РЕШЕНИЕ

^{№ 215 от 22.12.2008 г. гр.Варна}

В    ИМЕТО   НА    НАРОДА

Апелативен съд  - Варна Гражданско отделение

на единадесети ноември Година 2008

В публично заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

РАДОСЛАВ СЛАВОВ

Секретар :. В.Т.

Като разгледа докладваното от съдия Недева в.гр.дело № 464 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от „Л***" АД, гр. Ш. против решението на ШОС от 28.07.2008г., постановено по т.д. № 926/2005г., с което дружеството е осъдено да заплати на ищеца В.И. Б.от гр. Ш. сумата от 36 378 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на собствените на ищеца идеални части от съсобствен с ответника недвижим имот, представляващ : 1/43,8 ид.части от парцел XIX - деветнадесети в кв.367 по сега действащия план на гр.Шумен, целият от 13 130 кв.м., при граници : север -път и парцели XVIII и XI, юг - улица и парцел XI, запад - парцел XI и изток -парцел XVIII, както и 1/12,5 ид.части от застроените в него: производствена сграда от 1027,20 кв.м. застроена площ; склад готова продукция /ново сиропно/ от 1036 кв.м. застроена площ, за периодите: за застроената част от 1.03.2002г. до 20.09.2005г., а за незастроената част - от 22.12.2001г. до 20.09.2005г., от която сума : 3 826лв - за незастроената част на ищеца от имота и 32 552лв - за застроената част на ищеца от същия имот., ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата на завеждане на исковата молба — 18.10.2005г. до окончателното им изплащане, както и направените от ищеца разноски по делото в размер на 2 517 лв. По съображения, изложени във въззивната жалба и поддържани в пледоария по същество, моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови Друго, по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявената срещу дружеството искова претенция.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.31 ал.2 ЗС.

Безспорно установено от фактическа страна е, че съгласно нотариален акт № 116, т.1, н.д. № 267/97 г. ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ 1/43,8 идеални части от парцел XIX в кв.367 по сега действащия план на гр.Шумен, целият от 13 130 кв.м., при граници, подробно описани в него, както на 1/12,5 идеални части от застроените в него: производствена сграда от 1027,20 кв.м. застроена площ, склад - готова продукция /ново сиропно/ от 1036 кв.м. застроена площ, склад -готова плодукция от 864 кв.м. застроена площ и склад - готова продукция от 1036 кв.м. застроена площ, като имотът е придобит чрез покупко-продажба с продавач Кооперация „Л***", гр.Ш.

Безспорно установено е, че целият имот се ползва от ответното дружество „Л***" АД, гр.Ш., вкл. и за процесния период 22.12.2001г. -20.09.2005 г. на съответните идеални части от незастроената част на имота и за 01.03.2002 г. - 20.09.2005 г. за съответните идеални части от застроената част на имота, както и че между ищеца и ответното дружество няма облигационни отношения, въз основа на които да се осъществява това ползване.

Между същите страни са водени и други граждански дела - гр.д. № 450/1999 г. на ШОС; гр.д. № 394/2001 г. на ШОС и гр.д. № 489/2003г. на ШОС, по които на ищеца са присъдени обезщетения на осн.чл.59 ЗЗД за ползване на собствените му идеални части от незастроената и застроена част на имота, като последното дело обхваща периода 10.12.1999 г. - 28.02.2003г., а по твърдения на ищеца последната дата би трябвало да бъде 28.02.2002г., съобразно мотивите на решението и доказателствата по делото. С решение от 12.07.2004г. на ШОС по гр.д. № 489/2003г. „Л**" АД е осъдено да заплати на В. И. Б. от гр.Ш. сумата от 20281,71 лв. обезщетение за посочения по-горе исков период, като е отхвърлен иска за разликата над този размер до претендирания от 52 659 лв. С решение от 13.01.2005г. , постановено по в.гр.д. № 166/2004 г., Варненският апелативен съд е оставил в сила решението на ШОС. С решение № 1094/18.10.2006 г., постановено по к.гр.д. № 985/05г. , ВКС на РБ е отменил решението на ВнАпС в частта, с която е оставено в сила решението на ШОС, с което е отхвърлен иска на В. И. Б. за разликата над 20 281,71 лв. до предявения размер от 52 659 лв. и за целия исков период до 25.06.2003г., като е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. С решение № 8/12.01.2007г., постановено по в.гр.д. № 408/2006г., Варненският апелативен съд е оставил в сила решението на ШОС по гр.д. № 489/2003г. в отменената му част, а с решение № 432/19.03.2008г., постановено по к.гр.д. № 20б9/2007г. ВКС на РБ, Пето гражданско отделение решението на Варненския апелативен съд е оставено в сила, като касационната инстанция е споделила мотивите на въззивната.

