РЕШЕНИЕ

№ 2

гр.Варна, 03.01.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на осми декември, две хиляди и десета година в публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

секретар М.Б.,

прокурор А.**,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова В.гр. дело № 499/10 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от страните срещу решението на Окръжен съд-Разград от 15.06.2010 г. по гр.д.№ 95/10 г., с което са уважени отчасти исковете по чл.2,т.2,пр.1 от ЗОДОВ, предявени от Р.Т.Д. срещу Прокуратурата на РБ.

Ищецът обжалва решението в отхвърлителните му части. Като се позовава на незаконосъобразност, моли за отмяната и за уважаване изцяло на предявените искове.

Прокуратурата на РБ обжалва решението в осъдителната му част. С оплаквания за незаконосъобразност, моли за отмяна в обжалваната част и за отхвърляне изцяло на предявените искове.

Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че образуваното срещу ищеца НОХД № 413/2004 г. на РРС с обвинение за престъпление по чл.290,ал.1 от НК по дознание № 663/2004 г. на РПУ-Разград е приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на 3.02.2006 г.

Показанията на свид.Т.Д. – баща на ищеца установяват, че наложената му мярка „Забрана за напускане пределите на РБ” се е отразила на бизнеса му – търговия с бяла техника и авточасти – втора употреба. Намалили се средствата за издръжка на семейството му, появило се напрежение в отношенията със съпругата му. За образуваното наказателно производство научили близки и приятели.

С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за доказаност на иска с правно основание чл.2,т.2 от ЗОЗОВ. Доказани са претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от повдигнатото и поддържано обвинение срещу него. Предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, настоящата инстанция приема, че принципът на справедливостта налага искът за неимуществени вреди да бъде уважен в пълния му размер – 10 000 лева – след отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част за претендираните неимуществени вреди.

Решението – в отхвърлителната му част за претърпените имуществени вреди следва да бъде потвърдено, тъй като в тази насока са представените пред съда доказателства.

Съдът не приема становището на Прокуратурата на РБ за неоснователност на исковете и за приложените на разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ. В случая не се установи противоправно поведение от страна на ищеца, а само повдигнато обвинение за престъпление и оправдаване от съда.

При този изход на делото обжалваното решение следва да бъде отменено и частта му, с която ищецът е осъден да заплати държавна такса върху отхвърлената част от иска в размер на 322 лева.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решението на Окръжен съд-Разград от 15.06.2010 г. по гр.д.№ 95/10 г. В ЧАСТТА МУ, с която предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 2 000 лева до 10 000 лева и В ЧАСТТА МУ относно присъдената държавна такса и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ ДА ЗАПЛАТИ на Р.Т.Д. *** сумата от 8 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие от повдигнато и поддържано обвинение по чл.290,ал.1 от НК, по което е бил оправдан.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.