РЕШЕНИЕ

44

Гр. Варна, 16.03.2011 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на втори март през две хиляди и единадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;     

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

ИВАН ЛЕЩЕВ;

При секретар М.Б.,

При участието на прокурор ВИЛЕН МИЧЕВ,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

 въззивно гражданско дело № 52 по описа за 2011-та година:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивни жалби срещу решение № 1205/19.10.2010 год. по гр.д. 478/2008 год. на ОС Варна, с което Е ОСЪДЕНА Прокуратурата на РБ ДА ЗАПЛАТИ на З.Д.З., ЕГН **********,*** сумата от 5 536 /пет хиляди петстотин тридесет и шест/ лева, претендирани като обезщетение за нанесени имуществени вреди в следствие на повдигнато и поддържано обвинение по сл.д. № 18-Х по опис на ВВОП за 2005 г. за извършено престъпление по чл. 131, ал.2, т.З, вр. чл. 130, ал.1 от НК, ведно със законна лихва считано от датата на влизане в сила на оправдателна присъда 08.08.2006 г. до окончателно изплащане на главницата, на основание чл. 2 , ал.1, т.2 пр. първо от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД, и Е ОТХВЪРЛЕН като недоказан по размер иска за разликата над 5 536 /пет хиляди петстотин тридесет и шест/ лева до претендираните от 31 200 /тридесет и една хиляди и двеста/ лева ; ОСЪДЕНА Е Прокуратурата на РБ, ДА ЗАПЛАТИ на З.Д.З., ЕГН **********,*** сумата от 14 000 /четиринадесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди в следствие на повдигнато и поддържано обвинение по сл.д. № 18-X по опис на ВВОП за 2005 г. за извършено престъпление по чл. 131, ал.2, т.З, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законна лихва считано от датата на привличане в качеството на обвиняем 10.06.2005 г. до окончателно изплащане на главницата, на основание чл. 2 , ал.1, т.2 пр. първо от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД, и ОТХВЪРЛЯ  като недоказан по размер иска за разликата над 14 000 /четиринадесет хиляди / лева до претендираните от 37 000 /тридесет и седем хиляди/ лева.; ОСЪДЕНА Е Прокуратурата на РБългария ДА ЗАПЛАТИ на З.Д.З., ЕГН **********,***, сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди вследствие на повдигнато на 02.11.2006 г. обвинение по сл.д. № 11-ІІ по опис на ВВОП за 2006 г., ведно със законна лихва считано от 02.11.2006 г. до окончателно изплащане на главницата, на основание чл.2, ал. 1 т. 2 пр. второ от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД; ОСЪДЕН Е З.Д.З., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 450 лева, представляващи направените по делото разноски, както следва - 10 лева за образуване на производството и 440 лева за изплатени възнаграждения на вещи лица; ОСЪДЕНА Е Прокуратурата на РБългария, ДА ЗАПЛАТИ на З.Д.З., ЕГН **********,***, сумата от 450 лева, представляващи направените по делото разноски.

І. Прокуратурата на РБ е подала жалба срещу решението в частта му, с която исковете са уважени, като твърди в жалбата, че липсва хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ и претендира за отхвърляне на исковете и възлагане на всички разноски на ищеца. Оспорват се изводите на съда за частично оправдаване на ищеца по повдигнатото му обвинение, тъй като същият е признат за виновен в извършването на деянието, но е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание – глоба по реда на чл. 78а НК. Оспорва се и наличие на пряка причинно – следствена връзка между твърдяните вреди и наказателното прeследване, тъй като раздялата със съпругата му датира година преди извършване на деянието, за което З. е бил обвинен, от друга страна, като военен той не може да извършва дейност на земеделски производител. С допълнителна молба се поддържа алтернативно отхвърляне на исковете или намаляване на размера им дори, ако съдът приеме, че е налице частично оправдаване на ищеца. Твърди се, че е налице виновно поведение от г-н З. при извършване на преследваното деяние, а също и че размерът на обезщетението не е справедлив, тъй като не е съобразен с тежестта на обвинението, в разумните срокове на разследването.

ІІ. Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор и НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА срещу решението в отхвърлителната му част. Г-н З. твърди, че жалбата на Прокуратурата е неоснователна, а в отхвърлителната си част решението е неправилно, тъй като присъдените като обезщетение суми са недостатъчни по отношение на претърпените вреди.

ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е пред ОС образувано по предявени от г-н З. Прокуратурата на РБ. в условията на обективно, кумулативно съединяване, осъдителни искове с правно основание чл. 2 от ЗОДОБ, които след многобройни уточнения са със следния предмет: А. искове за вреди от повдигнато и поддържано обвинение по сл.д. № 18-Х по опис на ВВОП за 2005 г. за извършено престъпление по чл. 131, ал.2, т.З, вр. чл.130. ал. 1 от НК, ведно със законна лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателна присъда 28.08.2006 г. до окончателно изплащане на главницата, на основание чл. 2 , ал.1, т.2 пр. първо от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД, изразяващи се в: имуществени вреди в размер на 31 200 лева, представляващи обезщетение за  нереализирана земеделска продукция – грозде от подробно описаните от ищеца посеви и повреден посадъчен материал; както и неимуществени вреди в размер на 37 000 лева, претендирани като обезщетение за влошено здравословно състояние, забавена професионална реализация, притеснения и загуба на вярата в институциите и т.н.; А. иск за причинени неимуществени вреди от същия вид за сумата от 1 000 лева, в следствие на повдигнато и поддържано обвинение по сл.д № 11-ІІ по опис на ВВОП за 2006 г., ведно със законна лихва считано от 02.11.2006 г. до окончателно изплащане на главницата, на основание чл. 2, ал.1 т.2 пр. второ от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.

В писмен отговор, депозиран по повод на първоначалната ИМ, ответната страна оспорва исковете по основание и по размер, като твърди, че не са налице нито една от хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ.

А. На 12.05.2005 г. е образувано сл.д. № 18-Х/2005 г. по опис на ВВОП срещу капитан З.З., за това че на 23.03.2005 г. в гр.Варна, причинил лека телесна повреда изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота на лице от състава на МВР - подполковник Ц. от Сектор „ПП КАТ" при РДВР - Варна, при и по повод изпълнение на функцията му --престъпление по чл. 131, ал.2, т.З вр. чл. 130, ал.1 от НК. На 10.06.2005 г. ищецът в настоящото производство е привлечен в качеството на обвиняем. На същата дата му е определена мярка за неотклонение „Подписка". На 05.07.2005 г. е съставено обвинително заключение и сл.д. е изпратено на ВВОП с мнение за предаване на съд на З.Д.З.. На 01.08.2005 г. е внесен обвинителен акт във ВС - Варна. С протоколно определение от 07.05.2005 г. съдебно наказателното производство по НОХД № 126 по опис на ВС - Варна за 2005 г. е прекратено и върнато на ВВОП за допълнително разследване и отстраняване на допуснати процесуални нарушения. По същото обвинение е образувано съдебно наказателно производство под № 28 по описа на ВС-Варна за 2006 г. На 15.06.2006 г. е постановена присъда, с която г-н З. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание на г-н Ц., негов тъст, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание - глоба в размер на 500 лева, по обвинението в извършване на престъплението по чл. 130, ал.2 т.З, вр. чл. 130, ал.1 от НК е оправдан. Присъдата е потвърдена в решение № 56 от 08.08.2006 г. на Военно-апелативен съд - С. по в.ндох № 102 по опис за 2006 г.

От материалите по наказателното дело и мотивите на влязлата в сила присъда, се установява, че деянието за което е признат за виновен и осъден г-н З., е причинено при опит на тъста му да бъде спрян г-н З. да изведе без съгласието на майката общото им дете от дома, в който е то отглеждано по време на развода им. По делото се намира и копие от решението на ВОС, от което се установява, че г-н З. е във фактическа раздяла със съпругата си от януари 2004 год., а делото е приключило с влязло в сила решение, с което се допуска развод по вина на г-н З., за когото физическата саморазправа със съпругата му е била обичайно поведение. Тези обстоятелства имат касателство към настоящото дело, доколкото се установява, че г-н З. е поддържал обтегнати отношения със съпругата си и родителите й и до повдигане на обвинение срещу него е довело противоправното му поведение, за което и той е санкцииониран с влязъл в сила съдебен акт. Освен това, установява се разводът е бил продължителен, изпълнен с много скандали и изключително стресиращ за г-н З., поради което и в периода на повдигането на обвинение срещу него от ПРБ стресовата ситуация за ищеца не е била причинена основно от обвиненията срещу него, а от развода му и неговото лично отношение към това събитие в живота му.

