разноски, включително за уговорения резултативен хонорар.
С обжалвания акт молбата е оставена без уважение.
По отношение на уговорения хонорар в договора за правна помощ между страните и представителя им, без значевние как е договорен, съобразно чл. 78, ал.1 ГПК по делото се присъждат направени разходи, а не уговорени такива, макар и в съответствие с разпоредбата на чл. 36, ал.4 ЗА. В този смисъл е практиката на ВКС, напр. Определение № 398 от 28.10.2008 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1785/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова. Следователно, няма възможност за присъждане на незаплатено адвокатско възнаграждение, няма възможност в закона такова да се присъди под условие, че бъде заплатено по-късно, което да се докаже пред съдебния изпълнител.
Поради същите аргументи не могат да се присъдят разходите за транспорт и нощувки на адвоката, както и за възнаграждение на вещото лице, при положение, че липсват доказателства тези разходи да са му платени от представляваните от него страни.
Предвид съвпадане на изводите в двете инстанции и липса на твърдяните отменителни основания в ЧЖ, обжалваният акт следва да бъде потвърден.
Водим от горното, ВАпС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 355 от 14.09.2010г., постановено по гр.д. № 52/2010г. по описа на Окръжен съд – Търговище, с което молбата на Т.П.Д. и Ю.П.П. за изменение на решение №21/25.06.2010 год. по същото дело в частта за разноските е оставена без уважение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: