Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1

гр.Варна, 03.01.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 25.11.2010 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

при секретаря М.Б., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 449/2010 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от Прокуратурата на РБ чрез Окръжна прокуратура гр.Варна срещу Решение № 883/28.06.2010 по гр.д. № 1577/2009 год. на Окръжен съд гр.Варна в частта, с която е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на Ц.В.М. *** сумата 50 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от воденото срещу него наказателно производство по сл.д. № 6/1995 год по описа на РСлС гр.Девня, към което е присъединено сл.д. № 1/1994 год. по описа на РП гр.Девня, за периода от 21.11.1994 до 16.01.2007 год, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 210 лв на осн. чл.2 ал.1 т.2 и чл.10 ал.3 от ЗОДОВ. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението в осъдителната му част, като въззивникът счита, че присъденият размер на обезщетението не е съобразен с критериите за справедливост, поради което се явява силно завишен.  Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявеният иск бъде изцяло отхвърлен поради недоказаност, или в условията на евентуалност – да бъде намален размерът на присъденото обезщетение.

В допълнително изложение към жалбата въззивникът заявява, че поддържа възражението си за изтекла погасителна давност, което е повдигнал в проведеното първо по делото заседание, но съдът неправилно счел същото за преклудирано, тъй като не е било направено с отговора на исковата молба.

Въззивна жалба срещу решението е подал и Ц.В.М. в отхвърлителната му част по исковете за неимуществени вреди за разликата над 50000 лв до пълния предявен размер от 100 000 лв, както и исковете за имуществени вреди, както следва: 309 440 лв, представляващи неполучени заплати за 100 месеца, 24755,20 лв – неполучени 8 заплати при освобождаване от предприятието поради навършване възраст за пенсиониране, 9 908,89 лв – разликата между договорената и реално платена цена за къща в с.Аксаково вследствие от незаконно наложена възбрана върху имота, 2 220,41 лв – разлика в реалната стойност на внесената на 02.05.1995 год. парична гаранция от 110000 неденоминирани лева и стойността на същата след деноминирането на лева, както и 21 330 лв – пропускането от ищеца да получи полагащите му се 237 бр. приватизационни акции от ТЕЦ ЕАД гр.Девня.

Поддържайки доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението в отхвърлителните му части, въззивникът Ц.М. моли за неговата отмяна и постановяване на ново, с което бъдат уважени изцяло предявените от него искове за имуществени и неимуществени вреди за разликата над присъдения размер до предявения такъв, както и за присъждане на разноски по делото.

Съставът на Апелативен съд намира, че жалбите са подадени в срок от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално допустими.

Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:

Предмет на разглеждане са обективно съединени искове от Ц.В.М. срещу Прокуратурата на РБ на осн. чл. 2 т.2 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в резултат от повдигнати и поддържани обвинения, за част от които е опрадван с влязла в сила присъда, а за останалата част производството е прекратено поради липса на престъпление.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

С постановление от 21.11.1994 год., издадено от районен прокурор при Районна прокуратура-Девня, ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 282, ал. 3 от НК вр. ал. 2 от НК. През периода на наказателното преследване, продължило повече от 12 години срещу ищеца са били повдигнати и други обвинения - по чл. 201, ал. 1 от НК, чл. 203, ал. 1 вр. чл. 202, ал. 1 от НК и чл. 203, ал. 1 вр. чл. 202, ал. 1 и 2, вр. чл. 282, ал. 1 и чл. 210, ал. 1, т. 2 от НК, като първоначално водените сл.д. № 1/1994 год. и сл.д. № 6/95 год. са обединени в едно производство, продължило под № 6/95 год. С постановление от 24.04.1997 год. на следовател при РСлС-Девня, ищецът е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 282, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 4 от НК; чл. 313, ал. 1 от НК; чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 1 и 2, вр. чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, пр. 2, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 от НК. По така повдигнатите обвинения с постановлението от 21.11.1994 год на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, чието изтърпяване продължило 163 дни до 26.04.1995 год., когато с постановление на Главна прокуратура е заменена с „парична гаранция” в размер на 110 000 неденоминирани лева. Така определената парична гаранция е внесена от ищеца съответно на 15.02.1995 год. – 100 000 неденоминирани лева и на 31.03.1995 год. – 10 000 неденоминирани лева. Същата е била върната на ищеца след влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

По договор за възлагане на управление на „ТЕЦ” ЕАД, сключен на 11.10.1991 год. ищецът е изпълнявал функциите на управител на дружеството. Срокът на договора е продължен до 30.05.1995 год. съгласно допълнително споразумение от 04.08.1994 год. С постановлението за привличане като обвиняем от 22.11.1994 год. на окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Варна ищецът е отстранен от изпълнение на длъжността директор на ТЕЦ, гр. Девня. Въз основа на това постановление министърът на промишлеността, в качеството му на принципал издал Заповед № РД-18-818 от 28.11.1994 год. за освобождаване на ищеца като управител на „ТЕЦ” ЕООД, гр. Девня, сключения с него договор за възлагане управлението на дружеството е прекратен и на негово място е назначен нов управител. По причина на воденото срещу ищеца наказателно производство същият реално е бил лишен от правото да заема посочената длъжност за период от 28.11.1994 – 30.05.1995 год, или за срок от 6 месеца.

Поради високото обществено положение, което е заемал ищеца преди започването срещу него на наказателното преследване, същото е предизвикало медиен интерес, подхранван от тогавашния окръжен прокурор Христо Грудев, сочен като основен източник на информация в публикациите (л. 52, л. 55).

От събраните по делото доказателства се установява, че в резултат от продължителния престой на ищеца в следствения арест сериозно се влошило здравословното му състояние – поясната дископатия, от която той страдал и преди задържането му, се усложнила, което е пряка последица от лошите условия в ареста. Наред с това, той получил трайни увреждания на бъбреците и гръбначния стълб, както и посттравматично стресово разстройство, което не е напълно преодолял и до момента.  

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищецът се е ползвал с авторитет в обществото, притежавал е високи професионални качества, бил енергичен и компетентен ръководител. След повдигане на обвинението срещу него, с последвалото отстраняване от работа и внушенията от медиите, ищецът изпаднал в социална изолация, бил дискредитиран в очите на колегите си и повечето от тях се отдръпнали от него. През продължилото 12 години наказателно производство той разчитал единствено на подкрепата от семейството си и най-близките му хора.  От показанията на свидетеля И. Г., който е бил задържан по същото следствено дело се установява, че килиите са били постоянно влажни, а през зимния период (в който ищецът е бил задържан) по тях е имало скреж. Поради приднудителното обездвижване по време на престоя му в ареста ищецът получил хипотрофия на горни и долни крайници, които са затруднили предвижването му и лечението е продължило 6-7 месеца.

При тези обстоятелства, безспорно установени в процеса, следва да се приеме, че предявеният иск за обезщетяване на претъпрените от ищеца неимуществени вреди е основателен и доказан.

На основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.

Безспорно е установено, че по част от повдигнатите обвинения ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда, а по останалите – производството е било прекратено поради липса на престъпление. Установена е претърпяната вреда, както и причинната й връзка с действията на ответника – Прокуратурата на РБ, която съобразно § 111 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ (ДВ, бр. 33/2009 год.) носи отговорност и за действията на следствените органи.

