РЕШЕНИЕ

№ 175

гр.Варна, 15.12.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на двадесет и четвърти ноември, двехиляди и десета година в публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                           ИВАН ЛЕЩЕВ

секретар В.Т.,

прокурор ,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова В.гр. дело № 458/10 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на С.А.З. *** срещу решението на Окръжен съд-Варна от 14.06.2010 г. по гр.д.№ 927/08 г. в частта му, с което е уважен иска, предявен от Н.В.К. за заплащане на сумата от 25 317.86 лева като обезщетение за водене на чужда работа без пълномощие, на основание чл.61 от ЗЗД. Като се позовава на незаконосъобразност, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, моли за отмяната му и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен.

В подаден писмен отговор, процесуалният представител на Н.В.К. оспорва въззивната жалба и изразява становище за законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт.

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предвид липсата на подадена въззивна жалба срещу решението на Окръжен съд-Варна от 14.06.2010 г. по гр.д.№ 927/08 г. в неговите отхвърлителни части, предмет на въззивното производство е решението в частта му, с която е уважен иска, предявен от Н.В.К. срещу С.А.З. за заплащане на сумата от 25 317.86 лева, на основание чл.61 от ЗЗД, ведно със законната лихва и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Приложеното като доказателство НОХД № 370/07 г. на ОС-Варна установява, че с присъда от 25.06.2007 г. ищцата е призната за виновна в това, че през периода от 15.04.2003 г. до 30.05.2003 г. в гр.Варна, в качеството си на длъжностно лице – управител на склад на „ДВК Фарма” ЕООД-София не е положила достатъчно грижи за ръководенето, управлението и запазването на повереното й имущество, като предоставила на „М Фарма 1” ДЗЗД и на „М Фарма 2” ДЗЗД с уговорка за разсрочено плащане – стоки на обща стойност в размер на 15 650.02 лв., но съставила 88 бр. фактури за плащане в брой с прикрепени касови бонове, с което причинила на „ДВК Фарма” ЕООД-София значителни щети в размер на 15 650.02 лв.

Предвид задължителната сила на присъдата на наказателния съд относно причиняването на вреда, която е елемент от фактическия състав, следва да се приеме за установен факта, че „ДВК Фарма” ЕООД-София не е получило плащания от „М Фарма 1” и от „М Фарма 2”за доставени от дружеството стоки.

Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанция съд относно характера на изявленията на ответника С.З., имащи характер на признания на задължения за посочените суми на л.13 и 14 от делото.

Не са приложени по делото доказателства, установяващи, че управляващият дейността на ДЗЗД С.З. е имал изрично пълномощно от останалите съдружници, поради което е правилен извода, че задължение за плащане на цена е поето само от него. Ищцата е платила негови задължения за цена и за обезщетение за забава. Твърдението на въззивника, че само е потвърдил издаването на посочените фактури е неоснователно, тъй като същият е изразил изрично наличието от негова страна на посочените задължения по размер.

Неоснователни са наведените във въззивната жалба доводи, че правната квалификация на иска е по чл.61 от ЗЗД. Действително, с доклада си от 12.05.2010 г. съдът е квалифицирал исковете като такива по чл.59 от ЗЗД; с последващ доклад от 19.06.2010 г. е направена квалификация по чл.61 от ЗЗД, като по тези искове е направено произнасяне с обжалваното решение.

Правилно съдът е приел, че са налице основанията по чл.61 от ЗЗД, независимо от факта, че ищцата не е била натоварена от ищеца да извърши плащане. В случая задължение за плащане е имал само ответникът и затова ищцата е платила само негово задължение.

Правилни са изводите на съда за основателност на предявените искове, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните му части. В необжалваните му части решението е влязло в сила.

Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на Н.В.К. сумата от 100.00 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

                             Р       Е       Ш      И :

ПОТВЪРЖДАВА решението на Окръжен съд-Варна от 14.06.2010 г. по гр.д.№ 927/08 г. в обжалваните му части. В необжалваните му части решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА С.А.З. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.К. сумата от 100.00 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                   2.