Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 7

гр.Варна, 12.01.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 01.12.2010  год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 481/2010 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от Д.И.С. *** чрез процесуалния си представител адв. М.Б. срещу Решение № 19/25.05.2010 год. по гр.д. № 51/2010 год. на Окръжен съд гр.Търговище, с което са отхвърлени исковете му, както следва: главен иск с правно осн. чл. 19 ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 01.06.1994 год. между него и ЕТ”Юктерприс-Продан Пашов” гр.Казанлък, евентуално предявеният иск с правно осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД за обезщетяване на вредите от неизпълнението на договор от 01.06.1994 год. за строителство и продажба на процесния имот чрез предоставяне на друг имот, равностоен на заплатените месечни вноски по договора, и евентуален иск на осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД за присъждане на парично обезщетение в размер на 95000 лв за вредите от неизпълнението на същия договор, представляващи пазарната стойност на жилище, съответстващо на заплатената от ищеца жилищна площ.

Подадена е и частна жалба от Т.П.Д. и Ю.П.П. срещу определение от 30.06.2010 год. по гр.д. № 51/2010 год. на ТОС, с което е оставено без уважение искането им за изменение на решението в частта за разноските.

Въззивникът поддържа доводи за незаконосъобразност на решението, изразяваща се в неправилно приложение на института на погасителната давност.

В депозирания отговор по жалбата ответниците излагат доводи за нейната неоснователност и молят за оставяне в сила на решението.

Съставът на Апелативен съд гр.Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните мотиви:

Предмет на разглеждане са следните, предявени в условията на евентуалност, искове: 1) главен иск с правно осн. чл. 19 ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 01.06.1994 год. между него и ЕТ”Юктерприс-Продан Пашов” гр.Казанлък, 2) евентуално предявеният иск с правно осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД за обезщетяване на вредите от неизпълнението на договор от 01.06.1994 год. за строителство и продажба на процесния имот чрез предоставяне на друг имот, равностоен на заплатените месечни вноски по договора, и 3) евентуален иск на осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД за присъждане на парично обезщетение в размер на 95000 лв за вредите от неизпълнението на същия договор, представляващи пазарната стойност на жилище, съответстващо на заплатената от ищеца жилищна площ.

По главния иск за обявяване на предварителния договор за окончателен, настоящият състав намира следното:

За основателността на иска по чл. 19 ал.3 ЗЗД, е необходимо да са налице предпоставките за прехвърляне правото на собственост върху недвижимия имот, в това число отчуждителят да е собственик.

От събраните по делото доказателства се установява, че със Заповед № 850/29.08.1991 год. на Кмета на Община Търговище е учредено право на строеж върху общинска земя в полза на „сдружение на Завода за безалкохолни напитки”. Това сдружение, учредено по реда на чл. 357 ЗЗД не е постигнало целта, за която е било създадено и поради това е прекратено.

На 12.10.1993 год., след прекратяване на гражданското дружество, в полза на което е било учредено правото на строеж, е бил сключен нов договор за дружество, с различен персонален състав от първоначалното. То е възникнало от друг правопораждащ факт и поради това не се явява негов правоприемник. Липсват данни по делото новообразуваното гражданско дружество да е встъпило в правата по отстъпеното от Община Търговище право на строеж.

Гражданското дружество по смисъла на чл. 357 ЗЗД не е персонифициран правен субект, а всички права, придобити за дружеството са обща собственост на съдружниците. В самата заповед за отстъпване право на строеж не са посочени и индивидуализирани правата, които всеки от съдружниците придобива. Поради тази причина е възникнало общо притежание на правото на строеж за цялата сграда, наподобяващо групов строеж, при който индивидуална собственост ще възникне едва след извършване на доброволна делба на построеното. Ето защо предварителният договор между страните не може да породи действието си преди да стане ясно дали посоченият недвижим имот ще се падне в дял на продавача при делбата. Не може да се приеме и че продавачът е станал собственик на жилището, предмет на договора. Преди завършването на сградата в груб вид, когато възникват самостоятелни обекти на собственост, той е титуляр на ид.части от правото на строеж, съответни на дела му в гражданското дружество. Установено е, че към момента на смъртта му сградата е била недовършена, а наследниците на починалия едноличен търговец прехвърлили дела си в гражданското дружество на третия ответник, който встъпил вместо тях в членствените им права в гражданското дружество. По този начин той се е задължил към дружеството, не и към купувачите по предварителния договор. Не е налице хипотезата на заместването в дълг по смисъла на чл. 102 ЗЗД, защото то става само с изрично съгласие на кредитора, каквото в случая липсва. Поради изложените мотиви съставът на Апелативен съд гр.Варна намира, че ответниците не са собственици на недвижимия имот по предварителния договор, поради което и същият не може да бъде обявен за окончателен.

Евентуалният иск с правно осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД за обезщетяване на вредите от неизпълнението на предварителния договор от 01.06.1994 год. за строителство и продажба на процесния имот чрез предоставяне на друг имот, равностоен на заплатените месечни вноски по договора също е неоснователен поради следните мотиви:

Първите двама ответници, макар и наследници на починалия едноличен търговец, не са продължили дейността му чрез поемане на предприятието при условията на чл. 60 ал.2 от ТЗ, поради което не отговарят за реално изпълнение на поетите от него задължения по довършване на строителството. Те са прекратили участието си в гражданското дружество – титуляр на правото на строеж и на тяхно място е приет нов съдружник в лицето на третия ответник. Последният не се намира в договорни отношения с ищците, поради което те не се легитимират като негови кредитори. Правото на обезщетение по чл. 79 ЗЗД принадлежи на кредитор, каквото качество ищците не притежават.

Третият евентуален иск – за заплащане на парично обезщетение в размер на 95000 лв за вредите от неизпълнението на същия договор, представляващи пазарната стойност на жилище, съответстващо на заплатената от ищеца жилищна площ се явява неоснователен по същите съображения.

Неоснователна е и частната жалба на Т.П.Д. и Ю.П.П. срещу определение № 257/30.06.2010 год. с което е оставена без уважение молбата им за изменение на решението в частта за разноските. Съгласно чл. 78 ГПК присъждат се само разноски, които са действително направени от страната. По делото липсват доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 6040 лв, както се твърди. Не следва да се присъждат също и суми за транспорт и командировъчни разходи поради липса на доказателства за наличие на договор между адвоката и упълномощителите му, че тези суми се дължат отделно от уговореното адвокатско възнаграждение. Жт приложените фактури и касови бележки не може да се направи категоричния извод, че тези разходи са направени именно и единствено за явяване по конкретното дело.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19/25.05.2010 год. по гр.д. № 51/2010 год. на Окръжен съд гр.Търговище и определение № 257/30.06.2010 год по същото дело във връзка с разноските.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)