II. На 02.10.2006 г. е образувано досъдебно производство № 11-ІІ по опис на ВВОП - за 2006 г. по обвинение за извършено престъпление по чл. 323, ал.1 от НК. На 02.11.2006 г. ищецът в настоящото производство е привлечен в качеството на обвиняем. С постановление от 30.11.2006 г. на Прокурор от ВВОП, наказателното производство е прекратено. Обвинението отново е свързано с развода на г-н З. – срещу него е било изпълнено невлязло в сила въззивно решение по бракоразводното му дело по отношение на семейното жилище, той е осуетил фактически това изпълнение, като е сменил на свой ред бравата на входната врата след въвода във владение на бившата му съпруга. Обвинението е било в самоуправство и е прекратено, тъй като междувременно г-н з. е успял да спре изпълнението на въззивното решение с акт на ВКС. Наказателното преследване срещу него е продължило около два месеца.

От заключението на извършената пред ОС агротехническа експертиза и от събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът е регистриран като земеделски производител на грозде. От заключението се установява, че ищецът обработва лозя с обща площ от 6.130 дка., на която площ са разположени лозови насаждения създадени през периода от 1975 до 1986 г. Заключението разграничава евентуалния добив в зависимост от сорта грозде, както следва от сорт „Мерло" и от сорт „Димят”, като общата стойност на реализираната продукция от добива за претендирания тригодишен период - 2005, 2006 и 2007 г. е 4 616 лева. От допълнителното заключение се установява, че в следствие на неположени грижи в същия период са претърпени загуби изразяващи се в повреден и изсъхнал посадъчен материал в размер на 920 лева.

От заключението по допуснатата СМЕ, което съда кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, съдът приема извода, че ищецът е бил клинично здрав към 2000 г., когато е бил приет за мисия в Б.. По време на първи регистриран преглед на 21.12.2004 г. е отбелязано, че ищецът е фамилно обременен с хипертонична болест, но измереното тогава налягане е в границите на нормата. В края на м. 12.2005 г. е отбелязана диагноза - хипертонична болест. На 20.01.2006 г. за първи път е отбелязано, че ищецът има повишено артериално налягане със съмнение за диагноза захарен диабет. След проведени изследвания диагнозата не е потвърдена. В периода от 12.06.2007 г. до 22.06.2007 г. ищецът е бил на лечение във Военно-морска болница - Варна по повод на сърдечен пристъп. От заключението се установява, че наличието на фамилна обремененост, симптомативно се отключва при стресови ситуации.

От заключението по ДПЕ и СМЕ, се установява че към датата на извършване на освидетелстването ищецът е здрав, т.е. не са констатирани данни за нанесени и получени травматични увреждания. Установено е, обаче, че към момента на прегледа при психиатър на 16.10.2006 г. е поставена диагноза Смесено-тревожно-депресивно разстройство и е проведена едномесечна терапия. След това не е поддържана диагностицираната психична симптоматика и не е провеждано лечение.

От събраните по делото гласни доказателства, се установяват следните релевантни за спора факти: От разпита на св. Н., чиито показания са плод на непосредствени впечатления през продължителен период от време, се установява промяна в състоянието на ищеца, датираща от началото на 2005 год., изразяваща се в повишена тревожност, сприхавост, затвореност, влошено здравословно състояние, липса на възможност за съсредоточаване. Свидетелят лично е присъствал на кризата довела до настаняването му за лечение във ВА - Варна. Свидетелят сочи, че здравословните проблеми са довели и до забавяне в кариерното израстване на ищеца, въпреки че няма обяснение какво е забавило това развитие в периода 2000 – 2005 год., когато ищецът е имал възможност, но не е участвал в мисии. Според св. Н. промяната в характера на ищеца настъпила след пролетта на 2005 год., когато започнали бракоразводните дела и разправиите с тъста му, когато г-н З. се невротизирал, изпаднал в депресия, приемал много лекарства за кръвното налягане. Според св. В. и св. Н., ищецът е спрял за обработва лозята си през 2005 г., като преди това наемал хора, които да ги обработвал, а след този период не ходел в гр. Бяла.

Правната квалификация на предявените искове пред ОС е чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, доколкото се претендират имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконно наказателно преследване, повдигнато и поддържано от Прокуратурата.

За да бъдат уважени тези искове, следва на първо място да се установи наличието на наказателно преследване, приключило с оправдателна присъда или акт за прекратяването му. Другите елементи на фактическия състав са установяване на вредите във вида и размера, описан в исковата молба, както и пряката причинно-следствена връзка между тези вреди и незаконното наказателно преследване.

По исковете, произтичащи от оправдателната част на присъдата по НОХД № 28 по описа на ВС-Варна за 2006 г.: Налице е частична оправдателна присъда по отношение на повдигнатото на ищеца обвинение за лека телесна повреда, нанесена на длъжностно лице при и по повод на изпълнение на задълженията му. Тази частична оправдателна присъда е достатъчна, за да се приеме, че срещу г-н З. за период от 13 месеца е повдигнато и поддържано обвинение за престъпление, което не е извършил, което да ангажира отговорността на Държавата за евентуално нанесените му вреди.

