РЕШЕНИЕ

№154

гр.Варна,              23.11.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на десети ноември, две хиляди и десета година в публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

секретар В.Т.,

прокурор ,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова В.гр. дело № 433/10 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Министъра на финансите и представител на Държавата, чрез процесуалния представител на ТД на НАП-Варна срещу решението на Окръжен съд-Добрич от 16.06.2010 г. по гр.д.№ 558/09 г., с което е отхвърлен иска, предявен срещу И.Н.И. ***.Тошево за заплащане на сумата от 1 078 358.69 лева – вреди от непозволено увреждане и лихва върху главницата в размер на 1 097 174.25 лева, считано от датата на увреждането 29.12.2001 г., до предявяването на иска, както и законната лихва – от предявяването на иска, до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Като се позовава на незаконосъобразност, моли за отмяната му и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени.

Въззиваемият не изразява становище по въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове от Министъра на финансите, като представляващ държавата, чрез ТД на НАП-Добрич срещу И.Н.И. за заплащане на сумата от 1 078 358.69 лева – вреди от непозволено увреждане, лихва върху главницата от датата на увреждането до предявяването на иска – 1 097 174.25 лева и законната лихва от предявяването на иска, до окончателното изплащане на сумите, с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ответникът оспорва изцяло исковете, като прави и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за главницата с оглед датата на изискуемост на вземането – 29.12.2001 г.

Не се спори между страните, установява се от доказателствата по делото, че с присъда по НОХД № 554/09 г. на ДОС, влязла в сила на 17.03.2010 г. ответникът е признат за виновен в това, че в периода м.септември 1999 г. – м.юли 2000 г., като пълномощник на ***”, гр.Ген.Тошево, с цел да осуети установяване на данъчни задължение в особено големи размери – 1 078 358.69 лева, е водил счетоводната отчетност на търговеца /справки-декларации по чл.100 от ЗДДС и дневниците за покупки/, ползвал счетоводни документи с невярно съдържание /данъчни фактури, в които невярно е документирано, че са получени описаните в тях стоки и е платен начисления ДДС, с право на пълен данъчен кредит/, с което е извършил престъпление по чл.257,ал.1, вр.чл.256, вр. с чл.2,ал.2, вр. с чл.26 и чл.55,ал.1,т.1 от НК.

Поради разделяне на предявения в рамките на наказателното производство граждански иск, той е предмет на настоящото производство по чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

При предявена претенция за непозволено увреждане предмет на доказване е наличието на настъпила вреда, виновно противоправно поведение на причинителя на вредата и причинна връзка между деянието и настъпилия противоправен резултат.

Противоправността и виновността на ответника са доказани с влязлата в сила присъда на наказателния съд, която е задължителна в настоящия процес.

Причинените от деянието съставомерни вреди са не само елемент от обективната страна на съответния престъпен състав по чл.256 от НК, но и основание за търсене на деликтна отговорност на дееца, тъй като то произтича от нарушаване на забраната да се вреди другиму и съответстващото задължение за причинителя на вредата за поправянето й – при виновното й причиняване. /В този смисъл – р.№ 548 по НОХД № 594/08 г. ІІІ н.о. на ВКС на РБ/.

За настъпилите от престъпленията против финансовата и данъчната система вреди, които са в големи или в особено големи размери, ангажирането както на наказателната, така и на деликтната отговорност е на физическото лице. След като по несъмнен начин е установено, че престъплението е извършено от ответника, в качеството му на пълномощник на ЕТ, следва да се приеме, че отговорността за възстановяване на произтичащите от това вреди е негова лична.

Макар и неплатените данъчни задължение да са от дейността на ***” Ген Тошево, те са причинени от виновното поведение на ответника, който е отговорен лично за възстановяването им, съгласно чл.45 от ЗЗД.По делото не са представени доказателства исковите суми да са внесени доброволно в държавния бюджет по реда на производството по ДОПД, следователно, исковата сума е не само ликвидна, но и изискуема.

Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност, тъй като началният момент, от който тя започва да тече е влизането в сила на присъдата на наказателния съд – 17.03.2010 г.

Размерът на задължението е установен с ревизионен акт № 23-1-1413/7.12.2001 г. – 1 078 358.69 лева, в който размер следва да бъде уважена претенцията по чл.45 от ЗЗД. Тъй като вземанията в полза на държавата представляват обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от непозволено увреждане, върху главницата е дължима лихва за забава, считано от дата на увреждането в размер на 1 097 174.25 ле, считано от 29.12.2001 г., до датата на предявяването на иска в наказателния процес – 15.04.2009 . Върху присъдените суми се дължи и законната лихва, считано от предявяването на иска, до окончателното им изплащане.

Следователно, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, а вместо него – постановено друго по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

                             Р       Е       Ш      И  :

ОТМЕНЯВА решението на Окръжен съд-Добрич от 16.06.2010 г. по гр.д.№ 558/09 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА И.Н.И., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата сумата от 1 078 358.69 лева, представляваща стойността на имуществена вреда, установена с Данъчен ревизионен акт № 1-23-1413/7.12.2001 г., на основание чл.45 от ЗЗД; лихва за забава за периода от 29.12.2001 г. до 15.09.2009 г. в размер на 1 097 174.25 лева, на основание чл.86 от ЗЗД и законната лихва върху сумите, считано от 15.09.2009 г., до окончателното им изплащане.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.