При определяне размера на обезщетението за претъпрените неимуществени вреди съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД трябва да бъде спазен принципът на справедливостта. Съобразявайки се с всички факти, установени по делото както относно личността на ищеца, така и за тежкото отражение на водения срещу него процес върху здравето му, но и върху обществения му престиж, първоинстанционният съд е изложил много подробни и обосновани мотиви, които настоящият състав напълно споделя. Ето защо, в тази част решението се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По отношение направеното възражение за изтекла погасителна давност съдът е приел, че същото е преклудирано с изтичане срока за отговор на исковата молба. Това възражение е направено в първото заседание, след доклада по делото и разпределяне на доказателствената тежест на страните, поради което същото е допустимо, но разгледано по същество – неоснователно поради следните мотиви:

Независимо от това, че за част от повдигнатите обвинения е постановена оправдателна присъда, влязла в сила на 02.07.2003 год., наказателното преследване срещу ищеца е продължило по останалите обвинения, обединени в общо наказателно производство, което е прекратено с постановление на Окръжна прокуратура Варна, влязло в законна сила на 16.01.2007 год. Исковата молба е заведена в съда на 05.08.2009 год., т.е преди ицзтичане на давностния срок.

По иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неполучени възнаграждения по договора за възлагане на управлението на ТЕЦ Девня, съдът намира следното:

С оглед прилагането на принципа, че обезщетението обхваща претърпените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, следва да се приеме, че в резултат от незаконно поддържаното обвинение ищецът е останал без работа за срок от 6 месеца, считано от датата на отстраняването му от длъжност - 28.11.1994 до 30.05.1995 год, когато изтича уговореният срок по договора за управление на дружеството. Причинната връзка между заповедта на министъра на промишлеността, с която предсрочно е прекратен договорът за управление и действията на прокупатурата е налице, тъй като от доказателствата се установява, че въпросната заповед е била издадена след като постановлението за привличане на ищеца като обвиняем е било доведено до знанието на министерството - принципал на ТЕЦ Девня. Срокът, през който ищецът е бил лишен от право да упражнява дейността си по договора за управление не може да бъде по-дълъг от срока на действие на самия договор, а той е 30.05.1995 год.

Що се отнася до размера на претърпяната вреда по този пункт, настоящият състав намира следното:

По силата на договор за възлагане на управление, сключен на 11.10.1991 год. ищецът е изпълнявал функциите на управител на „ТЕЦ Девня” ЕАД. Съгласно допълнително споразумение от 04.08.1994 год. срокът на договора е продължен до 30.05.1995 год. Възнаграждението на управителя съгласно договора е в размер на 361% от средната брутна заплата в дружеството за съответния месец. По делото е представено удостоверение № 94-Ц-1/09.03.2009 год., в което са отразени брутните възнаграждения, получени от ищеца за периода м.11.1993 до м.10.1994 год. включително. От справката се установява, че средния месечен доход на ищеца в рамките на дванадесетте месеца, предхождащи отстраняването му от длъжност е в размер на 35 540,55 неденоминирани лева. Въпреки, че съгласно договора за управление доходът на ищеца не е фиксиран, а е поставен в зависимост от променливи величини, като база за определяне на обезщетението следва да се приеме именно средномесечния размер на възнаграждението му пред предходната година. За периода, през който ищецът е бил отстранен от работа той е пропуснал да получи този доход в общ размер 213 243,30 неденоминирани лева. Размерът на дължимото обезщетение следва да се преценява съобразно със Закона за деноминацията на лева, и не подлежи на осъвременяване чрез отчитане на последващите промени в ръста на минималната работна заплата, както неправилно поддържа въззивникът. Императивните норми на този закон са разпростряли действието си върху всички субекти на територията на страната и не са предвидени никакви изключения от тях. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС на РБ.

Ето защо, предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконното отстраняване на ищеца от заеманата длъжност се явява основателен и доказан до размер на 213,24 лв. В отхвърлителната част до този размер постановеното решение следва да бъде отменено, а искът – уважен. Върху посочената сума се дължи законна лихва от датата на увреждането, в случая – от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, но ищецът е поискал присъждането й от по-късен момент, а именно – от завеждането на иска.

По отношение на претенцията за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучаване на обезщетение при пенсиониране следва да се изтъкне следното:

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетението обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Правото на обезщетение при пенсиониране възниква в момента на навършване на съответната възраст и трудов стаж. Започнатото срещу ищеца наказателно производство го е заварило като управител на акционерно дружество по силата на договор за възлагане на управлението, сключен на основание Наредбата за управление на еднолични търговски дружества с държавно имущество. Този договор не поражда трудови правоотношения и разпоредбите на КТ и на колективния трудов договор са неприложими към него. Придобиването на право на пенсия на лицата по правоотношения, различни от трудовите се преценява съобразно с осигурителния им стаж. В случая правопораждащият факт относно пенсионните права на ищеца е настъпил след прекратяване действието на договора за управление. По този начин е прекъсната причинната връзка между правото му да получи обезщетение при пенсиониране и действията на прокуратурата, довели до отстраняването му от заеманата длъжност. В тази насока първоинстанционният съд е изложил мотиви, които са правилни и законосъобразни.

По отношение на претенцията за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между договорената и реално платената цена за недвижим имот настоящата инстанция съобрази следното:

Искът се основава на твърдения, че поради наложена от прокуратурата възбрана за разпореждане с имота ищецът не е могъл да го придобие при условията по предварителния договор от 28.07.1994 год, а на много по-висока цена.

С влязло в сила решение по гр.д. № 1027/1997 год. на Районен съд гр.Варна, ІХ състав, потвърдено с решение по в.гр.д. № 511/1998 год. на Окръжен съд гр.Варна и с решение № 981/12.04.2001 год. на ВКС на РБ, ІІ г.о., е прогласена нищожността на предварителния договор, сключен на 28.07.1994 год. между ищеца и Община Аксаково. Действието му е отпаднало с обратна сила и той не е породил желаните от страните правни последици, поради което не е годно основание за сключване на окончателен договор и придобиване правото на собственост. Действията на прокуратурата по завеждане на иска за прогласяване нищожността на предварителния договор не са незаконни и не се намират в причинна връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство. Те са предприети в защита на обществения интерес по смисъла на чл. 27 ГПК (отм), и са били преценени като основателни с влязлото в сила съдебно решение.

Ето защо в тази част постановеното решение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Неоснователна се явява и претенцията на ищеца за обезщетяване на имуществените вреди, изразяващи се в разликата между реално внесената гаранция и стойността й след деноминацията на българския лев. Тази разлика се дължи на промени в заканодателството, въведени със Закона за деноминацията на лева, поради което не е налице причинна връзка с назаконосъобразни действия на прокуратурата. Мотивите на първоинстанционния съд в тази част са правилни и съответстват на трайната практика на ВКС на РБ.

По отношение на претенцията за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуска да получи приватизационни акции от „ТЕЦ” ЕАД настоящият състав намира следното:

Правото на преференциално изкупуване на акции е уредено в чл.5, ал.2 от ЗППДОП (отм). Това право следва да се упражни в 3-месечен срок след началото на продажбата на акциите – чл. 22 ал.5 ЗППДОП (отм). Воденото срещу ищеца наказателно производство не е възпрепятствало тази възможност, защото единствените пречки, регламентирани в закона са дисциплинарно уволнение или влязла в сила присъда, каквито не са били налице по отношение на него.

Поради изложените мотиви и в тази му част постановеното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ Решение № 883/28.06.2010 по гр.д. № 1577/2009 год. на Окръжен съд гр.Варна в частта, с която е отхвърлен иска на Ц.В.М. срещу Прокуратурата на РБ за сумата 213,24 лв по иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи неполучено възнаграждение по договор за управление сключен на 11.10.1991 год за периода м.11.1993 до м.10.1994 год. включително, като вместо него

П О С Т А Н О В И :

ОСЪЖДА  Прокуратурата на РБ да заплати на Ц.В.М. ***, ЕГН ********** сумата 213,24 лв -обезщетение за имуществени вреди, представляващи неполучено възнаграждение по договор за управление сключен на 11.10.1991 год за периода м.11.1993 до м.10.1994 год. включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждането на иска – 05.03.2009 год. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)