Съставът на ВАпС намира, че пряка и непосредствена последица от това незаконно обвинение може да се приеме, че е само влошаване на здравословното му състояние, НО наред с останалите травматизиращи и стресиращи събития в живота на ищеца – развода му, законното наказателно преследване срещу него, за деяние, което Е ИЗВЪРШИЛ – нанесената лека телесна повреда срещу тъста му. Законното наказателно преследване срещу него е достатъчно, за да забави кариерното му развитие, за което не се установи по делото да е било във възход към 2005 год.  Ищецът несъмнено се е чувствал и несправедливо обвинен в по-тежко от извършеното престъпление, което също е неблагоприятна последица от незаконното наказателно преследване. За нанесените му неимуществени вреди справледлив и адекватен размер на обезщетение е този от 700 лв., ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда на 08.08.2006 год. Над този размер искът за неимуществени вреди е недоказан и подлежи на отхвърляне.

По отношение на иска за имуществени вреди от същото незаконно преследване, съдът го намира за изцяло недоказан. Не е доказано по делото занемаряването на отглежданите лозя и унищожаване на посадъчен материал да е пряка и непосредствена последица от незаконното наказателно преследване по изложените вече съображения за наличието на друг основен стресогенен фактор, довел до влошаване на здравето му. Не се установи също така, че ищецът не е имал възможност да наеме хора, които да се грижат за лозята му или да ги отдаде под наем, като се реализира продукция и без личното му присъствие. Ищецът е бил в болница за кратък период и то през 2007 год., имал е тревожно разстройство, което е лекувал за период от един месец през октомври и ноември на 2006 год., което няма отношение към целия период, за който той търси обезщетение, без да доказва, че е имал физическа или финансова възможност да се погрижи за лозята си. Ето защо, този иск следва да се отхвърли изцяло.

По отношение на третия иск за неимуществени вреди от прекратеното наказателно преследване за самоуправство, отговорността на Държавата следва да бъде ангажирана за причинените му притеснения за период от два месеца от това преследване, което се е оказало лишено от състав. По делото се установи, че именно след това обвинение ищецът е посетил психиатър и му е назначено лечение за тревожно разстройство. Същевременно следва да се отчете, че това е бил един от многобройните стресиращи го фактори в този период от живота му, при това не основаният, поради което и размерът на справедливото обезщетение за краткия период от два месеца следва да бъде определен на 300 лв., ведно със законната лихва от прекратяване на наказателното производството на 30.11.2006 год. Над този размер искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

При достигане до различни крайни изводи от тези на ОС, решението следва да се отмени в частта му, с която: е уважен искът за имуществени вреди в размер на законната лихва върху сумата от 5000 лв., внесена като парична гаранция, мярка за неотклонение по НОХД 505/2006 год. на ТОС, само за разликата над сумата от 1377,72 лв. до претендирания размер от 1614 лв. и за периода 10.04.2006 год. – 04.08.2006 год. и вместо него да се постанови друго, с което над посоченият размер и за периода преди 04.08.2006 год. искът да се отхвърли. Присъдените от ОС разноски следва да се редуцират съобразно уважената част от исковете на 987 лв.

В останалата му обжалвана част, решението на ОС следва да се остави в сила.

Според измененията, приети със ЗИЗОДОВ от бр. 43/2008 год. на ДВ, ищецът, по аргумент от чл. 10, ал.2 ЗОДОВ в новата му редакция, дължи заплащане на разноските по делото само при отхвърляне на претенцията му или при оттегляне на претенцията му ИЗЦЯЛО, не и при частично уважаване на иска.

За въззивното производство разноски не се присъждат.