Безспорно установено е още, че с нот.акт № 104/21.12.2002 г. на нотариус Кольо Митков, с рег. № 222 на КН и с район на действие Шуменски РС „Л**" АД е признато за собственик по регулация на недвижим имот с площ от 3 430 кв.м., придаваеми към парцел XIX в кв.367 по плана на гр.Шумен, което налага извода, че след посочената дата - 21.12.2001г. ищецът и ответното дружество

са съсобственици върху незастроената част от имота. Съобразно нот.акт № 68/28.02.2002г. на същия нотариус ответното дружество е придобило и съответните идеални части от застроените производствени сгради, поради което след тази дата страните по спора са станали съсобственици на съответните ид.части и от застроената част от имота. Следователно исковата претенция обхваща период, в който ищецът и ответникът са съсобственици и тъй като те не спорят, че ответното дружество ползва лично имота, а не го е отдавало под наем, отношенията между тях следва да се уредят по реда на чл.31 ал.2 ЗС. А съгласно този текст на закона лично ползващият имота съсобственик дължи обезщетение само след писмена покана от съсобственика, който претендира обезщетението. Ищецът не представя такава писмена покана. Дори напротив, той твърди че такава не е изпращана, а че исковите молби по водените преди това граждански дела между същите страни с правно основание чл.59 ЗЗД представляват такава писмена покана. Това правно твърдение съдът не споделя : исковите молби касаят друг процесен период във времево отношение, както и имат друго правно основание - чл.59 ЗЗД. А освен това от съдържанието на посочените искови молби не може да се направи извода, че ищецът претендира заплащането на обезщетение и за бъдещи периоди, извън съответните периоди по гражданските дела, по които те са предявени. А съгласно константната съдебна практика обезщетение за ползване по чл.31 ал.2 ЗС без наличието на покана до лично ползващия имота съсобственик не следва да се присъжда. Без значение за какво се ползва имота, вкл. и в процесния случай, тъй като производственото му предназначение не променя извода за личното му ползване от ответника, а не чрез трето лице. Ето защо съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, с произтичащите от това законни последици.

С оглед така направения правен извод обсъждането на останалите възражения на ответника досежно основателността на иска съдът намира за ненужно по отношение изхода на спора.

Като е достигнал до идентични фактически констатации, но противоположни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който следва да бъде отменен в посочения по-горе смисъл.

На осн.чл.64 ГПК /отм./ на ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски за водене на делото в двете инстанции, съобразно изхода му.

Водим от горното, съдът

Р       Е       Ш     И

ОТМЕНЯ   решението на Шуменския окръжен съд от 28.07.2008г., на Шуменския окръжен съд , постановено по т.д № 926/2005г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ иска на В. И. Б. от гр.Ш.**** и с ЕГН **** срещу „Л**" АД,' гр.Ш., Индустриален квартал, рег. по ф.д. № И78/97г. на ШОС за

заплащане на сумата от 36 378 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на собствените на ищеца идеални части от съсобствен с ответника недвижим имот, представляващ : 1/43,8 ид.части от парцел XIX -деветнадесети в кв.367 по сега действащия план на гр.Шумен, целият от 13 130 кв.м., при граници : север - път и парцели XVIII и XI, юг - улица и парцел XI, запад - парцел XI и изток - парцел XVIII, както и 1/12,5 ид.части от застроените в него: производствена сграда от 1027,20 кв.м. застроена площ; склад готова продукция /ново сиропно/ от 1036 кв.м. застроена площ, за периодите: за застроената част от 1.03.2002 г. до 20.09.2005г., а за незастроената част - от 22.12.2001 г. до 20.09.2005г., от която сума: 3 826лв. -за незастроената част на ищеца от имота и 32 552 лв. - за застроената част на ищеца от същия имот., ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата на завеждане на исковата молба - 18.10.2005 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА В. И. Б. от гр.Ш***** и с ЕГН **** да заплати на Л***" АД, гр.Ш., Индустриален квартал, рег. по ф.д. № 1178/97г. на ШОС сумата от З 444 лв. -разноски за водене на делото в двете инстанции.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                ЧЛЕНОВЕ:

           С решение № 352/13.07.2010 г. по гр.д. № 618/2009 г. ВКС на РБ ОСТАВЯ В СИЛА решение № 215/22.12.2008 г. по гр.д. № 464/2008 г. на Варненския апелативен съд.

          ОСЪЖДА Васил Иванов Бъчваров от гр.Шумен да заплати на „Лида” АД гр.Шумен разноски за това производство в размер на 1 600 лв.

          Решението е влязло в сила на 13.07.2010 г.