         Водим от горното, съдът

                                     Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ  решение на ОС решение №1205/19.10.2010 год. по гр.д. 478/2008 год., в частта му, в която Е ОСЪДЕНА Прокуратурата на РБ ДА ЗАПЛАТИ на З.Д.З., ЕГН **********,*** сумата от 5 536 лева, претендирани като обезщетение за нанесени имуществени вреди в следствие на повдигнато и поддържано обвинение по сл.д. № 18-Х по опис на ВВОП за 2005 г. за извършено престъпление по чл. 131, ал.2, т.З, вр. чл. 130, ал.1 от НК, ведно със законна лихва считано от датата на влизане в сила на оправдателна присъда 08.08.2006 г. до окончателно изплащане на главницата, на основание чл. 2 , ал.1, т.2 пр. първо от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД,; ОСЪДЕНА Е Прокуратурата на РБ, ДА ЗАПЛАТИ на З.Д.З., ЕГН **********,*** сумата над 700 лв. до 14 000 лева, представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди в следствие на повдигнато и поддържано обвинение по сл.д. № 18-X по опис на ВВОП за 2005 г. за извършено престъпление по чл. 131, ал.2, т.З, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законна лихва считано от датата на привличане в качеството на обвиняем 10.06.2005 г. до окончателно изплащане на главницата, на основание чл. 2 , ал.1, т.2 пр. първо от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД; ОСЪДЕНА Е Прокуратурата на РБългария ДА ЗАПЛАТИ на З.Д.З., ЕГН **********,***, сумата над 300 лв. до 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди вследствие на повдигнато на 02.11.2006 г. обвинение по сл.д. № 11-ІІ по опис на ВВОП за 2006 г., ведно със законна лихва считано от 02.11.2006 г. до окончателно изплащане на главницата, на основание чл.2, ал. 1 т. 2 пр. второ от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД; ОСЪДЕНА Е Прокуратурата на РБългария, ДА ЗАПЛАТИ на З.Д.З., ЕГН **********,***, сумата над. 6,50 лв. от 450 лева, представляващи направените по делото разноски.; И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на З.Д.З., ЕГН **********,***, срещу ПРОКУРАТУРАТА на РБ с правно основание чл. 2, а.1, т.2 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 5 536 лева, претендирани като обезщетение за нанесени имуществени вреди в следствие на повдигнато и поддържано обвинение по сл.д. № 18-Х по опис на ВВОП за 2005 г. за извършено престъпление по чл. 131, ал.2, т.З, вр. чл. 130, ал.1 от НК, ведно със законна лихва считано от датата на влизане в сила на оправдателна присъда 08.08.2006 г. до окончателно изплащане на главницата; сумата, представляваща разликата над 700 лв. до 14 000 лева, претендирана като обезщетение за нанесени неимуществени вреди в следствие на повдигнато и поддържано обвинение по сл.д. № 18-X по опис на ВВОП за 2005 г. за извършено престъпление по чл. 131, ал.2, т.З, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законна лихва считано от датата на привличане в качеството на обвиняем 10.06.2005 г. до окончателно изплащане на главницата, както и за законната лихва върху присъдената сума от 700 лв. за периода от 10.06.2005 год. до 08.08.2006 год.; за сумата,  представляваща разликата над 300 лв. до 1000 лева, претендирана като обезщетение за нанесени неимуществени вреди вследствие на повдигнато на 02.11.2006 г. обвинение по сл.д. № 11-ІІ по опис на ВВОП за 2006 г., ведно със законна лихва считано от 02.11.2006 г. до окончателно изплащане на главницата, както и за законната лихва върху уважената част от иска в размер на 300 лв. за периода 02.11.2006 год. – 30.11.2006 год.

ПОТВЪРЖДАВА решението в следните части: І. в частта му, в която е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на З.Д.З., ЕГН **********,***, следните суми: сумата от 700 лв., обезщетение за нанесени неимуществени вреди в следствие на повдигнато и поддържано обвинение по сл.д. № 18-X по опис на ВВОП за 2005 г. за извършено престъпление по чл. 131, ал.2, т.З, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законна лихва считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда на 08.08.2006 год. до окончателно изплащане на главницата, на основание чл. 2 , ал.1, т.2 пр. първо от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД; както и сумата от 300 лв., обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на повдигнато на 02.11.2006 г. обвинение по сл.д. № 11-ІІ по опис на ВВОП за 2006 г., на осн. чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, ведно със законна лихва считано от 30.11.2006 г. до окончателно изплащане на главницата.; ІІ. В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ: ЗА разликата от и 5 536 лева до претендираните от 31 200 лева по иска за имуществени вреди; за разликата от 14000 лв. до претендираните 3700 лв. по иска за неимуществени вреди, претендирани по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, ведно с претендираните законни лихви върху тях.; ІІІ. както и в частта за разноските, с която е ОСЪДЕН З.Д.З., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 450 лева, представляващи направените по делото разноски, както следва - 10 лева за образуване на производството и 440 лева за изплатени възнаграждения на вещи лица; а Прокуратурата е осъдена да му заплати разноски в размер на 6,50 лв., съобразно уважената част от исковете.

Решението подлежи на касационно обжалване В ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ ПРЕД ВКС ПРИ УСЛОВИЯТА НА чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: